Снежния човек

Идар повдигна едната си грижливо оформена вежда и огледа полицая с интерес. Ветлесен беше обут в чифт меки, светлосини домашни пантофи с развързани връзки и облечен в дънки и бяла спортна блуза с бродиран играч на поло. Хари не се сети на коя фирма е емблемата, но подсъзнателно я свързваше със скучни хора.

— Израснал съм в пресметливо, прагматично семейство, старши инспекторе. Баща ми беше таксиметров шофьор. Вярваме в онова, което виждаме.

— Доста хубава къща за таксиметров шофьор.

— Беше шеф на фирмата. Имаше лиценз за три таксита. Но тук, на Бюгдьой, такива хора като баща ми са осъдени завинаги да си останат слуги, плебеи.

Докато го слушаше, Хари се опитваше да разбере дали лекарят взема амфетамини или други хапчета. Ветлесен, облегнат в креслото, сякаш прекалено много се стараеше да изглежда спокоен. Приличаше на човек, който иска да прикрие нервност или възбуда. Хари остана с това впечатление още когато му се обади по телефона и помоли да се срещнат. Ветлесен веднага го покани у дома си, все едно са първи приятели.

— Вашите планове за бъдещето обаче не са включвали таксиметрови услуги — опипа почвата Хари. — Предпочели сте да… разкрасявате хората?

Ветлесен се усмихна.

— Да кажем, че предлагам услугите си на панаира на суетата. Или че коригирам външния вид на хората, за да облекча душевното им страдание. Вие изберете как ще наречем професията ми. На мен ми е абсолютно все едно — Ветлесен се разсмя, все едно очакваше думите му да шокират Хари. Полицаят обаче не реагира и лекарят продължи със сериозен вид: — Възприемам се като скулптор. Нямам призвание. Обичам да променям външността, да оформям лицата на хората. Това занимание винаги ми е харесвало. Умея го и ми плащат. Нищо повече.

— Мм.

— Обаче и аз си имам принципи. Един от тях е спазването на професионалната тайна.

Хари мълчеше.

— Разговарях с Боргхил. Знам какво искате, старши инспекторе. Разбирам, работите по много сериозен случай, но лекарският дълг ми забранява да ви помогна.

— Вече не.

Хари извади сгънат лист от вътрешния си джоб и го сложи върху масата помежду им.

— Бащата на близначките подписа тази декларация, с която потвърждава, че ви освобождава от задължението да пазите здравословното им състояние в тайна.

— Не е достатъчно — поклати глава Идар.

— Как така? — изненада се Хари.

— Без да издавам кой е идвал при мен, ще ви кажа най-общо: родител, довел детето си на лекар, има право, ако желае, да се възползва от правото си да задължи лекаря да не предоставя поверителна информация за състоянието на детето дори на другия родител.

— Защо Силвия Утершен би искала да скрие от съпруга си медицински преглед на двете им дъщери?

— Дискретността ни може да ви се стори необоснована, но вероятно забравяте, че сред клиентите ни има публични личности, които биха станали обект на одумки и сплетни. Отидете в Творческия дом някоя петък вечер и се огледайте. Не подозирате колко много от присъстващите там са пребивавали в клиниката ми за коригиране на външния си вид. Тези хора умират само при мисълта интервенциите да излязат наяве. Репутацията на клиниката ни зависи от нашата дискретност. Разчуе ли се, че сме си позволили да огласяваме информация за наши пациенти, последиците за бизнеса ни ще бъдат катастрофални. Сигурно разбирате колко важно за нас е да се придържаме към принципите си.

— Разследвам убийството на две жени — напомни Хари. — И разполагам с едно-единствено съвпадение: и двете са посещавали клиниката ви.

— Не желая и нямам право да потвърждавам или да отричам. Но да предположим чисто хипотетично, че е така. — Ветлесен разпери въпросително пръсти: — И какво от това? Норвегия е страна с малобройно население, съответно и лекарите не сме много. Тук вероятността да засечеш познат е много голяма. Фактът, че две жени случайно са ходили в една и съща клиника, не е никак изненадващ. Съществува същата вероятност двете да се засекат в трамвая, да речем. На вас случвало ли ви се е да срещнете приятел в градския транспорт?

Хари не се сещаше за подобен случай. Вероятно защото не се возеше често в градския транспорт.

— Пропътувах цялото това разстояние, за да ми кажете, че няма да ми дадете никаква информация — отбеляза той.

— Съжалявам. Поканих ви тук, защото иначе трябваше да дойда в Главното управление. Там журналистите дебнат денонощно кой влиза и кой излиза. Не, благодаря. Знам ги аз тези хиени…

— Мога да издействам съдебна заповед, която да отмени задължението ви да пазите професионална тайна.

— Направете го, моля. Тогава името на клиниката няма да пострада. Без съдебна заповед обаче… — той дръпна въображаем цип пред устата си.

Хари се размърда в креслото. Идар определено беше наясно с процедурите. За да убедят съда в необходимостта лекар да наруши професионалната си тайна, полицаите трябва да представят конкретни доказателства, че информацията на лекаря е от значение за разследването. А с какво разполагаше Хари? Със среща в трамвая, както се бе изразил Ветлесен. Хари усети силен порив да изгълта едно питие или да вдигне тежка щанга. Пое си дъх: