Снежен крах

Разбира се, той не вижда истински хора. Всичко това е част от подвижната илюстрация, рисувана от неговия компютър според спецификациите, идващи по фиброоптичния кабел. Хората представляват програми, наречен аватари. Това са аудио-визуалните тела, които хората използват, за да общуват помежду си в Метавселената. Аватарът на Хиро в момента се намира на Улицата. Двойките, слизащи от монорелсата, го оглеждат — виждат го точно както и той вижда тях. Могат да се заприказват: Хиро се намира в склад в Ел Ей, а четиримата тийнейджъри сигурно се изтягат на някое канапе в покрайнините на Чикаго, всеки със собствен лаптоп. Най-вероятно не разговарят помежду си — не повече, отколкото в Реалността. Децата са възпитани и не им се приказва със самотен мелез с шикозен аватар-уникат, помъкнал чифт мечове.

Вашият аватар може да изглежда както си искате, доколкото оборудването ви го позволява. Ако сте грозни, можете да си направите аватар, който изглежда прекрасно. Може току-що да ставате от леглото, но аватарът ви да е изтупан в елегантни дрешки и професионално наложен грим. В Метавселената може да имате вид на горила, на дракон или на гигантски говорещ пенис. Поразходете се пет минути по Улицата и ще видите всичко изброено.

Аватарът на Хиро изглежда точно като Хиро с тази разлика, че без значение с какво е облечен Хиро в реалността, аватарът му винаги носи черно кожено кимоно. Повечето хакери не си падат по крещящо ярките аватари, защото знаят, че за направата на реалистично човешко лице е нужен далеч по-голям майсторлък, отколкото за говорещия пенис. Горе-долу по същия начин и хората, наистина разбиращи от облекло, оценяват фините детайли, отличаващи евтиния сив вълнен костюм от скъпия, ръчно ушит сив вълнен костюм.

В Метавселената не можеш да се материализираш просто ей така като един капитан Кърк с грейнала усмивка високо горе. Това ще подейства объркващо и дразнещо на околните. Ще съсипе метафората. Материализирането от нищото (или изчезването обратно в Реалността) е смятано за интимна функция, която се осъществява най-добре в границите на вашата Къща. Повечето аватари в днешно време при създаването си са анатомично верни и голи като бебета, така че при всички случаи преди да излезете на Улицата, трябва да се приведете в приличен вид. Освен ако не сте нещо изначално неприлично и не ви пука.

Ако си нямате Къща — например идвате от обществен терминал, тогава се материализирате в Порт. На улицата има 256 Експресни порта, равномерно разположени по обиколката й на интервали от 256 километра. Всеки от тези интервали на свой ред се подразделя 256 пъти на Местни портове, разположени точно през километър (проницателните изследователи на хакерската семиотика ще отбележат натрапчивото повтаряне на числото 256, което е две на осма степен, а и тая осмица изглежда доста сочно и капят допълнителни двойки, защото е две на трета.) Портовете изпълняват функция, аналогична на летищата: тук кацаш в Метавселената отнякъде другаде. След като се материализирате в Порта, можете да тръгнете по Улицата или да хванете монорелсата, или каквото там искате.

Двойките, слизащи от монорелсата, не могат да си позволят аватари по поръчка и не знаят как да си ги напишат сами. Налага им се да купуват аватари конфекция. Едното момиче си е взело доста хубавичък. Сред К-Тел средите този аватар ще минава за последна мода. Вероятно си е купила Комплект за конструиране на аватари™ и си е спретнала от разнообразните части собствен модел. Може дори малко да наподобява собственичката си. И момчето с нея си го бива.

Другото момиче е Бранди. Нейното момче е Клинт. И Бранди, и Клинт са популярни конфекционни модели. Когато гимназистките от бялата измет излизат на среща в Метавселената, те неизменно притичват до секцията за компютърни игри на местния универсален магазин и си купуват копие на Бранди. Потребителката може да избира между три размера на гърдите: невероятни, невъзможни и нелепи. Бранди разполага с ограничен репертоарът от изражения на лицето: сладка и нацупена; сладка и страстна; закачлива и заинтересована; усмихната и отзивчива; сладка и отнесена. Миглите й са сантиметрови, а софтуерът е толкова евтин, че са изрисувани като плътни абаносови стружки. Когато една Бранди запърха с мигли, направо усещаш как те лъха ветрец.

Клинт пък е мъжкото съответствие на Бранди. Той е хубавец с изсечени черти и притежава изключително ограничен набор от изражения на лицето.

Хиро се чуди лениво как ли са се събрали тези две двойки. Личи си, че са от коренно различни обществени класи. Може би едните са каката и баткото на другите. Но после те слизат от ескалатора, разтварят се в тълпата и се сливат с Улицата, където Клинтовете и Брандитата са толкова, че могат да основат нова етническа група.