Снежния човек

Ели Квале лежеше с широко отворени очи. До нея Андреас дишаше дълбоко и спокойно. Процеждащият се между завесите лунен лъч падаше върху разпятието на стената, което бе купила по време на сватбеното им пътешествие до Рим. Какво я събуди? Дали Трюгве? Вероятно не е могъл да заспи. Вечерта мина точно според очакванията ѝ. Пламъците на стеариновите свещи блестяха във веселите лица на мъжа ѝ и сина ѝ, докато тримата не можеха да се наприказват. Трюгве не млъкна. Докато го слушаше да разказва за Монтана, за следването си и за приятелите си, Ели застина в нямо възхищение от този младеж, вече мъж, който навлиза в живота с възможността да стане, какъвто пожелае. Майката се радваше най-много именно защото Трюгве можеше да избира. Свободно и открито. Не като нея. Тя бе принудена да взема решения тайно и да ги крие.

Ели чуваше как къщата пука, как стените разговарят. Но с познатия шум се смесваше и друг, чужд. Външен.

Стана от леглото, приближи се до прозореца и повдигна завесата. Клоните на ябълковите дръвчета изглеждаха удебелени заради полепналия сняг. Лунната светлина се отразяваше в тънкия бял слой върху земята. Всичко в градината се виждаше ясно. Погледът ѝ се плъзна от портата към гаража, без сама да знае какво търси. Изведнъж спря. Дъхът ѝ секна от уплаха и ужас. „Не започвай пак — каза си тя. — Сигурно е бил Трюгве. Изморен е от дългия полет, не е успял да заспи и е излязъл малко навън.“ Следите тръгваха от портата и стигаха до мястото под прозореца, където стоеше в момента. Приличаха на пунктирана линия. Многоточие, бележещо лирическа пауза преди самите букви.

Следите не се връщаха обратно.

Дванайсета глава

Ден седми. Разговорът

— Наш информатор от Наркоотдела разпозна Ветлесен от снимката — докладва Скаре. — Виждал го е няколко пъти на кръстовището между улица „Шипер“ и „Толбю“.

— И какво има на това кръстовище? — поинтересува се Гюнар Хаген.

Началникът настоя да присъства на първата седмична оперативка в кабинета на Хари.

Скаре погледна Хаген колебливо, все едно се чудеше дали шефът се шегува.

— Пласьори, проститутки, клиенти — поясни Скаре за всеки случай. — Там е новото им свърталище, след като ги изгонихме от „Плата“.

— Само там ли се навъртат? — Хаген се почеса по брадичката. — А на мен ми казаха, че имат доста нови райони.

— Кръстовището е основното им свърталище — отвърна Скаре. — Иначе се подвизават близо до Борсата, до Норвежката банка, около музея за съвременно изкуство „Астрюп Фърнли“, Старата ложа и кафенето на Градската мисия… — Скаре млъкна, защото забеляза и чу шумната прозявка на Хари.

— Извинявай — съвсем невинно се усмихна старши инспекторът. — Изтощителен уикенд. Продължавай.

— Информаторът не си спомня да е виждал Ветлесен да купува дрога. По-скоро лекарят се навъртал около „Леон“.

Катрине Брат влезе в кабинета. Косата ѝ беше разчорлена, очите — подпухнали, кожата — бледа, но тя изчурулика весело „добро утро“ и се огледа къде да седне. Бьорн Холм веднага скочи да ѝ отстъпи мястото си и излезе да донесе още един стол.

— „Леон“ на „Шипер“? Там продават ли наркотици? — полюбопитства Хаген.

— Не е изключено, но хотелът е по-скоро „масажно студио“, тоест свърталище на чернокожи проститутки.

— Не бих го нарекла така — възрази Катрине Брат, застанала с гръб към колегите си, докато окачваше палтото си. — В момента главно виетнамците в града стопанисват масажни студиа. Избират слабо населени и тихи квартали в периферните части на Осло. В студиата работят предимно азиатки. Виетнамците не се опитват да вземат хляба на проститутките в африканските бордеи.

— Спомням си, че пред хотела висеше плакат с надпис „нощувка за четиристотин крони“ — намеси се Хари.

— Точно така. Предлагат малки стаи, които на хартия се отдават под наем за едно денонощие, но реално гостите се задържат едва няколко часа. Необложени доходи: на клиентите не би им хрумнало да искат фактура. Чернокожи жени. Чернокож сутеньор. Но собственикът, който всъщност печели най-много, е бял.

— Виж ти колко добре си осведомена — засмя се Скаре. — Изненадвам се, че служителка от Отдела за борба с порока в Берген знае толкова много за столичните бордеи.

— Навсякъде положението е почти еднакво. Ако си открил грешка в думите ми, нека се обзаложим.

— Собственикът е пакистанец. Залагам двеста кинта.

— Дадено.

— И така — Хари плесна с ръце. — Какво правим още тук?