Снежен крах

По този начин тънък лъч във всеки възможен цвят може да бъде изстрелян от вътрешността на компютъра и нагоре през лещата тип „рибешко око“ във всяка една посока. Чрез използването на електронни огледала вътре в компютъра лъчът може да бъде насочван напред-назад по лещите на Хировите очила кажи-речи по същия начин, както електронният лъч в телевизора рисува по вътрешната повърхност на епонимната телевизорна тръба. Полученият в резултат на това образ увисва в пространството пред погледа на Хиро към Реалността.

Чрез леките разлики в образа пред всяко око се получава триизмерна картина. С промяната на образа седемдесет и два пъти в секунда той може да бъде накаран да се движи. Ако подвижният триизмерен образ се рисува с разделителна способност 2К пиксела за всяка страна, той става възможно най-отчетлив за окото, а чрез надуването на стерео дигитален звук в малките слушалки движещите се картини добиват съвършено реалистичен саундтрак.

Затова Хиро всъщност изобщо не е тук. Той се намира в една компютърно генерирана вселена, която компютърът му рисува върху очилата и надува в слушалките. На съответния жаргон това въображаемо място е известно като Метавселената. Хиро прекарва много време в тази Метавселена. Тя направо изравнява склада със земята.

Хиро приближава Улицата. Тя е Бродуей и Шанз Елизе на вселената. Това е ярко осветеният булевард, който се вижда, миниатюризиран и обърнат наопаки, като отражение в стъклата на очилата му. Той не съществува в действителност. Но точно сега милиони хора се разхождат напред-назад по него.

Измеренията на Улицата са фиксирани с протокол, изкован от нинджите-повелители на компютърната графика от Глобалната мултимедия протокол група към Асоциацията за Изчислителни машини. Улицата прилича на великолепен булевард, опасващ целия екватор на черна сфера с радиус малко повече от десет хиляди километра. Това е равно на 65 536 километра в диаметър, което е значително повече от земния екватор.

Числото 65 536 е странна цифра за всеки, освен за хакера, който го разпознава по-бързо и от майчината си дата на раждане: то представлява 2 на степен — 2 на 16-та степен, ако бъдем точни. Дори и степенният показател 16 е равен на две на четвърта степен, а четири — на две на втора. Заедно с 256, 32 768 и 2 147 483 648, 65 536 е един от крайъгълните камъни на хакерската вселена, в която две е единственото важно число, защото компютърът разпознава точно толкова цифри. Едната от тези цифри е 0, а другата — 1. Всяко число, получено чрез фетишистко умножаване на двойки помежду си и вадене чат-пат на единица, хакерът разпознава мигновено.

Както всяко едно място в Реалността, и Улицата подлежи на развитие. Предприемачите могат да строят свои собствени малки улици, излизащи от главната. Могат да слагат знаци, да строят сгради и паркове, както и неща, които не съществуват в Реалността, като например огромни, реещи се в небето светлинни шоута, специални квартали, където се пренебрегват правилата на триизмерното пространство-време и зони за свободни битки, където хората ходят да се преследват и убиват.

Единствената разлика е в това, че Улицата не съществува в действителност — това е само компютърен графичен протокол, записан някъде на лист хартия. Никое от всички тези неща не се изгражда веществено. Те са по-скоро компютърни програми, предоставени на публиката по световната мрежа от фиброоптични кабели. Когато Хиро влиза в Метавселената, оглежда Улицата и вижда сгради и електрически надписи, прострели се в мрака и скриващи се зад извивката на кълбото, той всъщност съзерцава графичното представяне — потребителският интерфейс — на безброй разнообразни софтуерни продукти, разработени от големите корпорации. За да разположат всичко това на Улицата, те трябва да получат одобрение от Глобалната мултимедия протокол група, да закупят територия на Улицата, да бъдат причислени към зона, да получат разрешителни, да подкупят инспектори, изобщо пълна програма. Всичките пари, давани от тези корпорации, за да строят на Улицата, отиват във фонд под попечителство, собственост на ГМПГ, която се разпорежда с него. Този фонд предоставя средствата за разработване и разширяване на съоръженията, осигуряващи съществуването на Улицата.

Хиро има къща в квартал, граничещ с най-оживената част на Улицата. Според критериите на Улицата, кварталът е много стар. Преди около десет години, когато бе създаден протоколът на Улицата, той и още неколцина негови авери си заложиха парите, закупиха един от първите лицензи за разработване и построиха малък хакерски квартал. По онова време кварталът представляваше само малко петънце от светлина сред огромния мрак. Тогава Улицата беше само огърлица от улични лампи, опасваща черно кълбо в пространството.

Оттогава кварталът не се е променил много. Но не и Улицата. Приятелите на Хиро се усетиха навреме и набраха преднина в целия този бизнес. Някои от тях дори страшно забогатяха покрай него.