Снежния човек

— Разследването на серийно престъпление прилича на подредба на пъзел. В началото събираш подобни парченца, въртиш ги и изчакваш търпеливо да разбереш къде ще паснат. В момента се мъчиш да ги натъкмиш насила.

— Исках да го изрека на глас, за да преценя дали звучи идиотски.

— Е, можеш да бъдеш сигурна.

— Това не е пътят към Управлението — изненада се тя.

Хари долови леко потреперване в гласа ѝ и ѝ хвърли бърз поглед. Изражението ѝ не издаваше нищо.

— Искам да сверя някои от показанията на Ветлесен с помощта на мой познат — обясни Хари. — Той го познава.

В бяла престилка и с обикновени жълти домакински ръкавици, Матиас посрещна Хари и Катрине в гаража на кафявата сграда, известна като Преклинично крило на болница „Гауста“.

Матиас им позволи да паркират на неговото запазено място.

— Предпочитам да се придвижвам с велосипед — обясни той.

Отвори близката врата с магнитна карта. От гаража се озоваха направо в подземния коридор на Катедрата по анатомия.

— Този проход е много удобен при пренасянето на трупове. Бих ви поканил да изпием по чаша кафе, но днес програмата ми е натоварена. Тъкмо изпратих група студенти и чакам следващата.

— Извини ни, че те притесняваме. Днес сигурно си капнал.

Матиас го изгледа въпросително.

— С Ракел се чухме по телефона и тя ми каза, че снощи се наложило да работиш до късно — добави Хари и изруга наум с надеждата все пак да запази невинното си изражение.

— Аха — кимна Матиас. — Днес тя си взе почивен ден, защото вчера била на бар с нейни приятелки. Преди малко ѝ звъннах и вместо да спи, започнала да чисти къщата. Жени. Какво да ги правиш?

Хари се усмихна пресилено и се замисли дали има отговор на този въпрос.

Покрай тях мина санитар в зелени дрехи. Буташе метално легло към гаража.

— Нова пратка за университета в Тромсьо? — поинтересува се Матиас.

— Сбогувай се с Шелдсен — усмихна се санитарят.

На едното му ухо висеше цял наниз от малки халки. Приличаха на гривните около шиите на масайките, но с тази разлика, че обеците на санитаря придаваха на лицето му неприятно асиметричен вид.

— Шелдсен? — възкликна Матиас. — Нима?

— Тринайсет години служба. Дойде ред на Тромсьо да го кълцат.

Матиас повдигна одеялото. Хари зърна лицето на трупа. Черепът опъваше кожата и изглаждаше бръчките по бялото като гипсова маска старческо лице, чийто пол не можеше да се определи. Хари знаеше, че причината се крие в така нареченото балсамиране на трупа. Патолозите инжектират във вените смес от формалин, глицерол и алкохол, за да предотвратят вътрешното разлагане. На ухото му имаше кръгла метална табелка с гравирано трицифрено число. Матиас изпрати с поглед препаратора, който продължи да бута количката с Шелдсен към гаража. После лекарят изведнъж сякаш излезе от съноподобното си състояние.

— Извинете ме. Просто Шелдсен отдавна е при нас. Беше професор в Катедрата по анатомия по времето, когато залите още се намираха в центъра. Великолепен специалист. С изключително ясно очертани мускули. Ще ни липсва.

— Няма да ти отнемем много време. Моля те накратко да ни споделиш личните си впечатления от отношението на Идар към пациентките му. И към децата им.

Матиас вдигна глава и погледна изненадано Хари, после Катрине и отново Хари.

— Да не ме питаш за онова, което си мисля?

Хари кимна.

Матиас ги въведе в помещение с осем метални банки и дъска в единия край. Всяка банка бе снабдена с лампа и умивалник, а до тях бе поставен бял, продълговат предмет, увит в бяла кърпа. Съдейки по формата и големината, Хари заключи, че предметът на днешната лекция по анатомия се намира между тазовата кост и стъпалото. Усещаше се слаб мирис на хлорна вода — доста по-дискретен от острата миризма в дисекционната зала на Съдебномедицинския институт. Матиас седна на един стол. Хари се настани върху ръба на катедрата, а Катрине отиде да разгледа три мозъка, които — бяха или не — изглеждаха като истински.

Матиас мисли дълго, преди да отговори:

— Нито съм забелязал признаци, нито съм чувал слухове за интимни връзки между Идар и негови пациенти.

Матиас наблегна на „пациенти“. Именно това подтикна Хари да зададе следващия си въпрос:

— А какво знаеш за връзките на Идар с хора, които не се лекуват в клиниката му?

— Не сме достатъчно близки, за да се произнасям за интимния му живот. Предпочитам да не коментирам — усмихна се колебливо Матиас. — Надявам се, че ще ме разбереш.

— Да, не се притеснявай. Сетих се да те питам още нещо. Какво ти говори синдромът на Фар?

— Ужасна болест. Разполагам с доста повърхностни познания по темата. За жалост родители с това заболяване почти винаги го предават на децата си.

— Кого би препоръчал като специалист по тази болест?

— В момента не ми хрумва никой — отвърна Матиас.

— Благодарим ти за помощта — Хари се почеса по брадичката.

— За нищо. Ако те интересува по-подробна информация за синдрома на Фар, обади ми се довечера. Имам медицинска литература по въпроса.