Снежния човек

При отварянето ѝ пантите изскърцаха: дърводелско ателие с инструменти. „За човек с амбицията да прави нещо смислено — прецени Хари, — не само да залавя убийци.“ Ако съдеше по вида на инструментите обаче — чисто нови, почти неизползвани, — Рафто вероятно бе стигнал до извода, че е по-полезен не като дърводелец, а като чистач на обществото. Някакъв звук стресна Хари и той мигом се обърна. Оказа се фризерът. Термостатът бе задействал вентилатора. Хари се приближи до втория килер в мазето. Върху предметите вътре бе метнато платнище. Хари го свали. Лъхна го мирис на влага и мухъл. Лъчът на фенерчето освети изгнил чадър за слънце, пластмасова маса, наредени едно върху друго пластмасови чекмеджета, избелели пластмасови столове и комплект за крокет. С това се изчерпваха предметите в мазето. Хари се заслуша как Катрине обикаля стаите горе и бутна вратата на килера. Не успя да я затвори, защото едно от пластмасовите чекмеджета му попречи: беше се катурнало настрани, когато Хари отметна платнището. Понечи да го ритне, но забеляза надпис с удебелени букви от външната му страна: „Електролукс“. Хари веднага се приближи до бръмчащия фризер. Дръпна дръжката на вратата, но без успех. Забеляза катинара под дръжката. Взе щанга тип „кози крак“ от дърводелското ателие и се върна при фризера. Катрине тъкмо слизаше по стълбите.

— Горе не намерих нищо — обясни тя. — Предлагам да си тръгваме. Какво правиш?

— Нарушавам законовите разпоредби за обиск — отвърна Хари, запъна единия край на козия крак над катинара и натисна с тялото си другия край. Нищо.

Опита още веднъж, като подпря крак на стълбите.

— Дяволите да…

Вратата на фризера се отвори със сух пукот. Хари залитна. Чу как фенерчето издрънча върху каменния под. Лъхна го студ сякаш от дихание на ледник. Започна да търси опипом фенерчето и изведнъж зад гърба му се разнесе страшен гърлен, хъхрещ писък, от който косите да ти настръхнат. После премина в хлипане, прилично на истеричен смях. Катрине млъкна за няколко секунди, докато си поеме дъх, и отново нададе същия нескончаем писък — нещо като методичните ритуални викове на раждаща жена. Хари обаче бе видял причината за реакцията ѝ. Катрине крещеше, защото лампичката във фризера, която още работеше след цели дванайсет години, се включи при отварянето на вратата и освети притиснато между стените на фризера тяло. Бели ледени кристали покриваха трупа като хищни паразитни гъби, които бавно го прояждат и унищожават. Сгърченото в неестествена поза тяло наистина представляваше зловеща гледка, но съдържанието в стомаха на Хари се преобърна по друга причина. След като разби вратата, трупът, явно дотогава опрян на нея, се катурна напред, челото му се удари в ръба ѝ, по пода се посипаха снежни кристали и откриха лицето му. Пред двамата полицаи лъсна ухиленото лице на Герт Рафто. Усмихваше се не устата му, зашита на зигзаг с груб конопен конец. Широката усмивка, стигаща чак до ушите му, бе нарисувана с низ от черни гвоздеи, забити в плътта му. Ала най-потресаващо изглеждаше носът. Хари преглътна с мъка жлъчката в устата си. Явно убиецът първо бе отстранил костта и хрущяла. Студът бе изсмукал оранжевия цвят на моркова. Снежен човек като по учебник.

Трета част

Петнайсета глава

Ден девети. Номер осем

В осем вечерта малцината минувачи по улица „Грьонланслайре“ виждаха, че целият шести етаж на Главното полицейско управление още свети. В К1 се бяха събрали Хари, Холм, Скаре, Еспен Лепсвик, началникът на криминалната полиция и Гюнар Хаген. Откакто намериха Герт Рафто на остров Финьой, бяха изминали шест часа и половина. Още преди с Катрине да потеглят за летището в Берген, Хари се обади в Осло и съобщи на колегите и шефовете си, че свиква оперативка.

Старши инспекторът докладва в какво състояние и къде са намерили трупа. Дори началникът на криминалната полиция видимо потръпна при вида на снимките от местопрестъплението, изпратени по имейл от районното управление в Берген.

— Докладът от аутопсията още не е готов, но причината за смъртта е повече от ясна: огнестрелно оръжие в устата. Куршумът е преминал през небцето и е излязъл от задната част на главата. Случило се е в мазето. Колегите от Берген намериха куршума в стената.

— Кръв и мозък на пихтия? — попита Скаре.

— Не.

— Не и след толкова години — обади се Лепсвик. — Плъхове, насекоми…

— При други обстоятелства все щяхме да намерим макар и остатъчни следи — отбеляза Хари. — Разговорът със съдебния лекар потвърди съмненията ми: Рафто явно е допринесъл за относително чистото местопрестъпление.

— А? — недоразбра Скаре.

— Уф — промърмори Лепсвик.

Скаре явно се досети какво намеква Хари и лицето му се сгърчи от отвращение:

— О, проклятие…

— Извинете ме, но ще ви помоля да обясните за какво става дума — поиска Хаген.

— Самоубийците понякога изсмукват въздуха от дулото на оръжието, преди да натиснат спусъка. Вакуумът ограничава… — Хари търсеше най-подходящата дума — … разпръскването на течности. Съдейки по огледа на мазето, предполагаме, че убиецът е принудил Рафто да всмукне въздуха от пистолета.