Снежен крах

— В операционната система има малък блип, който ме удря право в червата всеки път, като влезеш през вратата — казва той. — Винаги ме обхваща предчувствието, че „Черното слънце“ лети към катастрофа.

— Явно е Бигборд — обяснява Хиро. — Има си рутина, която запушва временно отделни капани в ниската памет.

— А, това ли било. Моля те, много те моля, изхвърли това нещо — казва Дей5ид.

— Кое, Бигборда ли?

— Да. Навремето беше много радикално, обаче сега е все едно да се опитваш да работиш по ядрен реактор с каменна брадва.

— Благодаря.

— Ще ти дам всичко необходимо, ако искаш да го осъвремениш и да го превърнеш в нещо малко по-безопасно — обещава Дей5ид. — Не че поставям способностите ти под съмнение. Просто ти обяснявам, че трябва да бъдеш в крак с времето.

— Мъчна работа — отговаря Хиро. — Вече няма място за хакери на свободна практика. Трябва зад гърба ти да стои голяма корпорация.

— Знам го. Знам също и че работата за големи корпорации не ти понася. Тъкмо затова ти казвам, че ще ти предоставя необходимото. За мен ти винаги ще бъдеш част от „Черното слънце“, Хиро — макар и пътищата ни да се разделиха.

Класическият Дей5ид. Пак говори от сърце и подминава главата. Ако Дей5ид не беше хакер, Хиро би се отчаял от вечните му недомислия.

— Хайде да говорим за друго — предлага Хиро. — Халюцинация ли получих, или вие двамата с Хуанита пак си говорите?

Дей5ид му се усмихва снизходително. Той се държи много любезно с Хиро, откакто преди няколко години проведоха Разговора. Диалог, започнал като приятелско бъбрене на бира и стриди между двама дългогодишни другари по оръжие. Чак след като изминаха три четвърти от Разговора, Хиро се усети, че всъщност го уволняват — сега, в този момент. От Разговора насам се знаеше, че Дей5ид от време на време подхвърля на Хиро полезна информация и клюки.

— Тръгнал си на лов за полезна информация ли? — пита многозначително Дей5ид. Като мнозина компютърни маниаци, той е съвсем простодушен, но в такива мигове се мисли за превъплъщение на Макиавели.

— Имам новини за тебе, пич — казва Хиро. — Повечето неща, дето ти ми ги пробутваш, аз така и не изпращам в Библиотеката.

— Че защо не? По дяволите, предоставям ти най-добрите си клюки. Мислех си, че изкарваш пари от това.

— Не издържам вече — признава Хиро. — Вземам части от личните си разговори и после проституирам с тях. Защо, мислиш, нямам пукнат грош?

Има и още нещо, което той не споменава — че винаги се е смятал за равен на Дей5ид и не понася идеята да се храни от подаянията му като куче под масата.

— Радвам се, че Хуанита дойде тук, макар и черно-бяла — сменя темата Дей5ид. — Тя да не идва в „Черното слънце“ е все едно Александър Греъм Бел да откаже да ползва телефона.

— Защо е дошла тази вечер?

— Нещо я тормози — отвръща Дей5ид. — Искаше да разбере виждал ли съм се с едни хора на Улицата.

— С кого по-точно?

— Тревожи я един здравеняк с дълга черна коса — обяснява Дей5ид. — Пробутва нещо, наречено Снежен крах, разбираш ли.

— Пробвала ли е в Библиотеката?

— Да. Поне така предполагам.

— Ти виждал ли си го тоя?

— О, да. Не е трудно да го откриеш — отвръща Дей5ид. — Пред вратата е. Даде ми това.

Приятелят на Хиро оглежда масата, взема една от хиперкартите и му я показва.

СНЕЖЕН КРАХ

Скъсайте тази карта по средата,

за да получите безплатната си мостра

— Дей5ид — възкликва Хиро — не мога да повярвам, че си взел хиперкарта от черно-бял.

Дей5ид се разсмива.

— Сега не е като едно време, приятелю. Така съм натъпкан с противовирусни лекарства, че нищо не може да проникне вътре. Получавам толкова много заразени гадости от всички хакери, дето се мъкнат тук, че все едно бачкам в чумно отделение. И затова не ме е страх от това в хиперкартата, каквото и да е то.

— Е, в такъв случай, любопитен съм — признава Хиро.

— Да, и аз — смее се Дей5ид.

— Сигурно ще е голямо разочарование.

— Сигурно е някоя анимореклама — съгласява се Дей5ид. — Мислиш ли, че трябва да се пробвам?

— Да. Давай. Не всеки ден се случва да пробваш нова дрога — насърчава го Хиро.

— Е, ако поискаш, всеки ден можеш да пробваш по някоя нова — възразява Дей5ид. — Но не всеки ден можеш да намериш такава, дето няма да ти навреди. — Той взема хиперкартата и я къса на две.

Първоначално не се случва нищо.

— Чакам — казва Дей5ид.

На масата пред него се материализира аватар — отначало той е призрачен и прозрачен, постепенно придобива плътност и триизмерност. Този номер е наистина изтъркан — Хиро и Дей5ид вече се кикотят.

Аватарът е една чисто гола Бранди. Дори не прилича на стандартната Бранди, а по-скоро на евтината тайванска версия на хубавицата. Ясно си личи, че е чисто и просто демон. Държи в ръцете си две тръби, горе-долу колкото рула от хартиени кърпи.

Дей5ид се обляга назад в креслото си и се кефи. В цялата сцена има нещо ужасно безвкусно.

Брандито се навежда напред и кимва на Дей5ид да се приближи. Той се навежда към лицето й, ухилен до уши. Тя доближава ярките си рубинени устни до ухото му и смънква нещо, което Хиро не чува.