Снежен крах

Когато се отдръпва, физиономията на Дей5ид се е изменила. Изглежда смаян, с безизразно лице. Може би и в действителност изглежда така. А може би Снежният крах е прецакал аватара му така, че той вече не следва истинското му изражение. Но Дей5ид се е вторачил право напред с очи, замръзнали в орбитите.

Брандито протяга чифта тръби пред неподвижното лице на Дей5ид и ги раздалечава. Всъщност това е свитък. Тя го разгъва точно пред физиономията му — разгръща го като плосък двуизмерен екран пред неговия поглед. Парализираното лице на Дей5ид е добило синкав оттенък, сякаш отразява излъчваното от свитъка сияние.

Хиро заобикаля масата, за да погледне и мярва свитъка, преди Брандито отново да го сгъне. Това е жива стена от светлина, подобие на сгъваем телевизор с плосък екран, който не показва нищичко. Само екранни смущения. Бял шум. Сняг.

После тя изчезва без следа. Несвързани саркастични ръкопляскания отекват от няколко маси в Хакерския квадрант.

Дей5ид се е върнал в нормално състояние с усмивка, колкото фалшива, толкова и засрамена.

— Какво беше това? — пита Хиро. — Мярнах само сняг съвсем накрая.

— Всичко си видял — отвръща Дей5ид. — Фиксирана схема от черно-бели пиксели с доста добра резолюция. Само няколко хиляди единици и нули, за да ги погледна.

— Значи, с други думи, някой току-що изложи зрителния ти нерв на, да речем, сто хиляди байта информация — заключава Хиро.

— По-скоро шум.

— Е, всяка информация изглежда като шум, преди да разгадаеш шифъра — отбелязва Хиро.

— Защо му е притрябвало на някого да ми показва информация под формата на бинарен код? Аз да не съм компютър! Не мога да чета бит-карти.

— Спокойно, Дей5ид, само те ебавам — подсмихва се Хиро.

— Знаеш ли какво беше това? Знаеш ли как хакерите вечно ми пробутват мостри от работата си?

— Знам.

— Някой хакер е измислил този план, за да ми покаже това нещо. И всичко си вървеше по реда до момента, в който Брандито разгъна свитъка. Обаче кодът беше бъгав и даде срив в неподходящ момент, и вместо да му видя продукцията, видях само сняг.

— Тогава защо го е кръстил Снежен крах?

— Хумор на бесилката. Знаел е, че е бъгав.

— Какво ти пошепна Брандито на ушенце?

— Беше на някакъв език, който не разпознах — отвръща Дей5ид. — Просто ала-бала.

Ала-бала-Бабел.

— След това изглеждаше доста шашнат.

Дей5ид като че се засяга.

— Не съм се шашнал. Просто цялата тази работа ми се видя толкова смахната, че се слисах за секунда.

Хиро го оглежда крайно съмнително. Дей5ид забелязва погледа му и става.

— Искаш ли да видиш какво са измислили конкурентите ти от Нипон?

— Какви конкуренти?

— Ти нали разработваше аватари за рокзвезди?

— И още разработвам.

— Е, тази вечер Суши Кей е тук.

— А, да. С фризура колкото цяла галактика.

— Лъчите се виждат оттук — Дей5ид махва към съседния квадрант — но ми се ще да видя цялата му премяна.

Наистина сякаш нейде посред Квадранта на рокзвездите слънцето изгрява. Над главите на сновящите насам-натам аватари Хиро вижда ветрило от оранжеви лъчи, излизащи от някаква точка сред тълпата. Тя постоянно се движи, върти, люлее се насам-натам и сякаш цялата вселена повтаря движенията й. На Улицата правилата за височина и ширина пречат на прическата на Суши Кей да лъсне в пълния си блясък. Но вътре в „Черното слънце“ Дей5ид е предоставил свобода на изразяването и затова оранжевите лъчи се разпростират чак до границите на заведението.

— Чудя се дали някой вече го е светнал, че американците няма да си купуват рап музика, изпълнявана от японец — отбелязва Хиро, когато се упътват нататък.

— Може би ти трябва да му го кажеш — предлага Дей5ид — и да му поискаш такса за услугата. В момента той е в Ел Ей, нали знаеш.

— Вероятно е отседнал в някой хотел, пълен с гъзолизци, които му раздуват каква голяма звезда ще стане. Трябва да бъде изложен на действителна биомаса.

Те се вмъкват в един поток, лъкатушещ като тесен канал през една пролука в тълпата.

— Биомаса ли? — пита Дей5ид.

— Съвкупност от живи неща. Екологичен термин. Ако вземеш един акър дъждовна гора, една кубична миля океан или квадратен блок Комптон и махнеш всичко, което не е живо — пръстта и водата — получаваш биомасата.

Дей5ид, вечният компютърен маниак, казва:

— Не разбирам.

Гласът му звучи странно — в аудиосистемата му се промъква много бял шум.

— Лаф от Индустрията — обяснява Хиро. — Индустрията се храни с човешката биомаса на Америка — като кит, прецеждащ планктон от морето.

Хиро се вклинява между двама нипонски бизнесмени. Единият е в униформеното синьо, но другият е неотрадиционалист, облечен в черно кимоно. И също като Хиро носи два меча — дългата катана на левия хълбок и уакизаши, с който се борави с една ръка, затъкнат диагонално в пояса. Двамата с Хиро оглеждат бегло оръжията си. После Хиро се извръща и се преструва, че не забелязва, а неотрадиционалистът замръзва на място — само ъгълчетата на устата му се смъкват надолу. Хиро и преди е виждал това. И знае, че му предстои двубой.