Снежен крах

Те пристъпят внимателно през шиповете върху тучната хонконгска ливада. Лазерите веднага се задействат отново. За секунда джигатайците стават целите червени и зърнести.

После се случва нещо по-различно. Блясват прожектори. Охранителната система иска да огледа тези хора на по-добра светлина.

Хонконгските франчулати са прочути с ливадите си — кой е чувал за поляна, на която можеш да паркираш? — и с антените си. Приличат на изследователски лаборатории на НАСА с тия техни антени. Някои от тях са земни предаватели за сателити, насочени към небето. Но други, съвсем мънички, са насочени към земята, към ливадата.

На Уай Ти това не й е много ясно, но малките антенки са радарни приемници-предаватели за милиметрови вълни. Като всички други радари и тях ги бива в откриването на метални предмети. За разлика от радарите в центровете за контрол на въздушното движение те различават фините детайли. Различителната способност на системата зависи от дължината на вълните — и тъй като тези радари работят с вълни, дълги около милиметър, те виждат пломбите в зъбите ви, металните уплътнители на маратонките ви и капсите на джинсите ви. Могат да изчислят стойността на дребните монети в джоба ви.

Да видят пистолетите не им е никакъв проблем. Това чудо може да познае дори дали са заредени или не, и с какви патрони точно. Важна функция, защото в Големия Хонконг на господин Ли огнестрелните оръжия са незаконни.

11

Май не е много учтиво да се мотаеш наоколо, да зяпаш и да мъдруваш над факта, че компютърът на Дей5ид е получил срив. Мнозина от по-младите хакери правят точно това — така показват на другите хакери колко много знаят. Хиро ги загърбва и пак се обръща към Квадранта на рокзвездите. Все още иска да разгледа фризурата на Суши Кей.

Но един нипонец му е препречил пътя — неотрадиционалистът. Онзи с мечовете. Застанал е срещу Хиро на два меча разстояние и май няма намерение да помръдне.

Хиро постъпва учтиво — прегъва кръст и се изправя.

Бизнесменът постъпва къде-къде по-неучтиво. Той оглежда Хиро доста внимателно от главата до петите и чак тогава му връща поклона. Така да се каже.

— Тези… — започва той. — Много са хубави.

— Благодаря, господине. Моля ви, чувствайте се свободен да говорите на нипонски, ако предпочитате.

— Това го носи вашият аватар. В Реалността не носите такива оръжия — казва бизнесменът. На английски.

— Съжалявам, че ви противореча, но в действителност аз наистина нося такива оръжия в Реалността — обяснява Хиро.

— Точно като тези ли?

— Точно като тях.

— Значи това са старинни оръжия — казва бизнесменът.

— Уверен съм, че да.

— Как така притежавате такива важни семейни ценности от Нипон? — пита бизнесменът.

Хиро разгадава подтекста: За какво са ти тези мечове, хлапе, дини ли режеш с тях?

— Те вече са мое семейно наследство — отвръща Хиро. — Баща ми ги е спечелил.

— Спечелил ги е? На комар ли?

— В двубой — между баща ми и един нипонски офицер. Доста сложна история.

— Моля, извинете ме, ако съм разбрал погрешно — казва бизнесменът — но съм останал с впечатлението, че на мъжете от вашата раса не е било позволено да се бият в тази война.

— Впечатлението ви е правилно — потвърждава Хиро. — Баща ми беше шофьор на камион.

— Как така тогава е водил ръкопашен бой с нипонски офицер?

— Инцидентът се е случил извън военнопленнически лагер — разказва Хиро. — Баща ми и още един пленник се опитали да избягат. Няколко японски войници начело с офицера-собственик на тези мечове ги подгонили.

— Много ми е трудно да повярвам на вашата история — заявява бизнесменът — защото баща ви не би могъл да оцелее в подобно преследване достатъчно дълго, че да завещае мечовете на сина си. Нипон е островна нация. Нямало е къде да избяга.

— Това се е случило в края на войната — обяснява Хиро. — Лагерът се е намирал точно до Нагазаки.

Бизнесменът се задавя, почервенява, едва не губи самообладание. Лявата му ръка се пресяга и стисва ножницата на меча. Хиро се оглежда — изведнъж са се оказали в центъра на широк кръг от хора с диаметър десетина метра.

— Мислите ли, че начинът, по който вие сте се сдобили с тези мечове, е почтен? — пита бизнесменът.

— Ако не мислех така, отдавна да съм ги върнал — заявява Хиро.

— Тогава не бихте възразили да ги загубите по същия начин — продължава бизнесменът.

— Нито пък вие — вашите — отвръща Хиро.

Бизнесменът се пресяга с десница, сграбчва дръжката на меча точно под ефеса, изважда го, насочва го рязко към Хиро, после хваща дръжката с лявата ръка точно под дясната.

Хиро прави същото.

И двамата подгъват колене и приклякат ниско, като държат торса идеално изправен, после отново се изправят и нагласят краката в необходимата позиция: стъпалата — успоредни, и двете сочещи право напред, десният крак пред левия.