Снежен крах

Остро изсъскване отвлича вниманието на Уай Ти. Погледът й се стрелва към Хиро и тя вижда, че е извадил дълъг около метър, извит меч от ножницата, която не беше забелязала досега. Заел е приклекнала стойка. Острието на меча блести болезнено под убийствените охранителни светлини на Дранголника.

Колко мило!

Ще се изразим твърде меко, ако кажем, че ония с наргилето се слисват. Но те са не толкова уплашени, колкото объркани. Няма никакво съмнение, че повечето от тях носят патлаци. Защо тогава този тип се опитва да ги плаши с меч?

Тя си спомня, че една от многобройните професии, изброени във визитката на Хиро, е Най-великият боец с мечове на света. Но способен ли е наистина да изтрепе цял клан въоръжени джигатайци?

Ръката на управителя се впива под рамото й — все едно това ще я спре. Тя се пресяга с другата ръка и му трясва един, като цвръква и малко Течни стави. Той изсумтява сподавено, далечно, главата му отскача, той пуска ръката й и залита яростно назад. Най-сетне се пльосва върху едно такси и забива ръце в очните си кухини.

Чакай малко. Точно в това такси няма никой. Но тя вижда, че от таблото виси шейсетсантиметрова верига-макраме от ключове.

Мята скейтборда си през прозореца на таксито, гмурва се след него (тя е дребничка, отварянето на вратата не е задължително), тупва зад шофьорската седалка, потъва в дълбоко гнездо от дървени маниста и освежители за въздуха, пали мотора и потегля. Назад. Към задния паркинг. Колата бе обърната навън в обичайния за таксиджиите стил, готова за бързо бягство, което щеше да е чудесно, ако беше сама — но трябва да мисли и за Хиро. Радиото пищи и сипе кресливи тиради на Таксилинга. Тя се връща зад сградата. Задният паркинг е странно притихнал и пуст.

Тя превключва на скорост и се юрва обратно. На джигатайците не им остава много време за реагиране — очакваха я да се появи от другия край. Гумите изпищяват и тя спира до Хиро, на когото благоразумието вече е подсказало да прибере меча в ножницата. Той се мята на седалката до нея. После тя престава да му обръща внимание. Има какво друго да гледа, а именно, дали ще я притиснат странично, когато навлезе в шосето.

Не я притискат, макар че се налага една кола да я заобиколи с квичене. Тя се изстрелва на шосето. Колата откликва така, както само допотопните таксита могат.

Единствения проблем е, че още половин дузина други допотопни таксита ги следят.

Нещо се притиска към лявото бедро на Уай Ти. Тя поглежда надолу. Оказва се забележително грамаден револвер в мрежичка, увиснал на вратата.

Трябва да намери къде да спре. Ако успее да намери франчулат на Нова Сицилия, ще е чудесно — Мафията й е длъжник. Или пък някоя Нова Южна Африка, макар да ги мрази. Но пък новоюжноафриканците мразят джигатайците още повече.

Да, ама: Хиро е черен, или поне наполовина черен. Не може да го вкара в Нова Южна Африка. А тъй като Уай Ти е бяла, не могат да отидат и в Метазания.

— Големият Хонконг на господин Ли — предлага Хиро. — След осемстотин метра, вдясно.

— Добро хрумване, но тебе как ще те пуснат с тия мечове?

— Ще ме пуснат — отговаря той. — Техен гражданин съм.

И тъкмо в този миг вижда табелата. Тя бие на очи, защото е рядкост. Няма много такива. Табелата е в синьо и зелено, успокояваща и кротка в раздираното от блясъци франчайзно гето. На нея пише:

ГОЛЕМИЯТ ХОНКОНГ НА ГОСПОДИН ЛИ

Зад нея се разнася грохот. Главата й се забива в блокиращия при сблъсък механизъм. Някакво такси се е натресло в тях отзад.

И тя се врязва в паркинга на господин Ли със седемдесет и пет километра в час. Алармената система дори няма време да разпознае визата й и да махне защитата — гумите отиват по дяволите. Оплешивелите външни гуми си остават по острите шипове. По голи джанти, от които хвърчат искри, тя спира със скърцане на ливадата, изпълняваща едновременно функциите и на гълтаща въглеродния двуокис тревна площ, и на паркинг.

Двамата с Хиро слизат от колата.

Хиро се хили налудничаво, прикован под кръстосания обстрел на десетина червени лазерни лъча, които го сканират едновременно от всички посоки. Хонконгската роботизирана охранителна система го проверява. Нея също — поглежда надолу и вижда как лазерите пишат по гърдите й.

— Добре дошъл в Големия Хонконг на господин Ли, господин Протагонист — поздравява го охранителната система по високоговорителя. — Добре дошла и на вашата гостенка, госпожица Уай Ти.

Другите таксита са спрели във формация покрай бордюра. Няколко от тях са подминали Хонконга и трябва да се върнат една-две преки назад. Бараж от затръшващи се врати. На някои не им пука — оставят моторите да работят и вратите да зеят. Трима джигатайци се мотаят по тротоара и разглеждат останките от гумите, нанизани на шиповете — дълги ивици неопрен, от които като от разпарчадисана перука стърчат стомана и нишки от стъклопласт. Единият държи револвер, прицелен право в тротоара.

Още четирима джигатайци притичват към тях. Уай Ти преброява още два револвера и пушка-помпа. Още няколко от тия, и ще заформят правителство.