Снежния човек

— През 1992-ра първият за годината сняг в Берген е опетнен с двойно убийство. Според мен трябва да започнем оттам.

— Защо?

— Едната жертва е била омъжена, с дете. Другата е приятелката ѝ. Двата трупа са намерени, изготвени са доклади. Освен това има и заподозрян, но е изчезнал в деня на убийството и повече нищо не се знае за него.

— Кой?

— Полицай, Герт Рафто.

— А, да, онзи прословут случай — Хари хвърли бърз поглед към колежката си. — Той ли отмъкваше разни скъпоценности от ръцете на трупове?

— Поне така говорят злите езици. Свидетели са видели как Рафто влиза в апартамента на едната от жертвите, Они Хетлан, няколко часа преди да я намерят убита. Непосредствено след това полицаят изчезва безследно.

Хари се взираше в пътното платно, в грапавата, сякаш оребрена, кора на дърветата от двете страни на Хюк Авеню. Булевардът се спускаше към морето и музеите, издигнати да увековечат онова, което норвежците смятат за най-големите подвизи на нацията: експедиция със сал през Тихия океан и неуспешен опит за покоряване на Северния полюс.

— Да не би да подозираш, че Герт Рафто не е изчезнал, а се появява всяка година с падането на първия сняг?

— Според мен си струва да поразнищим случая — сви рамене Катрине.

— Мм. Ще помолим Берген за помощ.

— На твое място не бих го направила — отсече тя.

— Нима? И защо?

— Аферата „Рафто“ все още е много чувствителна тема за полицейската дирекция в Берген. Тогава са вложили всичките си ресурси да потулят случая, а не да разберат истината. Умирали са от страх при мисълта на какво ще се натъкнат. А след като Рафто е изчезнал от само себе си… — тя изписа красноречив хикс с пръст, за да онагледи какво се е случило с разследването.

— Ясно. Какво предлагаш?

— Двамата с теб да се поразходим до Берген и да се поразровим на своя глава. Все пак открихме връзка между случая „Рафто“ и убийството в Осло.

Хари спря пред четириетажна тухлена сграда близо до брега, заобиколена от мост. Изгаси двигателя, но не помръдна от седалката. Погледът му се плъзна над залива Фрогнер и се устреми към пристанищния кей Филипста.

— Откъде ти хрумна да свържеш Рафто със Силвия Утершен и Бирте Бекер? — попита той. — Поставих ти задачата да провериш само случаите на изчезнали, не на убити жени през последните две-три, а не петнайсет години.

Погледна въпросително Катрине. Тя дори не мигна.

— Случаят „Рафто“ беше придобил голяма популярност сред полицаите в Берген. Най-много коментари предизвикваше една снимка.

— Каква снимка?

— От местопрестъплението на Юлрикен. Показваха я на всички новобранци в полицейската дирекция като своеобразно бойно кръщение. Повечето младоци прежълтяваха веднага и ужасени от детайлите на преден план, изобщо не обръщаха внимание какво се вижда отзад. А вероятно изобщо не бяха стъпвали на Юлрикен и не познаваха района. Така или иначе, на снимката се вижда нещо като буца в далечината. Ако се увеличи, веднага придобива по-ясни очертания.

— И какво е?

— Снежен човек.

Хари кимна.

— Като стана дума за снимки, трябва да ти дам това — Катрине извади от чантата си плик формат А-4 и го хвърли върху коленете му.

Клиниката се намираше на третия етаж. За обзавеждането на чакалнята бяха похарчени хиляди: италианско канапе с кресла, масичка с височината на ферари, стъклени скулптури от Нико Видерберг и принт от оригинална картина на Рой Лихтенщайн, представляваща изображение на димящ пистолет.

Вместо традиционната регистратура, преградена със стъклена стена, асистентката на лекаря седеше в средата на чакалнята зад красиво старинно бюро. Над синия делови костюм бе наметнала бяла престилка. Посрещна ги с усмивка, която не слезе от лицето ѝ дори след като Хари се представи и ѝ обясни по каква работа са дошли.

— Вие трябва да сте Боргхил — предположи той.

— Ще ви помоля да изчакате — тя посочи канапето с обиграната елегантност на стюардеса, която показва къде са аварийните изходи.

После им предложи кафе, чай и вода, но Хари отказа.

Хари видя, че списанията са нови, и разлисти „Либерал“. В уводната статия Арве Стьоп твърдеше, че готовността на политиците да участват в развлекателни програми, „да разголват същността си“ и да се правят на клоуни може да се смята за окончателната победа на демокрацията: хората на трона, политикът — в ролята на придворен шут.

Вратата на лекарския кабинет се отвори, оттам излезе жена, мина с бързи стъпки покрай Боргхил, промърмори „довиждане“ и изчезна, без да вдига поглед от пода.

Катрине обаче я позна:

— Тази не е ли водещата на новините по „ТВ2“?

Боргхил ги покани да влязат при доктор Ветлесен, отвори вратата и я задържа. Кабинетът на лекаря беше с площ на директорски офис и гледаше към фиорда. На по-късата стена над бюрото висяха дипломите му в рамки.

— Само секунда — каза Ветлесен и продължи да пише по клавиатурата, без да отлепя очи от монитора.

Спря да огледа написаното, натисна последно още един клавиш с тържествуващо изражение, завъртя се на стола с лице към дошлите и си свали очилата.

— Фейслифтинг, Хуле? Удължаване на пенис? Липосукция?