Снежен крах

— Ти нали уж не разговаряше с хората в Метавселената?

— Разговарям, ако се налага спешно да се свържа с някого — обяснява тя. — А с тебе винаги бих разговаряла.

— Защо с мен?

— Знаеш защо. Заради нас. Спомняш ли си? Заради връзката ни — когато пишех това тук, ние с теб бяхме единствените двама души, които можеха да разговарят откровено в Метавселената.

— Все същата мистичка-ексцентричка си си — отбелязва той и се усмихва, за да придаде на изказването чар.

— Не можеш да си представиш колко мистична и ексцентрична съм в момента, Хиро.

— И колко мистична и ексцентрична си?

Тя го поглежда предпазливо. Съвсем по същия начин, както го огледа, когато преди години влезе в кабинета й.

Той се замисля защо ли тя винаги е толкова нащрек в негово присъствие. В колежа смяташе, че се страхува от интелекта му, но от години знае, че това й е последна грижа. В „Системи Черно слънце“ предполагаше, че е просто типичната женска предпазливост — Хуанита се боеше, че той се опитва да й надене примката. Но и това няма кой знае колко общо с въпроса.

При тази късна среща в романтичната му кариера той е достатъчно прозорлив, че да излезе с нова теория: тя внимава, защото го харесва. Харесва го напук на себе си. Той е тъкмо от онзи вид изкусителен, но напълно погрешен романтичен избор, който умните момичета като Хуанита трябва да се научат да избягват.

Определено е това. Има какво да се каже за остаряването.

В отговор на въпроса му тя обяснява:

— Имам един колега, с когото искам да те запозная. Джентълмен и умник на име Лагос. Голям омайник е.

— Гадже ли ти е?

Тя не изплюва веднага отговора, а го обмисля внимателно.

— Тъкмо обратното на поведението ми в „Черното слънце“, аз не чукам всеки мъж, с когото работя. А дори и да го правех, Лагос е извън класацията.

— Не е твоят тип?

— Дума да не става.

— А какъв е твоят тип?

— Дърти, богати и лишени от въображение русокоси мъже със стабилна кариера.

Това едва не му убягва. После загрява.

— Е, мога да си боядисам косата. А и без това ще остарея.

Тя наистина се разсмива. Освобождаващ напрежението изблик.

— Повярвай ми, Хиро — аз съм последният човек, с когото би искал да се обвържеш на този етап.

— Да няма нещо общо с твойта църква? — пита той. Хуанита вкара излишните си пари в основаването на свой собствен клон на католическата църква. Смята себе си за мисионерка сред интелигентните атеисти по света.

— Не се дръж снизходително — скастря го тя. — Тъкмо с това отношение се боря. Религията не е за глупаци.

— Извинявай. Не е честно, знаеш ли — ти разчиташ всяко изражение по лицето ми, а аз те гледам през някаква шибана фъртуна.

— Определено е свързано с религията — казва тя. — Но е толкова сложно, а в тази област ти си толкова бос, че не зная откъде да започна.

— Хей, в гимназията всяка седмица ходех на църква. Пеех в хора.

— Знам. Тъкмо там е проблемът. Деветдесет и девет процента от всичко онова, което става в повечето християнски църкви, всъщност няма нищо общо със самата религия. Интелигентните хора рано или късно го забелязват и стигат до извода, че всичките сто процента са глупотевини. Тъкмо затова хората мислено свързват атеизма с интелигентността.

— Значи нищичко от онова, което съм научил в църквата, няма нищо общо с онова, за което ми говориш?

Хуанита се замисля, докато го оглежда внимателно. После вади от джоба си една хиперкарта.

— Ето, вземи.

Щом Хиро я поема от ръката й, хиперкартата се превръща от нервозен двуизмерен плод на въображението в реалистична, кремава на цвят визитка с фина текстура. Отпред с лъскаво черно мастило са отпечатани две думи:

БАБЕЛ

(ИНФОКАЛИПСИС)

9

За секунда светът застива и се размазва. „Черното слънце“ изгубва шлифованата си анимация и започва да се движи на мъгляви пресекулки. Явно компютърът му току-що е поел изключително силен удар. Всичките му вериги трескаво обработват огромен залък от данни — съдържанието на хиперкартата — и нямат време да прерисуват образа на заведението в пълната му, смайваща прецизност.

— Мамка му! — възкликва той, когато „Черното слънце“ превключва пак на пълноценна анимация. — Какво, по дяволите, представлява тази карта? Че тук трябва да е натикана половината Библиотека!

— С все библиотекаря — допълва Хуанита. — За да ти помогне да се оправиш. И много видеозаписи на Л. Боб Райф — повечето байтове са пълни с това.

— Е, ще му хвърля едно око — казва той подозрително.

— Хвърли му. За разлика от Дей5ид, ти си достатъчно умен, за да извлечеш полза. А междувременно, пази се от Гарвана. И от Снежния крах. Става ли?

— Кой е Гарвана? — пита той. Но Хуанита вече се е запътила към вратата. Всички луксозни аватари се обръщат да я гледат, когато ги подминава. Кинозвездите й хвърлят убийствени погледи, а хакерите прехапват устни и се взират благоговейно в нея.

Хиро се запътва обратно към Хакерския квадрант. Дей5ид разбърква хиперкарти на масата — бизнес-статистиката за „Черното слънце“, филми и видеоклипове, програми, набързо надраскани телефонни номера.