Снежния човек

— Длъжен съм да ви попитам къде бяхте вечерта на трети и пети ноември.

— Очаквах този въпрос — усмихна се Ветлесен. — Затова поразмислих. Бях тук с… е, ето я и нея.

В стаята влезе възрастна жена с посивяла коса, която се спускаше като завеса около главата ѝ. Лицето ѝ бе застинало в мъченическо изражение. Тя погледна сина си и гой веднага скочи да поеме от ръцете ѝ сребърния поднос, където две чаши с кафе дрънчаха застрашително.

— Благодаря, майко.

— Завържи си връзките — подкани го тя и се обърна към Хари. — Кога възнамеряваше да ме осведомиш кой е дошъл в дома ми, Идар?

— Това е старши инспектор Хуле, майко. Тъкмо ме питаше къде съм бил снощи и вечерта преди три дни.

Хари стана и подаде ръка на старицата.

— Да, да, спомням си — кимна тя, погледна Хари някак примирено и му протегна костеливата си десница, осеяна със старчески петна. — Вие участвахте в онази програма по телевизията, дето я води твоят приятел, с когото играете кърлинг. Снощи пак я гледахме. Не ми хареса изказването му за кралското семейство. Как му беше името…

— Арве Стьоп — въздъхна Идар.

Старицата се наведе към Хари.

— Знаете ли какво каза този Стьоп? Трябвало да се отървем от цялата кралска фамилия. Представяте ли си? Ужас! Какво щеше да стане с нас, ако нямахме крал по време на войната?

— Същото — отвърна Идар. — Много рядко държавният глава има решаваща роля за изхода на военни действия. Според Арве Стьоп широката обществена подкрепа на монархията е категорично доказателство, че повечето хора вярват в тролове и самодиви.

— Не е ли възмутително?

— Да, майко — усмихна се Идар, сложи ръка върху рамото ѝ и сякаш неволно погледът му падна върху часовника „Брайтлинг“ — твърде голям за слабата му китка. — Леле! Трябва да излизам, Хуле. Ще се наложи да побързаме с кафето.

Хари поклати глава и се усмихна на госпожа Ветлесен.

— Кафето сигурно е много вкусно, но ще го опитам следващия път.

Тя въздъхна тежко, промърмори нещо под нос, взе подноса и се насочи бавно към вратата.

В коридора Хари попита лекаря:

— Защо „късметлия“?

— Моля?

— Какво имахте предвид, когато казахте, че Матиас е късметлия?

— А, това ли. Ами уреди се с красавица. Матиас никога не е имал успех с жените, но явно новата му приятелка не е случвала на мъже и е предпочела мекотело като него. Нека това си остане между нас. Или, впрочем, какво толкова. Кажете му го.

— Знаете ли какво е анти-Scl-70?

— Антитяло в кръвта. Вероятен симптом на склеродермия. Да не би да познавате човек с такова заболяване?

— Дори нямам представа какво е склеродермия.

Макар да си даваше сметка, че е по-добре да приключи темата, Хари не се стърпя:

— Матиас ли ви каза, че приятелката му имала горчив опит с предишните си връзки?

— Само ми го намекна. Свети Матиас никога не говори лошо за хората. В неговите очи те винаги могат да се поправят.

Идар Ветлесен се разсмя гръмко за пореден път.

Хари му благодари за съдействието, обу си кубинките и излезе на стълбите пред къщата. Обърна се за последно и в пролуката между затварящата се врата и рамката видя как Идар се бе навел да си завърже връзките на пантофите.

От колата се обади на Скаре и му поръча да разпечата снимката на Ветлесен от уебсайта на клиниката и да я даде на колегите от Наркоотдела, за да разпитат информаторите дали този мъж не си е купувал амфетамини.

— На улицата? — изненада се Скаре. — Лекарите нямат ли дрога в кабинетите си?

— Имат, но контролът е много строг и биха предпочели да си купят от някой дилър на улица „Шипер“.

След това Хари звънна на Катрине.

— Засега нищо — осведоми го тя. — Ще се прибирам. А ти?

— И аз. — Хари се поколеба. — Според теб ще успеем ли да издействаме съдебна заповед за освобождаване на Ветлесен от отговорност за опазване на професионална тайна?

— Само с наличната ни информация? Е, ако си облека минижуп и намеря съдия в подходяща възраст, ще стане, но, честно казано, те съветвам засега да забравиш за този вариант.

— Съгласен съм.

Хари пое към квартал „Бишлет“. Мислеше за разбитите стени на апартамента си. Погледна си часовника и тръгна към Главното управление.

В два през нощта събуди Катрине Брат по телефона.

— Какво има? — попита тя.

— В кабинета съм. Разгледах материалите ти. Нали каза, че всички изчезнали жени имат мъж и деца. Според мен трябва да дълбаем именно там.

— Защо?

— Нямам представа. Исках просто да го кажа на глас, за да преценя дали звучи идиотски.

— И? Как ти прозвуча?

— Идиотски. Лека нощ.