Снежен крах

В огледалото за задно виждане — оранжеви и сини проблясъци. Паразитът не е просто някакъв пънкар, който си прави кефа, а бизнесмен, печелещ пари. Комбинезонът в оранжево и синьо, цял издут от подплатата от синтерован бронегел, е Куриерска униформа. Куриер от „РадиКС“ — Радикална Куриерска Система. Също като пощаджия с велосипед, но сто пъти по-досаден, защото тези не натискат педалите със собствена сила, а ти се лепват и те бавят.

Естествено. Деливераторът бързаше, със сияещи светлини, с пищящи контактни пластири. Най-бързият на шосето. Естествено, че Куриерът ще избере тъкмо него, за да му се лепне.

Няма нужда да се плаши. Като мине напряко през КУХ, ще му остане много време. Задминава една по-бавна кола в средното платно, после рязко я изпреварва. Куриерът ще трябва да се откачи, инак ще се натресе странично в по-бавната кола.

Готово. Куриерът вече не го следва на три метра отзад — той е тук и наднича през задното стъкло. Предугадил е маневрата и се е увил във влакното, прикрепено към дръжка с електрическа макара и сега се намира върху покрива на пицамобила, а предното колело на скейтборда му се е завряло под задната броня на Деливератора.

Ръка в оранжево-синя ръкавица, увита в прозрачен пластмасов лист, се протяга напред и плясва по страничния му прозорец. Току-що лепнаха на Деливератора стикер. Стикерът е трийсет сантиметра в диаметър и на него с големи оранжеви печатни букви, отпечатани наобратно, за да може да ги прочете отвътре, пише:

ВЕХТИ НОМЕРА

Едва не пропуска завоя за Конюшните на Уиндзор Хайтс. Набива спирачки и изчаква пътят да се изчисти, за да прецапа през бордюра и за да влезе в бърбклава. Граничният пост е добре осветен, митничарите — готови да претърсят всички гости (и да им пребъркат всичките кухини и отвори, ако са съмнителни лица). Но щом системата за охрана усеща, че колата е на „Коза Ностра Пица“, портата се отваря сякаш по магия — просто доставка, господине. А когато влиза, Куриерът — тоя цирей на гъза му — махва на граничната полиция! Ега ти гадта! Все едно постоянно влиза тук!

Вероятно наистина влиза постоянно. Взема важни лайна от важни хора от КУХ и ги доставя в други КНЕОФПи — Квазинационални единици, организирани на франчайз принцип. Пренася ги през митниците. С това се занимават Куриерите. Все още.

Той кара твърде бавно — загубил е цялата набрана инерция. Закъснява. Къде е Куриерът? Аха, отпуснал е малко кабела и пак го следва отзад. Деливераторът знае, че този смотаняк го очаква голяма изненада. Може ли да се закрепи върху тъпия си скейтборд, докато го подмятат по смачканите останки от детски триколесни велосипедчета със сто километра в час? Сега ще разберем.

Куриерът се навежда назад — Деливераторът не може да се сдържи да не гледа в огледалото за обратно виждане. Навежда се назад като воден скиор, оттласква се от скейтборда и се плъзва до него. Сега се возят рамо до рамо по булевард „Херитидж“, и пляс! — нов стикер, този път на предното стъкло! На него пише:

ХИТЪР ХОД, ДРИСЪК!

Деливераторът е чувал за тези стикери. Свалянето им отнема цели часове. Ще трябва да откара колата на сервиз и да се изръси трилиони долари. Сега дневният ред на Деливератора включва две точки: да се отърве от тая улична отрепка на всяка цена и да достави шибаната пица в интервала от

24:23

следващите пет минути и трийсет и седем секунди.

Това е то. Трябва да внимава повече по пътя. Той завива в страничната уличка без предупреждение — може би се надява да нацепи куриера в пътния знак на ъгъла. Не става. Който е умен, гледа предните ти гуми, вижда те накъде завиваш и не можеш да го изненадаш. Карай по „Строубридж плейс“! Толкова дълга му се струва тази улица — по-дълга, отколкото я помни. Естествено, нали бърза. Вижда светлините на колите напред — коли, паркирани покрай шосето. Тези трябва да са паркирани в кръга. Ето я и къщата. Синя двуетажна къщичка от леки винилови плоскости с едноетажен гараж отстрани. Той превръща тази алея в център на своята вселена, изхвърля Куриера от ума си, опитва се да не мисли за Чичо Енцо и за това какво ли прави той в момента. Може би е в банята или пък сере, или се люби с някоя актриса, или пък учи някоя от двайсет и шестте си внучки на сицилиански песни.

Полегатата алея запраща предното му окачване чак при двигателя, но то окачването е затова. Заобикаля колата, спряла на алеята — сигурно тази вечер имат гости, не си спомняше тези хора да карат „Лексус“ — пресича през плета в страничния двор, търси бараката — онази барака, в която абсолютно не бива да се врязва

няма я, съборили са я

следващият проблем — масата за пикник в съседния двор

чакай, има ограда, кога пък са сложили ограда?

Не е моментът да бие спирачки. Трябва да набере скорост и да събори оградата, без да губи инерция. Това е просто дъсчена ограда, висока метър и двайсет.