Снежен крах

Тоя шибан Куриер ще умре, усукан около един такъв пожарен кран. Жребли Тестостерона ще се погрижи за това. Гледал е тази маневра по телевизията — а телевизията не лъже. Трик, който е оттренирал наум хиляди пъти. Набрал максимална скорост по „Котидж Хайтс“, докато върти волана, той ще дръпне ръчната спирачка. Задницата на микробуса ще подскочи. Досадното Куриерче ще изплющи като камшик на края на свръхздравия кабел. И ще се вреже в крана. Жребли Тийнейджъра, победоносецът, ще е свободен триумфално да се спусне по „Белууд Вали“ и още по-нататък в огромния свят на възрастните с тежкарските коли, свободен да върне просрочената видеокасета: „Воините от Сала IV — Последната битка“.

Уай Ти не знае нищо от това със сигурност, ала го подозира. Нищо от това не е реално. То е нейната реконструкция на психологическата среда вътре в кукленската количка. Тя вижда от километър как кранът се задава, вижда как Жребли посяга надолу към ръчната спирачка. Всичко е толкова очевадно. Жал й е за Жребли и подобните нему. Тя размотава кабела, отпуска го много хлабаво. Той завърта рязко кормилото, дърпа спирачката. Микробусът залита встрани и пропуска мишената. Не се получава така, както момчето иска — Куриерчето не изплющява встрани. Налага се тя да му помогне. Докато задницата му се върти, Уай Ти рязко намотава кабела, превръща подарената й ъглова инерция в устремена напред скорост и най-накрая се изстрелва покрай колата с повече от два километра в минута право към един мраморен надгробен камък, на който пише БЕЛУУД ВАЛИ РОУД. Отдръпва се, описва злостен завой, спиците й задират паважа и я оттласват от надгробния камък. Почти докосва паважа с длан — толкова рязко е изхвърлянето. Спиците я набутват в желаната улица. Междувременно е изключила електромагнитната сила, която я прикрепяше към микробуса. Главата на харпуна се отлепя, прави карамбол върху паважа отзад и автоматично се изтегля, за да се обедини наново с дръжката. Уай Ти с фантастична скорост се насочва право към изхода на бърбклава.

Зад нея микробусът се нахаква странично в надгробния камък и проехтява експлозия, която отеква чак в червата й.

Тя се промушва под бариерата и се гмурва в трафика по „Оаху“. Врязва се между две лъкатушещи, ревящи и скърцащи БМВ-та. Шофьорите им тозчас поемат уклончив курс в ревностно подражание на шофьорите на БМВ-та от рекламите — така се самоубеждават, че не са ги прецакали. Тя заема зародишна поза, за да мине под един голям камион, и изхвърча към бетонната бариера по средата на шосето. Сякаш лети към смъртта, но бетонните бариери са нищо работа за умните колела. Ниският бордюр на бариерата има такъв хубав наклон, сякаш нарочно са го разработвали за шосейни сърфисти. Тя се изкачва по него, насочва се леко надолу към шосето, каца плавно на платното и навлиза в движението. Там минава кола, и дори не й се налага да изстрелва харпуна — просто се пресяга и го залепва за капака на багажника.

Шофьорът се примирява с участта си — не му пука, не се боричка с нея. Закарва я чак до входа на следващия бърбклав — Бели колони. Много южняшко, традиционно, от бърбклавите с апартейд. Над главния вход — голяма помпозна табела: САМО ЗА БЕЛИ. НЕПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ БЯЛАТА РАСА ПОДЛЕЖАТ НА ОБРАБОТКА.

Тя има виза за Бели колони. Уай Ти има визи за навсякъде. Тя стои там, на гърдите й — малък баркод. Лазерът я сканира, докато върви към входа и имитационният вход се отваря пред нея. Портата е от ковано желязо, много натруфена, но изтормозените жители на Бели колони нямат време да висят без работа на входа на бърбклава и да наблюдават как портата бавно се отваря в цялата си староюжняшка величествена подлост. Затова тя е монтирана на нещо като електромагнитен релсов дросел.

Уай Ти се плъзга по предвоенните обрамчени с дървета алеи на Бели колони, микроплантация след микроплантация — още се движи по инерция от остатъчния тласък от кинетична енергия, породен в горивото на Жребли Тийнейджъровия резервоар.

Светът е пълен с енергия и сила и човек може да стигне далеч само с обирането й оттук-оттам.

Цифрите на кутията за пица сочат 29:32. Типът, който я е поръчал — г-н Тлъстер и съседите му, сем. Кичозни и кланът Дебелогъзи, са се събрали на поляната в микроплантацията си и са запразнували преждевременно. Все едно току-що са си купили печелившия билет от лотарията. От входната им врата се вижда ясно цялото шосе за Оаху и виждат, че насам не се задава нищо подобно на кола за доставки на „Коза Ностра Пица“. О, да, проявяват любопитство — надушват нещо интересно — към тази Куриерка с голямото квадратно нещо под мишница, може би папка, нов проект за реклама за някой бял супермачист, тарторът на маркетинга в съседния парцел, но…

Тлъстерови, Кичозни и Дебелогъзи я зяпват с увиснали ченета. Остатъчната й енергия й стига колкото да завие в тяхната алея. Инерцията я изтласква горе. Тя се спира до японската кола на г-н Тлъстер и кукленската количка на г-жа Тлъстерица и слиза от дъската. Спиците забелязват, че е слязла, подравняват се, стъпват върху платното, отказват да се приберат.