Тя поглежда Хиро, за да провери дали той разбира какво става. Разбира.
— Кретен! — тросва му се тя. — Аз идвам и ти казвам, че искам да съм твой партньор, а ти ми разправяш, че трябвало да си помислиш? Какъв ти е проблемът — не съм достатъчно добра, за да работя с тебе ли?
После се навежда и започва да тегли Плъха назад през ливадата. Той е невероятно лек. Нищо чудно, че бяга толкова бързо. Може да го вдигне на ръце, ако й се прииска да се изгори жива.
Докато го влачи обратно към вратичката, Плъхът прогаря черна, пушеща диря в тревата. Тя вижда как от комбинезона й се вдига пара, застоялата пот и кир се изпарява през тъканта. Достатъчно дребна е, че да мине през вратичката — още едно нещо, което тя може, а Хиро — не. Обикновено вратичките са заключени — опитвала се е да ги бъзика. Но тази е отворена.
Вътре е светло, бяло, подовете са лъснати от роботи. На няколко стъпки от вратичката има нещо като черна пералня. Това е колибката на Плъха, където той се спотайва сред мрак и усамотение и чака да му се отвори работа. Свързана е с франчайза с дебел кабел, излизащ от стената. В момента вратата на колибката зее — и това не е виждала досега. Отвътре излиза пара.
Не е пара. Студ е. Както когато отвориш вратата на фризера във влажен ден.
Тя набутва Плъха в колибката. От всички стени пръсва някаква студена течност и се изпарява още преди да достигне до тялото на Плъха, а парата изригва от колибката толкова мощно, че я събаря по задник.
Дългата опашка се е изпънала пред колибата и се подава навън през вратичката. Тя вдига част от нея. Острите, машинно изпилени ръбове на прешлените пробиват ръкавиците й.
Изведнъж опашката се напряга, оживява, вибрира за секунда. Тя рязко отдръпва ръката си. Опашката се стрелва навътре в колибата като отплеснал се ластик. Уай Ти дори не вижда движението й. После вратата на колибката се затръшва. Робот-чистач — прахосмукачка с мозък — излиза от друга врата и се залавя да чисти окървавения под.
Над Уай Ти, окачен във фоайето и обърнат към главния вход, виси плакат в рамка, обвит с гирлянда от доста повехнали жасминови цветове. Представлява снимка на дивашки ухиления господин Ли с обичайното приветствие отдолу: