Снежен крах

Уай Ти не открива ответен огън. МетаЧенгето е право — от „РадиКС“ не са й наредили да достави лицата. Направи го по своя прищявка.

— Затова „РадиКС“ няма да ти помогне, така че млъквай.

Той я дърпа грубо за ръката и останалото се втурва подире й. Онзи с папката й хвърля едно око, колкото да се увери, че наистина е човек, а не брашнен чувал, машина или пън, после ги повежда към зловонната задница на заведението, мрачното царство на злощастни отпадъци в претъпкани кофи. Отключва задната врата — скучен стоманен артикул с белези от опити за взлом по ръбовете, все едно вътре са се мъчели да проникнат зверове със стоманени нокти.

Водят Уай Ти долу в мазето. Първото ченге я следва със скейтборда и небрежно го тряска във врати и зацапани рафтове за бутилки от поликарбонат.

— По-добре да й свалим униформата с всичките тия джаджи — предлага второто ченге с доста похотлив тон.

Управителят оглежда Уай Ти и се мъчи да въздържа погледа си от греховно шарене нагоре-надолу по тялото й. Хиляди години народът му е оцелявал с бдителност: в очакване монголите да нахлуят в галоп откъм хоризонта, в очакване рецидивистите да размахат рязани пушки пред гишетата за освобождаване. В момента бдителността му е осезаема и болезнена — прилича на чаша врял нитроглицерин. Добавъчният въпрос за недопустимо сексуално поведение влошава още повече нещата. За него това не е шега работа.

Уай Ти свива рамене и се опитва да мисли за нещо разстройващо и смахнато. Предполага се, че на този етап тя трябва да врещи и да се дърпа, да хленчи и да се гърчи, да се тръшка и да умолява. Те заплашват да свалят дрехите й. Какъв ужас. Но тя не се нервира, защото знае, че тъкмо това се очаква от нея.

Куриерът трябва да завоюва пространство на платното. Предвидимото, законопослушно поведение успива шофьорите. Наум те те свързват с малкото квадратче на платното, приемат, че ще си стоиш там и когато напуснеш това квадратче, просто не могат да се оправят.

Уай Ти не обича квадратчетата. Уай Ти завоюва пространство, като мощно снове от платно в платно и създава прецеденти за заплашителна случайност. Държи хората на нокти и ги кара да й реагират, вместо да е обратното. Сега тези мъже се опитват да я натикат в квадратче, да я накарат да се подчини на правилата.

Тя дърпа ципа на комбинезона си докрай — до под пъпа. Отдолу няма нищо друго, освен трепкаща бледа плът.

МетаЧенгетата вдигат вежди.

Управителят отскача назад, вдига ръце като предпазен щит — защитава се от вредното облъчване.

— Не, не, не! — възкликва той.

Уай Ти вдига рамене и закопчава ципа.

Не я е страх — сложила си е дентата.

Управителят я приковава към една водопроводна тръба. Второто ченге откопчава неговите по-нов модел белезници от по-кибернетична марка и пак ги закача на рамката. Първото ченге подпира скейтборда й на стената, извън нейния обсег. Управителят сритва една ръждива кутия от кафе и я запраща сръчно на косъм от нея, за да има къде да ходи до тоалетната.

— Откъде си? — пита го Уай Ти.

— От Таджикистан — отвръща онзи.

Джигатаец. Трябваше да се досети.

— Сигурно футболът с канчета за сране ви е любимият национален спорт.

Управителят не загрява. МетаЧенгетата издават механичен, повърхностен смях.

Документите са подписани. Всички се качват горе. На излизане управителят угасва лампите — в Таджикистан това токът е страшна работа.

Уай Ти е в Дранголника.

7

Черното слънце е голямо колкото две футболни игрища. Декорът се състои от черни квадратни маси, реещи се във въздуха (няма смисъл да им рисуваш крака), равномерно разположени в решетка в пространството. Като пиксели. Единственото изключение е в средата, където се събират четирите квадранта на заведението (4=2 на втора). Там се намира кръгъл бар с диаметър шестнайсет метра. Всичко е матовочерно, което улеснява много компютърната система при рисуването отгоре — няма грижите да запълва сложен фон. По този начин цялото внимание се фокусира върху аватарите, а на хората точно така им харесва.

Не си струва да се разкарваш с хубав аватар по улицата, където цари такова гъмжило и всички аватари се сливат и преминават един през друг. Черното слънце е софтуер от къде-къде по-висока класа. Сблъсъци между аватарите не се позволяват в заведението. Тук броят на посетителите във всеки един момент е ограничен и те не могат да преминават един през друг. Всичко е плътно, непрозрачно и реалистично. А и клиентелата е от доста по-висока класа — вътре няма говорящи пениси. Аватарите изглеждат досущ като истински хора. Демоните в по-голямата си част — също.

„Демон“ е старо жаргонно название, останало от операционната система UNIX, където означава стандартна програма от ниско ниво, фундаментална част от операционната система. В „Черното слънце“ демоните наподобяват аватари, ала не представляват човешки същества. Те са роботи, живеещи в Метавселената. Програма — нещо като дух, който живее в машината и обикновено изпълнява дадена роля. В „Черното слънце“ има няколко демона, които сервират въображаеми напитки на редовните клиенти и вършат на хората дребни услуги.