Снежния човек

Хари затвори и погледна монитора пред себе си. Влезе в сайта на хирургическа клиника. Там лъснаха снимки на красиви жени и мъже с външност на фотомодели. По лицата и телата им имаше пунктирани линии — знаци къде евентуално и при желание от тяхна страна хирургът би отстранил леки несъвършенства в почти безупречния им външен вид. В сайта бе поместена и снимка на доктор Идар Ветлесен. Човек спокойно би могъл да го сбърка с някой фотомодел.

Под снимката му следваше списък с дипломите му и участията в семинари. Хари не се остави дългите думи на френски и английски да го заблудят: всичките тези тапии се вадят за два месеца, независимо че после докторът се окичва с нови титли пред името си. Провери Идар Ветлесен в „Гугъл“. От информацията разбра, че докато е работел в клиника „Мариенлюст“, Ветлесен е участвал в състезание по кърлинг. До името му видя и името на негов колега. „Хората са прави, когато казват, че Норвегия е малка — помисли си Хари. — Все ще се натъкнеш на познат на твой познат.“

Катрине Брат влезе и с дълбока въздишка се отпусна върху стола пред Хари. Кръстоса крак върху крак.

— Според теб вярно ли е, че привлекателните хора се интересуват от красотата повече, отколкото неугледните? — попита Хари. — Вероятно това е причината именно хората с приятна външност да се подлагат на процедури за разкрасяване.

— Нямам представа — отвърна Катрине. — Но в думите ти има известна логика. Хората с висок коефициент на интелигентност са обсебени от идеята да измерват умствения си потенциал и затова са създали собствена организация, нали? Всеки се съсредоточава върху онова, което има. Обзалагам се, например, че ти се гордееш с полицейския си нюх.

— Да не говориш за генетично заложеното умение да ловя плъхове? Вродената способност да пращам зад решетките душевноболни, алкохолици, хора с нисък интелект и висок ръст?

— Значи, възприемаш работата ни само като лов на плъхове?

— Да. Точно затова се радваме, когато се появи подобен случай като този. Така се сдобиваме с възможност да отстреляме нещо едро: лъв, слон, динозавър.

Катрине не се засмя. Само кимна сериозно.

— Какво ти разказа близначката на Силвия?

— Замалко да станем приятелки — въздъхна Катрине и преплете пръсти над коляното си, обуто във фин чорап.

— Да чуем.

— Ами… — подхвана тя. Хари с изненада чу собственото си „ами“ в устата ѝ. — И Силвия, и Ролф били убедени, че късметлията във връзката им е той. Хората около тях обаче споделяли противоположното мнение. След като завършил Техническия университет в Берген, Ролф се преместил в Осло и започнал работа в компания „Квернер“. Силвия, от своя страна, всеки ден се събуждала с нова идея какво смята да прави. Постоянно се записвала на различни курсове и не се задържала на работно място повече от половин година. Сестра ѝ я описа като опърничава, заядлива и разглезена, ревностна социалистка, привърженичка на идейни кръгове, които прокламират изличаването на Аз-а. Малобройните ѝ приятелки я манипулирали без изключение, а гаджетата ѝ не издържали дълго особения ѝ характер. Според Ане причината Ролф да се влюби толкова силно в сестра ѝ се крие в тяхната противоположност. Ролф, израснал в семейство, което вярва в невидимата благотворна ръка на капитализма и в сполуката на средната класа, вървял по стъпките на баща си и станал инженер като него. Силвия пък смятала, че ние, хората от западната цивилизация, сме се превърнали в подкупни материалисти и сме забравили за изконната си същност и за извора на истинското щастие. Според нея прероденият Месия бил някакъв етиопски крал.

— Хайле Селасие — уточни Хари. — Религиозното течение растафари.

— Колко си информиран!

— От песните на Боб Марли. Това вероятно обяснява защо Силвия е харесвала Африка.

— Вероятно да.

Катрине смени позата: кръстоса левия крак върху десния. Хари се постара да гледа другаде.

— Така или иначе, Ролф и Силвия си взели едногодишен отпуск, за да опознаят Западна Африка. Пътуването се оказало ползотворно и за двамата. Ролф прегърнал каузата на бедните африканци в борбата им за оцеляване, а Силвия си татуирала голямо етиопско знаме на гърба и стигнала до извода, че всички хора си приличат, независимо дали живеят в Европа, или в Африка. Щом се прибрали в Норвегия, отворили магазина. Ролф — защото искал да помогне на африканците, а Силвия — защото комбинацията от евтин внос и държавни субсидии ѝ се струвала доста примамлива. Горе-долу по същото време митничарите на летище „Фурнебю“ я хванали да пренася от Лагос раница, пълна с марихуана.

— Я виж ти.

— Осъдили са я условно, защото на изслушването успяла да убеди съдията, че не знаела какво има в сака: нигерийско семейство я помолило да го занесе на техен близък, който живеел в Норвегия.

— Мм. Друго?

— Ане харесва зет си, защото Ролф е внимателен, грижлив и обича всеотдайно децата си. Той изобщо не забелязвал недостатъците на Силвия. Два пъти тя се влюбвала в други мъже и напускала Ролф и дъщерите си. След като любовниците я зарязвали, отново се връщала при мъжа си, а той я приемал на драго сърце.