Снежен крах

Ето защо Хиро притежава хубава голяма къща в Метавселената, но в Реалността се налага да дели със съквартирант стая шест на десет. Находчивостта при боравенето с недвижими имоти невинаги важи за всички вселени.

Небето и земята са черни като компютърен екран, върху който все още нищо не е нарисувано. В Метавселената винаги е нощ, а Улицата неизменно е ослепително ярка — същински Лас Вегас, освободен от всякакви физични и финансови ограничения. Но съкварталците на Хиро са много добри програмисти и затова кварталчето е подредено с вкус. Къщите изглеждат като истински къщи. Има една-две репродукции на Франк Лойд Райт и няколко във викториански стил „ала фантазе“.

И затова излизането на Улицата винаги предизвиква шок — там височините са километрични. Това е Центърът, най-силно разработената част. По протежение на около двеста километра и в двете посоки броят на постройките се стапя кажи-речи до нула — остава само тънка верига улични лампи, очертали бели локви върху черната кадифена земя. Но Центърът — това са десет Манхатъна, извезани с неон и струпани един върху друг.

В реалния свят — планета Земя, Реалността — живеят между шест и десет милиарда хора. Във всеки един момент повечето от тях правят тухли от кал или разглобяват своите калашници. Може би един милиард от всички имат достатъчно пари, че да притежават компютър. Тези хора имат повече пари от всички останали, взети заедно. От тези един милиард потенциални собственици на компютри около една четвърт са си направили труда наистина да се обзаведат с такива, а на свой ред една четвърт от тях притежават машини, достатъчно мощни, за да поддържат протокола на Улицата. Това прави около шейсет милиона души, които могат да се намират на Улицата по всяко едно време. Добавете още около шейсет милиона, които не могат да си го позволят, но все пак ходят там — използват обществени компютри, или училищните и служебните. По всяко едно време броят на хората по Улицата е два пъти колкото населението на Ню Йорк.

Тъкмо затова проклетото място е така мощно застроено. Сложете надпис или постройте сграда на Улицата, и стоте милиона най-богати хора на Земята, най-големите тежкари и най-яките връзкари ще я виждат през всеки един ден от живота си.

Улицата е широка сто метра, а по средата й минава тясна монорелсова линия. Монорелсата е безплатна програма за обществено ползване, чрез която потребителите могат да се придвижват по Улицата бързо и без сътресения. Много хора само се возят напред-назад с нея и зяпат пейзажа. Когато преди десет години Хиро видя това място за първи път, монорелсата все още не беше написана. За да обикалят насам-натам, на него и на приятелите му им се налагаше да пишат програми за коли и мотоциклети. Изкарваха софтуера си и го пришпорваха сред черната пустиня на електронната нощ.

4

Уай Ти бе имала честта да наблюдава мнозина млади Клинтове да забиват сладките си личица в празни басейни из бърбклавите по време на неоторизирани нощни препускания, но те винаги караха скейтборд, никога кола. Нощният пейзаж в предградията притежава много странна красота, ако се загледаш в него.

Хайде пак на дъската. Тя се носи през двора върху комплект умни колела „РадиКС Марк IV“. Мина на въпросните вълшебни колелца, след като в списание „Трашър“ се появи следната реклама: