Снежен крах

Компютърът представлява неизразителен черен клин. Кабел няма, но от един отвор отзад излиза тясна прозрачна пластмасова тръбичка, която се вие в спирала по палета и по пода и се пъха в грубо инсталирана фиброоптична фасунга над главата на спящия Виталий Чернобил. През центъра на пластмасовата тръбичка минава тънко като косъмче оптично влакно, което пренася купища информация напред-назад между компютъра на Хиро и останалия свят. За да се прехвърли същото количество информация на хартия би трябвало да уредят товарен „Боинг 747“, претъпкан с телефонни указатели и енциклопедии да долита в стаята им на всеки две минути, докато свят светува.

Хиро всъщност не може да си позволи и компютъра, но му се налага да има такъв. Той е оръдието на труда му. В световната общност на хакерите Хиро е талантлив скиталец. Този начин на живот му се струваше романтичен само преди пет години. Но в мрачната светлина на пълната зрелост, което в сравнение с времето, когато си бил на двайсетина години, е като неделната сутрин в сравнение със съботната вечер, Хиро ясно вижда какво означава той: няма пукната пара, няма и работа. А само преди някакви си седмици кариерата му на разносвач на пици — единствената безсмислена, безперспективна работа, която наистина му харесва — приключи. Оттогава той набляга много повече на допълнителната си работа, резерва за спешни случаи: нещатен сътрудник на свободна практика на ЦРК, Централна разузнавателна корпорация, със седалище Лангли, щата Вирджиния.

Бизнесът е прост. Хиро събира информация. Това може да са клюки, видеозаписи, аудиозаписи, фрагмент на компютърен диск, ксерокопие на документ. Може да е дори виц на тема последното раздухано в медиите бедствие.

Той я прехвърля в базата данни на ЦРК-Библиотеката, известна преди като Конгресната библиотека, но вече никой не я нарича така. На повечето хора не им е съвсем ясно какво точно означава думата „конгрес“. А дори и значението на думата „библиотека“ вече е доста мъгляво. Навремето това е било помещение, пълно с книги, предимно стари. После започнали да включват и видеозаписи, плочи и списания. После цялата информация била конвертирана във форма за машинно разчитане, което ще рече в единици и нули. С разрастването на броя на медиите материалът ставал все по-актуален, а методите за търсене в Библиотеката — все по-сложни и накрая се стигнало дотам, че вече нямало съществена разлика между Конгресната библиотека и Централното разузнавателно управление. Случайно това съвпаднало с момента, когато властта и без това се разпадала. Така че те се слели и изтърсили на борсата купища тлъсти акции.

Милиони други нещатни сътрудници на ЦРК прехвърлят милиони други фрагменти по едно и също време. Клиентите на ЦРК, предимно едри корпорации и Суверени, ровят из библиотеката в търсене на полезна информация, и ако нещо от приноса на Хиро им влезе в работа, тогава му плащат.

Преди година той прати цял първи чернови вариант на филмов сценарий, който открадна от кошчето за боклук на един агент в Бърбанк. Половин дузина студиа поискаха да го прегледат. От него Хиро яде и си почива половин година.

После настанаха по-оскъдни времена. Той научи по трудния начин, че 99 процента от информацията в Библиотеката така и си остава неизползвана.

Пример: след като някакъв Куриер му спомена за съществуването на Виталий Чернобил, няколко седмици той интензивно проучваше новия музикален феномен — възхода на украинските ядрени фъз-гръндж колективи в Ел Ей. Внедри в Библиотеката най-изчерпателни бележки за тази тенденция, включително видео– и аудиозаписи. Нито една звукозаписна компания, агент или рок критик не си направи труда да влезе там.

За Хиро в това има нещо еротично. Отчасти, защото не е правил сносен секс вече от няколко седмици. Но има и още нещо. Баща му, години наред разквартируван в Япония, беше маниак на тема камери. Постоянно мъкнеше камери от командировките си в Далечния изток, опаковани в многобройни защитни обвивки, така че като ги вадеше, за да ги покаже на Хиро, беше все едно да гледаш изтънчен стриптийз — докато най-сетне се покажеха изпод всичките тези черна кожа и найлон, ципове и каишки. А когато обективът най-сетне се оголеше — въплътено чисто геометрично уравнение, едновременно така мощно и така уязвимо, единствената мисъл на Хиро беше, че това е като да ровиш из фусти и бельо, и големи срамни устни, и малки срамни устни… Чувстваше се гол, слаб и храбър.

Обективът вижда половината вселена — онази половина над компютъра, която включва и преобладаващата част от Хиро. По този начин той може да следи къде се намира Хиро и накъде гледа.

Вътре в компютъра има три лазера — червен, зелен и син. Те са достатъчно мощни да произведат ярка светлина, но не дотам, че да прогорят очното ти дъно и да ти сварят мозъка, да ти изпържат фронталния лоб и да ти излазерят останалите. Както всеки е учил в началното училище, тези три светлинни цвята се съчетават с различен интензитет и възпроизвеждат всички цветове, които окото на Хиро е способно да различи.