Снежния човек

Всичко мина, както очакваше. Правиха любов като първия път, само че без някогашната нервност, недодялано суетене, неизказани въпроси, и като последния, но с разликата, че сега Ракел не плака. Катрине се оказа права: дори да се разделиш с човек, с когото правиш страхотен секс, рано или късно пак ще се върнеш при него. Хари, разбира се, си даваше сметка кое друго бе подтикнало Ракел към среднощното посещение в дома му: преди да премине в нов етап от живота си, тя имаше нужда да се върне в миналото си, да се сбогува с голямата любов на живота си — както някога двамата наричаха онова помежду им. Дали Ракел не се впускаше в сериозна връзка с човек, към когото изпитва по-слаба любов? Вероятно да, но поне новият ѝ любим беше по-поносим.

Докато галеше корема му, Ракел мъркаше като котка. Хари обаче усети леко напрежение в тялото ѝ. Имаше две възможности: да я затрудни или да я улесни. Избра второто:

— Гузна съвест? — попита той.

Тя потръпна.

— Не ми се говори за това.

На него — също. Хари искаше само да лежи тихо до нея, да слуша дишането ѝ и да усеща ръката ѝ върху корема си, но същевременно си даваше сметка, че онова, което трябва да направи Ракел, не търпи отлагане.

— Той те чака.

— Не. Заедно с препаратора ще приготвят труп за утрешните лекции. Предупредила съм го да не идва при мен, след като се е докосвал до мъртъвци. Тази нощ ще спи в жилището си.

— Ами аз? — усмихна се Хари в мрака, защото от думите на Ракел пролича, че е планирала посещението си. — Откъде знаеш, че днес не съм пипал трупове?

— Пипал ли си?

— Не — Хари се сети, че в чекмеджето на нощното си шкафче държи кутия цигари. — Още няма труп.

Умълчаха се. Ръката ѝ започна да прави по-големи кръгове върху корема му.

— Непрекъснато ме преследва усещането, че някой ме наблюдава — внезапно сподели той.

— Как така?

— Не мога да го обясня. Просто се чувствам като част от нечий пъклен план. Разбираш ли?

— Не. — Тя се сгуши още по-близо до него.

— Става дума за случая, по който работя. Сякаш извършителят е решил да въвлече и мен в…

— Шшт — прошепна тя и го захапа за ухото. — Ти винаги си въвлечен в случаите, Хари. Това е най-големият ти проблем. Просто се отпусни.

Обгърна с длан мекия му член и продължи да му шепне. Хари затвори очи. Усети, че отново получава ерекция.

В три през нощта Ракел се надигна от леглото. Хари наблюдаваше силуета ѝ на светлината от уличните лампи, която проникваше през прозореца. По елегантния ѝ гръб се открояваше тъмната линия на гръбнака. Хари се сети, че Катрине му бе споменала интересна подробност за Силвия Утершен: имала татуировка с етиопското знаме на гърба си. „Трябва непременно да впиша тази информация в документацията за издирването ѝ“, помисли си той. Ракел беше съвършено права: Хари не спираше да разсъждава върху наличните улики по случаите и винаги се чувстваше лично ангажиран с тях.

Изпрати я до вратата. Тя го целуна бързо по устните и изчезна по стълбите. Нямаше нужда от приказки. Тъкмо преди да затвори, Хари забеляза следи от мокри ботуши точно пред прага на апартамента си. Идваха от тъмното стълбище. Сигурно бяха останали от Ракел, нали се бе качила преди няколко часа. Хари отново се сети за женската на тюлена: не се чифтосва повече от веднъж с един и същи самец, защото не е изгодно от биологична гледна точка. „Тези тюлени явно са умни животни“, заключи той.

Тринайсета глава

Ден осми. Хартия

В девет и половина слънцето огря самотен автомобил върху естакадата над булеварда в квартал „Шолюст“. Автомобилът пое към провинциално идиличния полуостров Бюгдьой, намиращ се на пет минути с кола от площада пред Кметството в Осло. Над „Бюгдьой“ се бе спуснала тишина, не се движеха превозни средства, по поляните на кралското имение нямаше следа нито от крави, нито от коне, а по тесните тротоари, през лятото гъмжащи от желаещи да отскочат до плажа, в момента не се виждаше жива душа.

Седнал зад волана, Хари пое по завоите в неравния терен.

— Сняг — обади се Катрине.

— Сняг?

— Направих каквото ме посъветва. Заех се да проуча само случаите на омъжени жени с деца. Първо проверих на коя дата близките им подават сигнал за изчезването им: през ноември и декември. По отношение на местожителството им открих, че повечето са от Осло, но има и от други райони. Сетих се за писмото, което си получил. Нали там анонимният подател те уведомява, че Снежния човек ще се появи с първия сняг. Тази година първият сняг в Осло падна в деня, когато бяхме на оглед в квартал „Хоф“.

— И?

— Помолих служители от Метеорологичния институт да проверят в архива си какво е било времето през дните, когато са регистрирани случаи на изчезнали жени. Знаеш ли какво излезе?

И още как. Хари не просто знаеше. Отдавна трябваше да се досети.

— Първият сняг — отрони той. — Отвлича ги в деня на първия сняг.

— Именно.

Хари удари с юмрук по волана.

— Проклятие! Имахме го в прав текст. За колко жени говорим?

— Единайсет. По една всяка година.

— Тази година обаче са две. Нарушил е схемата.