Снежен крах

Хиро Протагонист и Виталий Чернобил, съквартиранти, разпускат вкъщи. „Вкъщи“ е просторно помещение шест на девет метра в един склад в Ингълууз, Калифорния. Подът е от бетонни плочи, ръждясали стоманени стени ги отделят от съседните помещения. Има — това е белег на изисканост и лукс — и плъзгаща се стоманена врата със северозападно изложение. В миговете, когато слънцето залязва над лосанджелиското летище, тя пропуска по някой червен лъч. От време на време някой „777“ или Свръзвуков транспорт „Сухой/Кавазаки“ минава през слънцето и затулва залеза с корпуса си или просто изцапва червената светлина с реактивните си газове и заплита успоредните лъчи в пъстра шарка на стената.

Но има и по-лоши места за живеене. Точно тук, в този склад, има къде-къде по-лоши места. Само големите помещения като това си имат собствени врати. В повечето се влиза през общ товарен док, водещ към лабиринт от широки ръждясали стоманени коридори и товарни асансьори. Това са бордеи, метър и половина на три метра и три на три метра, където хората от племето яноама готвят боб и варят шепи листа от кока над купчини горящи лотарийни билети.

Шушука се, че в старите времена, когато складът бил използван по предназначение (а именно, осигуряване на евтина допълнителна складова площ на калифорнийците, притежаващи твърде много материални богатства), някакви предприемачи дошли в парадния офис, наели с фалшиви документи няколко стаички три на три, струпали там стоманени варели, пълни с токсични химически отпадъци, а после ги зарязали и оставили Корпорация „Складове за вас“ да се оправя с тях. Според тези слухове корпорацията просто им турила катинара и ги отписала. И сега, твърдят имигрантите, това химическо привидение се явява в определени стаи. Те плашат с тази история децата си, за да не се опитват да се вмъкнат в заключените с катинар помещения.

Никой никога не се е опитвал да влезе с взлом в стаята на Хиро и Виталий — вътре няма нищо за крадене, а на този етап от живота си никой от двамата не е достатъчно важен, че да го убиеш, отвлечеш или разпиташ. Хиро притежава чифт хубави нипонски мечове, но винаги ги носи със себе си и цялата идея да откраднеш тези фантастично опасни оръжия за набедения престъпник е свързана с изначално присъщи й опасности и противоречия: когато се бориш, за да завладееш меч, човекът, който стиска дръжката, винаги печели. Хиро има също и доста сносен компютър, който обикновено взема със себе си, когато излиза. Виталий е собственик на половин кашон „Лъки Страйк“, електрическа китара и тежък махмурлук.

В момента Виталий Чернобил се е изтегнал неподвижно на футона, а Хиро Протагонист седи със скръстени крака до ниска масичка в нипонски стил. Масичката представлява товарен палет, подпрян със строителни блокчета. Докато слънцето залязва, светлините на многобройни неонови надписи, греещи от франчайз гетото — естественият ареал на този склад — пропъждат червените му лъчи. Тази светлина, известна като логло, изпълва тъмните ъгли на стаята с крещящи, прекалено наситени цветове.

Хиро има кожа с цвят капучино и щръкнали подкастрени раста-плитки. Косата му вече не заема толкова голяма площ от главата му като навремето, но той е млад, изобщо не е плешив или оплешивяващ, а лекото олисяване само подчертава още повече високите му скули. Носи лъскави очила, опасващи наполовина главата му. В дръжките на очилата са монтирани малки слушалки, напъхани в ушните му миди.

Слушалките притежават вградена способност да заличават някои звукове. Тези неща работят най-добре при постоянен шум. Когато гигантските реактивни самолети се засилват по пистата отсреща, звукът е сведен до тихо драскащо жужене. Но когато Виталий Чернобил изпраска някое експериментално китарно соло, Хиро го заболяват ушите.

Очилата хвърлят лека димна завеса върху погледа му и отразяват изкривен широкоъгълен образ на бляскаво осветен булевард, отплуващ в безкрайния мрак. Този булевард не съществува в действителност — това е компютърно генериран изглед от въображаемо място.

Под този образ се виждат очите на Хиро — приличат на азиатски. Наследил ги е от майка си — корейка от Нипон. Останалото прилича повече на баща му, тексаски африканец от армията, от времето преди тя да се разцепи на няколко конкурентни организации като Защитната система на генерал Джим и Националната охрана на адмирал Боб.

Върху палета има четири неща: бутилка скъпа бира от Пугет саунд, която Хиро всъщност не може да си позволи; дълъг меч, известен в Нипон като катана, и къс, наричан уакизаши. Бащата на Хиро ги плячкоса от Япония, след като Втората световна война се превърна в атомна. Има и компютър.