Снежния човек

— Още с влизането Крун ни обвини в използването на недопустими методи при опит да притиснем клиента му до стената. „Купуването и продаването на секс в Норвегия не е незаконно“, отсече той. Накрая заплаши вестниците да гръмнат със заглавия как норвежката полиция изнудва уважаван лекар да наруши отговорността си да пази в тайна информацията за пациентите си.

— За бога, Хари! — извика Катрине с разтреперан от ярост глас. — Разследваме убийство, дявол да го вземе!

Хари за първи път я виждаше да губи контрол.

— Виж — подхвана той с мек, спокоен глас, — за момента не разполагаме с доказателства, че убийството на Силвия Утершен и отвличането на Бирте Бекер са свързани пряко с болестта на децата им. Крун го знае. Нямам правно основание да задържа клиента му.

— Ами тогава продължавай да… лежиш тук и да бездействаш!

Хари вече усещаше силна болка в гръдната кост. Катрине всъщност имаше право.

Тя закри лицето си с длани.

— Аз… съжалявам. Просто исках… Днес беше тежък ден.

— Добре — простена Хари. — Катрине, помогни ми с тази щанга… вече направо…

— Сетих се! — възкликна тя и откри лицето си. — Ще започнем от другаде! От Берген!

— Не — изпъшка Хари с последния въздух в дробовете си. — Берген изобщо не влиза в плановете ми. Моля те…

Погледна я. Тъмните ѝ очи плувнаха в сълзи.

— Оправяй се сам — прошепна тя.

После се усмихна. Промяната в нея настъпи толкова неочаквано: човекът, наведен над Хари, сякаш се преобрази за миг. В погледа ѝ се появи странен блясък и тя изрече с напълно спокоен глас:

— Или пукни.

С изумление чу как стъпките ѝ заглъхнаха в далечината, а скелетът му изпука. Пред очите му затанцуваха червени точици. Хари изруга, стисна щангата и се опита да я отмести с рев. Желязото не помръдна.

Думите на Катрине бяха на път да се сбъднат: той можеше и да умре. Въпрос на избор. Смешно, но истина.

Натисна щангата с тяло и я катурна настрани. После чу как дисковете се откъснаха и се стовариха върху пода с оглушителен трясък, а лостът падна от другата страна. Надигна се. Дисковете се търкаляха по пода без цел и посока.

Взе си душ, преоблече се и се качи на шестия етаж. Отпусна се върху стола в кабинета си и усети познатата сладка болка — предвестник на мускулна треска. Прослуша съобщението на телефонния си секретар: Бьорн Холм го молеше да се обади „възможно най-скоро“.

Холм вдигна. Зад него се чуваше сърцераздирателно хлипане под съпровода на педал-стийл китара.

— Какво става при теб? — попита Хари.

— Дуайт Йоъкъм — обясни Холм и намали музиката. — Много секси дявол, а?

— Имах предвид: какво става по отношение на работата.

— Получих резултатите от експертизата на писмото от Снежния човек.

— И?

— Разпечатката не е нищо особено. Направена е от стандартен лазерен принтер.

Хари чакаше продължението. Усети, че Холм е намерил нещо интересно.

— Хартията обаче се оказа специална. Никой от колегите в лабораторията не се е натъквал на такъв вид. Затова ни отне известно време, докато я проучим. Изработена е от митсумата — японско лико, наподобяващо папирус. Разпознава се по специфичната миризма. От кората се прави хартия на ръка. Точно този вид, който ни попадна, се среща изключително рядко. Нарича се „Коно“.

— „Коно“?

— За да се сдобиеш с него, трябва да отидеш в магазин за писалки с цена десет хиляди крони, където продават специално мастило и бележници с кожена подвързия. Сещаш се…

— Всъщност не.

— И аз не съм стъпвал на такива места — призна Холм. — По наша информация обаче в Осло има само един магазин, където продават хартия за писма „Коно“: „Ворше“ на улица „Гамле Драменсвайен“. Говорих с продавача. Рядко се случвало някой да купи такава хартия и вече не поръчвали. По думите му в днешно време хората били престанали да ценят качествените неща.

— Да разбирам ли, че…?

— Да, не си спомня кога за последно е продал на клиент лист „Коно“.

— Мм. Само там ли предлагат „Коно“?

— Да. И в Берген имало магазин, но преди няколко години се отказали от този асортимент.

Холм чакаше отговора — или по-скоро въпроса — на Хари, докато Дуайт Йоъкъм оплакваше тихо любимата на сърцето си. В слушалката не се чу глас.

— Хари?

— Тук съм. Мисля.

— Браво на теб!

Чувството за хумор на Холм беше способно да развесели Хари за цял ден. Но не и този път. Старши инспекторът се изкашля:

— Струва ми се адски странно да изпратиш такъв лист на детектив от отдел „Убийства“, освен ако не искаш да те намери. Дори да не гледаш всички кримки по телевизията, пак ще се сетиш, че криминолозите ще изследват хартията.

— Може би изобщо не е предполагал върху какъв лист пише. Или не го е купил лично.

— Не е изключено да си прав, но нещо ми подсказва, че Снежния човек не би направил такава грешка.

— Както виждаш…

— Според мен това изобщо не е грешка.

— Да не би да намекваш…

— Направил го е нарочно, за да изследваме хартията.

— С каква цел?

— Най-често срещаната. Нарцистичният сериен убиец режисира постановка, в която играе главната роля на несломимия всемогъщ победител.

— И кого побеждава?

— С риск самият аз да прозвуча като нарцистичен тип: мен. — Хари за първи път го изрече на глас.

— Теб? И защо?