Снежен крах

В момента опашката е навита на купчина върху тялото на Плъха като въже, паднало от дърво. Части от нея се опитват да мърдат, други изглеждат мъртви и инертни. Краката се движат всеки за себе си, спазматично, а не в съгласие. Всичко това изглежда ужасно нередно — като самолет с откъсната опашка на кино, който маневрира за кацане. Дори и човек, който не е инженер, ще разбере, че става нещо извратено и изкривено.

Опашката се гърчи и плющи като змия, разгъва се, издига се над тялото на Плъха, разплита се измежду краката му, а те продължават да срещат трудности — Плъхът не може да се изправи.

— Уай Ти — казва Хиро, — недей.

Тя обаче не го слуша. Стъпка по стъпка, тя се приближава до Плъха.

— Опасно е, ако не си забелязала — предупреждава я Хиро, който я следва на няколко крачки. — Казват, че имали и биологични компоненти.

— Биологични компоненти ли?

— Животински части. За да е непредвидим.

Тя обича животните. Продължава да върви.

Сега го вижда по-добре. Не е целият от броня и мускули. Голяма част от него изглежда доста крехка. От тялото му стърчат къси, дебели подобия на крила — по едно голямо на всяко рамо и редица от по-малки по протежението на гръбнака, като на стегозавър. Очилата й за нощно виждане й казват, че тези плочки са толкова нажежени, че можеш пица да опечеш на тях. Щом тя си приближава, те сякаш се разгъват и засияват.

Те разцъфват като цветята в научно-популярен филм, разтварят се и се разгъват и разкриват натиканата под тях фина, сложна вътрешна структура. Всяко дебело крило се разцепва на свои по-малки подобия, и така до безкрайност. Най-малките са мънички парченца фолио, толкова дребни, че от разстояние контурите на плъха изглеждат като разнищени.

И продължава да се нажежава. Малките крилца са се нажежили почти до червено. Уай Ти бутва очилата над челото си и свива шепи около лицето си, за да затули околните светлини. Вижда как плочките започват да излъчват мъждукащо кафеникаво сияние, като реотана на току-що включена електрическа фурна. Тревата под Плъха започва да пуши.

— Внимавай. Твърди се, че вътре в тях има наистина гадни изотопи — обажда се Хиро зад гърба й. Приближил се е малко повече, но все още се държи на разстояние.

— Какво е изотоп?

— Радиоактивно вещество, произвеждащо топлина. Това е енергийният му източник.

— И как се изключва?

— Не се изключва. Произвежда топлина, докато не се стопи.

Уай Ти е вече само на няколко стъпки разстояние от Плъха и усеща жегата по бузите си. Крилата са се разгънали докрай. В основата си те са оцветени в ярко жълто-оранжево, което избледнява през червено до кафяво към деликатните им краища, все още тъмни. Парливият дим от горящата трева скрива някои детайли.

Тя си мисли: ръбовете на крилата приличат на нещо, което съм виждала. Приличат на тънките метални перки на калъфа на климатик, от онези, върху които можеш да си напишеш името, като ги натиснеш с пръст.

Или като радиатора на кола. Вентилаторът издухва въздух към радиатора, за да охлади мотора.

— То има радиатори — установява тя. — Плъхът има радиатори за охлаждане. — Точно в този момент тя събира информация за разузнаването.

Но то не се охлажда. Само се нажежава все повече.

Уай Ти си изкарва прехраната със сърфиране из задръствания. Това е нейната икономическа ниша: да затруднява трафика. И знае, че колите не се сваряват, докато се носят с бясна скорост по откритите автостради. Сваряват се, когато заседнат в задръстване. Защото когато са неподвижни, върху радиатора се издухва недостатъчно въздух.

Тъкмо това става сега с Плъха. Той трябва постоянно да се движи, да издухва въздух върху радиаторите си, иначе прегрява и се стопява.

— Страхотно — отбелязва тя. — Чудя се дали ще гръмне или какво?

Тялото преминава в остър нос. Отпред той е закривен и над него има покрив от черно стъкло, разположен под остър наклон като предното стъкло на изтребител. Ако Плъхът има очи, то гледа точно оттук.

Под стъклото, там, където трябва да е челюстта, стърчат останките на нещо механично, отнесено от избухването на гранатата.

В черното предно стъкло — или маска, или както там го наречете — е пробита дупка. Достатъчно голяма, че Уай Ти да бръкне в нея с ръка. От другата страна на дупката е тъмно и тя не вижда много ясно, особено в такава близост до яркооранжевото сияние на радиаторите. Но вижда, че отвътре навън изтича нещо червено. И то не е Декстрон II. Плъхът е ранен и кърви.

— Това нещо е живо — казва тя. — Има кръв във вените си. — И си мисли: Това са данни. Данни. Мога да изкарвам пари от това с моя партньор — „партнер“ — Хиро.

А след това си помисля: Горкичкото създание се самоизгаря живо.

— Недей. Не го пипай, Уай Ти — опитва се да я спре Хиро.

Тя застава до плъха и си слага очилата, за да предпазят лицето й от жегата. Краката на Плъха спират да шават спазматично, сякаш я чакат.

Тя се навежда и сграбчва предните му крака. Когато ги издърпва, те реагират — свиват мускули. Все едно да хванеш куче за предните крака и да го поканиш на танц. Това нещо е живо. То й откликва. Тя знае.