Снежния човек

— Ще прегледаш докладите с полицаите, които са работили по случая „Рафто“ и още не са се пенсионирали. Ще се опиташ да погледнеш фактите от друг ъгъл, по нов начин.

— Не — възрази Хари.

Катрине вдигна очи от книжата.

— Тогава полицаите са съставили заключение в докладите си. Сега само ще търсят факти в потвърждение на изводите си — обясни несъгласието си Хари. — Предпочитам да се запозная на спокойствие с докладите им в Осло, а не тук. Ще посветя престоя си в Берген на личността на Герт Рафто. Къде мога да разгледам негови вещи?

— Семейството му дарило всичко на Армията на спасението. Явно не е притежавал много. Мебели, малко дрехи.

— Къде е живял последно?

— След развода се преместил в апартамент в квартал „Санвикен“. Отдавна е продаден.

— Мм. Семейството запазило ли е евентуално стара къща на родителите му или някоя вила?

Катрине се позамисли.

— В докладите се споменава за лятна къщичка на остров Финьой. Била преотстъпена на Рафто, докато работел в полицията. Според устава я унаследяват съпругата и децата му. Вътре може и да открием нещо. Ще се обадя на жена му.

— Нали уж отказвала да говори с полицаи.

Катрине му намигна хитро.

На рецепцията дадоха на Хари чадър, който обаче не издържа поривите на вятъра и още преди да стигне до Фискеторге — Рибарския площад — заприлича на ступан прилеп. Приведен надве, Хари пробяга оставащото разстояние до входа на районното управление в Берген.

Докато чакаше главен полицейски инспектор Кнют Мюлер-Нилсен, Катрине му се обади да му съобщи, че семейството на Рафто още разполага с вилата на остров Финьой:

— След случилото се жена му отказва да стъпи там. Дъщеря му — също, по думите на майката.

— Отиваме да огледаме къщата — отсече Хари. — До един на обяд ще съм приключил.

— Добре, ще намеря лодка. Ще те чакам до ресторант „Сакариасбрюген“.

Кнют Мюлер-Нилсен — весел мечок с усмихнати очи и сключени на тила ръце с големината на тенис ракети — изглеждаше барикадиран зад високите купчини книжа върху бюрото му.

— Рафто, да — промърмори той, след като обясни на Хари, че ширещите се в Източна Норвегия слухове за непрекъснатите обилни валежи в Берген са, разбира се, силно преувеличени.

— Май се забелязва тенденция полицаите в района ви да изчезват — подметна Хари, докато разглеждаше снимка на Герт Рафто от докладите по случая.

— Нима? — Мюлер-Нилсен погледна въпросително Хари, който все пак си бе намерил незатрупан с листове стол в единия ъгъл на кабинета.

— Бярне Мьолер — напомни той.

— А, да, разбира се — кимна Мюлер-Нилсен, но несигурният му тон го издаде.

— Мьолер изчезна във Фльойен.

— Сетих се! — Мюлер-Нилсен се плесна по челото. — Истинска трагедия. Колегата беше при нас за кратко и не успях да… Според водещата версия е изгубил пътя, нали?

— Да — Хари погледна през прозореца, докато мислеше за Бярне Мьолер, извървял пътя от идеализъм към корупция; за добрите му намерения; за пагубните му грешки. Така или иначе никой нямаше да научи за тях. — Какво можете да ми разкажете за Рафто?

„Моят духовен двойник“, мина му през ума, след като изслуша описанието на Мюлер-Нилсен: нездраво отношение към алкохола, тежък характер, вълк-единак, непредсказуем, със съмнителен морал и сериозно опетнена биография.

— Рафто обаче притежаваше отлични аналитични и интуитивни умения — отбеляза Мюлер-Нилсен. — И силна воля. Сякаш го амбицираше… не знам как точно да го нарека. За мен Рафто беше човек с крайни възгледи. Всъщност случилото се говори само по себе си.

— А какво точно се случи? — попита Хари и мярна пепелник сред купчините книжа.

— Рафто беше агресивен тип. Знаем, че е бил в апартамента на Они Хетлан непосредствено преди смъртта ѝ. Тя вероятно е разполагала със сведения за убиеца на Лайла Осен. След посещението при нея Рафто изчезва. Не е изключено да се е удавил. Навремето не видяхме основателна причина да започнем мащабно разследване.

— А възможно ли е да е избягал в чужбина?

Мюлер-Нилсен поклати глава с усмивка:

— Защо смятате така? Да кажем, че в този конкретен случай разполагахме със сериозно предимство: познавахме отлично заподозрения. На теория би могъл да напусне тайно Берген, но Рафто просто не беше такъв тип.

— И през всичките тези години никой от роднините и приятелите му не е получавал нищо от него?

Мюлер-Нилсен кимна.

— Родителите му починаха, а приятели Рафто почти нямаше. С бившата си съпруга се намираше в доста обтегнати отношения и дори да е жив, не би ѝ се обадил.

— А дъщеря му?

— Двамата се разбираха чудесно. Хубаво, умно момиче. С оглед на условията, в които израсна, от нея излезе човек.

Хари забеляза, че Мюлер-Нилсен говори за дъщерята на Рафто в изявително, а не в преизказно наклонение. В малките районни дирекции полицаите винаги се изразяват така, защото от тях се очаква да знаят почти всичко за всички.

— Рафто е имал вила на Финьой, нали?