Снежния човек

— Според теб каква е причината Силвия всеки път да се връща при него?

Катрине Брат се усмихна леко тъжно, взря се във въздуха и погали с ръка ръба на ризата си:

— Обичайната. Жените не могат да напуснат завинаги мъж, с когото са правили страхотен секс. Дори да се опитат да се разделят с него, отново се връщат. Доста просто сме устроени, а?

— А мъжете, които са я изоставяли завинаги?

— Мъжете са по-различни. С времето някои започват да се страхуват от провал.

Хари я погледна. Реши да сложи край на темата.

— Видя ли се с Ролф Утершен?

— Да, дойде десет минути, след като ти си тръгна. Изглеждаше малко по-добре от последната ни среща. Отрече да е чувал за преглед в хирургическата клиника на Бюгдьой. Подписа декларацията, че освобождава лекаря от задължението да не нарушава професионалната си тайна.

Катрине остави сгънат лист върху бюрото му.

По ниските трибуни на стадион „Вале Ховин“ вееше леденостуден вятър. Седнал, Хари гледаше как кънкьорите се пързалят. През последната година Олег бе подобрил значително техниката си и вече се движеше с по-голяма лекота и ефективност. Всеки път когато приятелят му увеличеше скоростта и се канеше да го задмине, Олег приклякваше, започваше да се оттласква от леда с повече сила и спокойно се плъзваше напред. Хари се обади на Еспен Лепсвик — нали се бяха разбрали да се държат взаимно в течение. Лепсвик му съобщи, че получили информация за тъмен седан, забелязан да се движи към къщата на семейство Бекер вечерта, когато Бирте изчезнала. Очевидците не го видели да се връща оттам.

— Тъмен седан — повтори Хари с тракащи от студ зъби. — Забелязан същата вечер.

— Знам, не е нищо особено — въздъхна Лепсвик.

Хари приключи разговора и прибра телефона в джоба си. В същия миг някаква сянка закри светлината от прожектора отсреща.

— Извинявай за закъснението.

Хари вдигна очи към жизнерадостно усмихнатото лице на Матиас Люн-Хелгесен. Избраникът на Ракел седна до него:

— Обичаш ли зимните спортове, Хари?

Погледът на Матиас направо проникна във вътрешността на събеседника му, а по лицето на лекаря неизменно стоеше заинтересовано изражение, независимо дали говореше, или слушаше.

— Не особено. От време на време карам кънки. А ти?

Матиас поклати отрицателно глава.

— Но съм решил, когато един ден приключа житейската си мисия и съм толкова болен, че не ми се живее, да се кача с асансьора ей там — и той посочи с палец зад рамото си.

И без да се обръща, Хари знаеше, че Матиас говори за ски-трамплина „Холменколен“ — най-голямата туристическа атракция в Осло и най-коварното място за спускане. Шанцата се виждаше от целия град.

— После ще скоча. Без ски.

— Колко драматично — отбеляза Хари.

— Четирийсет метра свободно падане — усмихна се Матиас. — Трае само няколко секунди.

— Надявам се събитието да не се състои в близко бъдеще.

— Не се знае, с такива нива на анти-Scl-70-антитела в кръвта — засмя се горчиво Матиас.

— Анти-Scl-70-антитела?

— Антителата не са непременно нещо лошо, но не е зле да ги зачиташ, защото за появата им определено има причина.

— Мм. Винаги съм смятал, че за лекарите самоубийството е скверна мисъл.

— Медицинските работници знаят по-добре от всички какво ги очаква, когато се разболеят. Ще се опра на Зенон Стоика. Според него самоубийството представлява достойно за уважение действие, когато болестта направи смъртта по-привлекателна от живота. На деветдесет и осем години Зенон си навехнал големия пръст на крака. Не успял да понесе дискомфорта и се обесил.

— Тогава защо не се обесиш, вместо да се изкачваш до върха на трамплина?

— Смъртта трябва да бъде възхвала на живота. Освен това ще ти призная, че ме ласкае мисълта за популярността, която ще си спечеля с тази постъпка. Изследователската ми дейност за жалост не привлича особено много внимание. — Свистенето изпод остриетата на кънките накълца на парчета веселия смях на Матиас. — Впрочем, съжалявам, задето купих на Олег нови състезателни кънки. После разбрах от Ракел, че ти си възнамерявал да му подариш кънки за рождения му ден.

— Не се притеснявай.

— Той би предпочел да ги получи от теб.

Хари мълчеше.

— Завиждам ти, Хари. Седиш си тук, четеш вестник, говориш по телефона, но на Олег му е достатъчно, че се намираш тук. А аз викам, махам, давам съвети, въобще следвам всички напътствия от наръчниците за добри, грижовни родители, и какво постигам? Олег започва да се дразни. Знаеш ли, той си остри кънките всеки ден, защото ти си правел така. Настоява да ги държи на стълбите, защото веднъж си му казал, че стоманата на кънките се съхранява най-добре на студено. Наскоро се наложи Ракел да му забрани да оставя кънките навън. Ти си моделът му за поведение, Хари.

Хари усети как при тази мисъл го полазват тръпки.

Ала някъде дълбоко в себе си — май не много дълбоко — откровението на Матиас го зарадва. Хари се почувства като ревнив досадник, който се старае да осуети всички опити на Матиас да спечели обичта на Олег.

Матиас подръпна едно копче на палтото си.