Снежния човек

— Не, благодаря. Това е полицай Брат. За втори път ви молим да ни съдействате с информация за Утершен и Бекер.

Идар Ветлесен въздъхна и започна да чисти стъклата на очилата си с носна кърпичка.

— Как по-ясно да се изразя, че да ме разберете, Хуле? Дори хора като мен, които искрено и горещо желаят да съдействат на полицията и не страдат от излишни скрупули, имат неприкосновени принципи.

Вдигна показалец.

— През цялата ми лекарска практика не ми се е случвало… — показалецът започна да отмерва ритъма на речта му: — … да нарушавам професионалния си дълг да пазя в тайна информацията за пациентите си. Нямам никакво намерение да си уронвам престижа.

Последва продължително мълчание. Ветлесен ги погледна, явно доволен от постигнатия ефект.

Хари се изкашля:

— Ще ви дадем възможност да проявите горещото си желание да сътрудничите на полицията, Ветлесен. В момента проверяваме сигнал за детска проституция в така наречения хотел „Леон“. Снощи двама от колегите ни заснеха кой влиза и излиза оттам.

Хари отвори големия плик, който Катрине му даде в колата, наведе се напред и нареди снимките пред лекаря.

— Това сте вие, нали?

Ветлесен сякаш започна да се задушава. Очите му изпъкнаха, а жилите на врата му се изопнаха.

— Аз… — заекна той, — … аз… не съм извършил никакво престъпление.

— Не, разбира се — съгласи се Хари. — Ще ви повикаме в качеството ви на свидетел, за да ни разкажете какво става вътре. Отдавна не е тайна, че в „Леон“ се подвизават проститутки, но досега информаторите ни не са засичали деца. За ваше сведение всеки, възползвал се от детска проституция, извършва престъпление. Исках само да ви информирам за случая, преди да излезе по вестниците.

Ветлесен прикова поглед в снимката. Разтърка лице.

— Впрочем, видяхме от кабинета ви да излиза водещата на новините по „ТВ2“. Как ѝ беше името?

Ветлесен продължаваше да мълчи. За секунди лицето му посърна и видимо се състари.

— Обадете ни се, ако се сетите за „вратичка“ в закона за професионалната тайна.

Хари и Катрине тръгнаха към вратата, но Ветлесен побърза да ги спре.

— Утершен и Бекер доведоха децата за изследвания — призна той. — Нищо повече.

— Какви изследвания?

— За едно заболяване.

— Какво?

— Има ли значение?

— Ами добре тогава — Хари обърна гръб и тръгна. — Ще дойдете в полицията на разпит. Какво толкова?

— Почакайте!

Хари се обърна. Ветлесен, подпрял се на лакти, криеше лицето си с длани.

— Изследвахме ги за болестта на Фар.

— За какво?

— Болестта на Фар е рядко наследствено заболяване. Симптомите напомнят Алцхаймер. Болестта се характеризира с влошаване на паметта и умствените способности, както и скованост на движенията. Повечето пациенти, предразположени към болестта, забелязват първите симптоми след трийсетата си годишнина, но заболяването може да възникне и в детска възраст.

— Мм. Бирте и Силвия знаеха ли, че децата им страдат от този синдром?

— Подозираха за заболяването. Затова дойдоха при мен. Болестта на Фар се диагностицира трудно. И Бирте Бекер, и Силвия Утершен бяха ходили при други лекари, но прегледите не установили нищо. И двете жени споделиха, че въвели в „Гугъл“ симптомите на децата си. Резултатите от търсенето били главно статии с описание на болестта на Фар.

— И защо са се свързали с вас? Вие сте пластичен хирург.

— По случайност съм и специалист по синдрома на Фар.

— Как така по случайност?

— В Норвегия работят само около осемнайсет хиляди лекари. Знаете ли какъв е броят на всички открити болести? — Ветлесен кимна към дипломите на стената. — Преди време ходих на медицински семинар в Швейцария. Основно разисквахме нервната система, но програмата включваше и болестта на Фар. Познанията, които придобих по време на семинара, макар и повърхностни, се оказаха достатъчни да работя като специалист по синдрома в Норвегия.

— Какво друго можете да ни разкажете за Бирте Бекер и Силвия Утершен?

— Ами какво — Ветлесен сви рамене. — Веднъж годишно водеха децата си на преглед. Последния път направихме необходимите изследвания. Не установих обостряне на симптомите. С други подробности от живота им не съм запознат. Или по-скоро… от смъртта им.

— Вярваш ли му? — попита Хари, докато минаваха покрай пустите поляни.

— Не съвсем — отвърна Катрине.

— И на мен не ми вдъхва доверие — съгласи се той. — Предлагам да се съсредоточим върху доктора и да отложим за известно време пътуването до Берген.

— Не.

— Защо?

— Между случаите има връзка, знам го.

— Обясни ми.

— Колебая се как да се изразя. Може да ти прозвучи налудничаво, но ми се струва, че Рафто и Ветлесен се познават. Вероятно Рафто е успял да се покрие толкова години именно с помощта на доктора.

— И как именно?

— Много просто: направил си е маска за цял живот. С пластична операция.

— В клиниката на Ветлесен?

— Това би обяснило съвпадението, че две от жертвите са водили децата си при един и същи лекар. Ами ако Рафто е набелязал Бирте и Силвия точно в клиниката?

— Прибързваш с изводите — отбеляза Хари.

— Защо?