Снежен крах

— Предупреждаваме ви, че всяко движение на тялото, което не е изрично одобрено чрез вербално разрешение от моя страна, може да ви постави под пряк физически риск, както и произтичащ от него психологически, а вероятно, в зависимост от личното ви вероизповедание, и под духовни рискове, произтичащи от персоналната ви реакция на гореспоменатия физически риск. Всяко движение от ваша страна представлява имплицитно и окончателно приемане на подобен риск — произнася първото МетаЧенге. На колана му има малък високоговорител, който моментално превежда всичкото това на испански и японски.

— Или, както се изразявахме навремето — додава второто МетаЧенге — замри, копеле!

Непреводимата дума отеква от високоговорителчето, произнесена съответно „екопеле“ и „кобере“.

— Ние сме оторизирани представители на „МетаЧенгета“ НОД. Според Параграф 24.5.2 от Кодекса на Бели колони, ние сме упълномощени да изпълняваме длъжността на полиция на тази територия.

— Като например да тормозите невинни трашъри — сопва се Уай Ти.

МетаЧенгето изключва преводача.

— Изразявайки се на английски, вие имплицитно и окончателно се съгласявате целият ни по-нататъшен разговор да се проведе на този език — казва той.

— Ти изобщо не можеш да стоплиш за какво ти говори Уай Ти — заявява тя.

— Вие сте идентифицирана като Фокус на разследване на Регистрирано криминално деяние, за което се предполага, че е протекло на друга територия, а именно Конюшните на Уиндзор Хайтс.

— Това тук е друга държава, пич. Тук сме в Бели колони!

— Според постановленията на Кодекса на Конюшните на Уиндзор Хайтс, ние сме упълномощени да налагаме закона в интерес на обществената сигурност и хармония също така и на гореспоменатата територия. Договор, сключен между Конюшните на Уиндзор Хайтс и Бели колони ни упълномощава да ви поставим под временен арест, докато се разреши вашият статус на Фокус на разследване.

— Спукана ти е работата — обажда се второто ченге.

— Тъй като поведението ви не е агресивно и не носите видими оръжия, ние не сме упълномощени да приложим драстични мерки, за да си осигурим вашето съдействие — казва първото МетаЧенге.

— Кротко — тогава и ние ще си кротуваме — додава второто.

— Както и да е, разполагаме със съоръжения, включително, но без да се ограничаваме само с тях, с метателни оръжия, които при употреба могат да подложат на извънредна и непосредствена заплаха вашето здраве и благополучие.

— Ха си мръднала, ха сме ти гръмнали тиквата — додава второто ченге.

— Само ми освободете шибаната ръка — казва Уай Ти. Това го е чувала вече милион пъти.

В Бели колони също като в повечето бърбклави няма нито затвор, нито полицейски участък. Много проницателно. Заради цените на имотите. Помислете за излагането на опасности. Малко по-нататък по шосето Мета Ченгетата имат подразделение, което им служи за главен щаб. Що се отнася до затвор, т.е. място за habeas на случайно кривнали от пътя corpus2-и, всеки що-годе приличен франчайз район си има такъв.

Пътуват с Мобилната единица. Ръцете на Уай Ти са стегнати в белезници отпред. Едната й ръка е все още обвита в жилава пихтия, която мирише толкова силно на винилови изпарения, че и двете ченгета са си отворили прозорците. Близо два метра свободни влакна се стелят по скута й, по пода на Единицата, през вратата и се влачат по тротоара. МетаЧенгетата не си дават зор, карат в средното платно — не се гнусят да наложат тук-таме по някоя глоба за превишена скорост, като им влиза в юрисдикцията. Водачите наоколо карат бавно и разумно, отвратени от мисълта, че може да им се наложи да спрат и половин час да слушат опровержения, съвети и заплетени оправдания от подобни субекти. Сегиз-тогиз някой разносвач на Коза Ностра се стрелва покрай тях в лявото платно с грейнали оранжеви светлини и те се преструват, че не забелязват.

— Накъде сме, към Панделата или към Дранголника? — пита първото МетаЧенге. Съдейки по начина, по който говори, вероятно говори на другото ченге.

— Панделата, моля — обажда се Уай Ти.

— Към Дранголника! — отсича второто ченге, обръща се и й се ухилва подигравателно през противокуршумното стъкло, тънейки във власт.

Когато подминават един клон на „Купи и отлети“, цялата вътрешност на колата светва. Забавиш ли се на паркинга на „Купи и отлети“, изгаряш. Световният патрул ще дойде и ще те арестува. Всичката тази вдъхваща увереност светлина кара стикерите на Виза и Мастъркард на стъклото на шофьора да засветят.

— Уай Ти е притежателка на карта — заявява Уай Ти. — Колко струва да се откачиш?

— Ти що така си викаш Уайти? — пита второто ченге. Както мнозина цветнокожи, и той е разтълкувал погрешно името й.3

— Не Уайти, а Уай Ти — поправя го първото ченге.

— Така се казва Уай Ти — казва Уай Ти.

— Че нали това казвам — възразява второто ченге. — Уайти.

— Уай Ти — обяснява първото и така брутално натъртва „Ти“-то, че изригва лъскава слюнка по предното стъкло. — Чакай да позная — Йоланда Труман?

— Не.

— Ивон Томас?

— Не.

— Какво значи тогава?

— Нищо.

Всъщност, означава „Искрено ваша“4, но щом не могат да стоплят, майната им.