Онова, което всъщност приковава вниманието на Хиро, е самоувереността на типа. Държанието му е напълно спокойно и безстрастно. Все едно говориш с астероид. В което нямаше да има нищо особено, ако вършеше нещо, в което има поне трошица смисъл. Хиро се опитва да гадае по лицето му, но колкото по-внимателно се взира, толкова повече лайняният черно-бял аватар сякаш се разпада на треперещи пиксели с остри ръбове. Все едно притискаш нос о екрана на изгърмял телевизор. Направо получава зъбобол.
— Извинете — казва Хиро — какво казахте?
— Искаш ли да пробваш Снежен крах?
Говори с отривист акцент, който Хиро не може да определи какъв е точно. И на аудио го докарва също толкова зле, колкото и на видео. Хиро чува колите, преминаващи нейде зад човека. Сигурно ползва обществен терминал покрай някоя магистрала.
— Нещо не схващам — казва Хиро. — Какво е Снежен крах?
— Наркотик, тъпако — тросва се типът. — А ти какво си мислиш, че е?
— Чакай малко. Този не ми е известен — казва Хиро. — Ти честно ли си мислиш, че ще ти дам тук пари? А после какво правим — чакам те да ми го пратиш ли?
— Казах ти да пробваш, не да купиш — пояснява типът. — Не ти ща парите. Безплатна мостра. И не трябва да чакаш никаква поща. Можеш да го опиташ на място.
Той бърка в джоба си и вади оттам хиперкарта.
Тя прилича на визитна картичка. Хиперкартата е нещо като аватар. В Метавселената ги използват за представяне на масив от данни. Това може да бъде текст, аудио, видео, неподвижен образ или всякаква друга информация, подлежаща на дигитално представяне.
Представете си бейзболна картичка, на която има снимка, текст и някакви цифрови данни. Бейзболната
Хиперкартата може да поеме практически безкрайно количество информация. Доколкото знае Хиро, тази хиперкарта може да съдържа всички книги от Конгресната библиотека, или всички епизоди на „Хавай 5-0“, заснети някога, или пълната дискография на Джими Хендрикс, или пък данните от преброяването на населението през 1950 г.
Или — най-паче — огромно разнообразие от гадни компютърни вируси. Ако Хиро посегне и вземе хиперкартата, тогава данните в нея ще се прехвърлят от системата на този тип в неговия компютър. Хиро, естествено, не би я докоснал при никакви обстоятелства — все едно да вземете безплатна спринцовка от някой непознат на „Таймс Скуеър“ и да си я хакнете във врата.
Пък и без това тук има нещо гнило.
— Това е хиперкарта. А ти май каза, че Снежен крах било дрога — казва Хиро, съвсем слисан.
— Дрога е — казва типът. — Пробвай я.
— Мозъка ли ти сдухва, или компютъра? — пита Хиро.
— И двете. Нито едното. Какво значение има?
Хиро най-накрая проумява, че току-що е пропилял шейсет секунди от живота си в безсмислен разговор с параноичен шизофреник. Той се обръща и влиза в „Черното слънце“.
6
На изхода на Бели колони е паркирана черна кола, дебнеща като пантера — лъскавата стоманена леща отразява сиянието на логлото по шосето за Оаху. Това е Единица. Подвижна единица на „МетаЧенгета“ — Дружество с неограничена отговорност. На вратата й е щампована сребърна значка — хромирана полицейска значка колкото тепсия с името на гореспоменатата частна организация за мир и надпис
НАБЕРЕТЕ 1800 — ЧЕНГЕТАТА
Приемаме всички основни кредитни карти
„МетаЧенгета“ НОД е официалната умиротворителна сила на Бели Колони, както и на Конюшните на Уиндзор Хайтс, Хълмовете Мечи бяг, Канелената горичка и Фермите на Кловърдел. Освен това те следят за спазването на правилника за движението по пътищата по всички големи и малки шосета, стопанисвани от Корпорация „Феърлейнс“. И други КНЕОФП-и също ги използват — Каймани Плюс и Алпите, например. Но франчайз нациите предпочитат да разполагат със собствени сили за сигурност. Можете да се обзаложите, че Метазания и Нова Южна Африка си имат собствена полиция — единствената причина хората да вземат тамошно гражданство е, че ги привикват на служба. Очевидно Нова Сицилия също си има собствена полиция. На Нарколумбия не й трябва полиция, защото хората ги е страх и само да минат покрай тези франчайзи със скорост по-малка от сто и петдесет километра в час (Уай Ти винаги закача по някой лъскав влекач в кварталите, бъкащи от консулства на Нарколумбия), а Големият Хонконг на Г-н Ли, дядото на всички КНЕОФП-и, се справя типично по хонконгски — с роботи.