Снежния човек

— Забрави за разпит. Направо ще го арестуваме — отсече Хари.

— На какво основание? — попита Хаген. — Следването в Берген не е престъпление.

— Опитал се е да купува сексуални услуги от деца.

— Имаш ли доказателства? — продължи да упорства Хаген.

— Свидетелските показания на съдържателя на „Леон“. Разполагаме и със снимков материал, на който се вижда как Ветлесен влиза в хотела.

— Колкото и да ми е неприятно да го кажа, познавам собственика на „Леон“ и съм сигурен, че няма да свидетелства. Обвинението няма да издържи в съда и ще освободят Ветлесен след двайсет и четири часа. Гарантирам ви го.

— Знам — отвърна Хари и си погледна часовника. Изчисли наум за колко време ще стигне до Бюгдьой. — Но си струва да го закопчаем. Не е за вярване колко неща споделят арестантите за едно денонощие.

Хари натисна звънеца за втори път. Сякаш отново се върна в детските си години, когато през лятната ваканция всичките му приятели напускаха Опсал и нямаше с кого да си играе. Обикаляше вратите на домовете им и звънеше с очакването все някой да е останал. Но, уви, те бяха или при баба си в Халден, или на вилата в Сун, или на къмпинг в Дания. След като минеше покрай всички врати, Хари знаеше, че му остава още една, последна възможност. Сабото. Хари и Йойстайн не го харесваха, но той винаги се мъкнеше след тях като сянка с надеждата да си променят мнението и да го приемат в компанията. Сабото се присламчваше към тях, а не към другите съседски деца, защото Хари и Йойстайн не бяха сред най-желаните другари. Явно Сабото смяташе, че шансовете му да се добере до тяхната компания са най-големи. Въпросното лято му предостави възможността да се сприятели с Хари. Сабото си стоеше вкъщи през ваканцията, защото родителите му нямаха пари за почивки извън града, а и никой не го викаше да играят.

Зад вратата се чу шум от пантофи. Открехна я майката на Ветлесен. Лицето ѝ грейна. Така засияваше и майката на Сабото, когато видеше Хари на вратата. Тя никога не го канеше да влезе, а викаше сина си и започваше да го хока, задето се бави. После му помагаше да си облече грозната шуба и го избутваше по стълбите, където Сабото „поздравяваше“ Хари със сърдит поглед. Докато двамата слизаха към лавката, Хари усещаше как в душата на момчето кипи сподавена злоба. Но това не го притесняваше. Важното беше, че ще убие някак времето.

— Идар излезе — съобщи госпожа Ветлесен. — Ще влезете ли да го почакате? Каза, че само щял да се поразходи наблизо.

Хари отклони поканата. Питаше се дали старицата ще забележи във вечерната дрезгавина синята лампа на полицейската кола. Беше готов да се обзаложи, че я е пуснал не друг, а малоумникът Скаре.

— Кога излезе? — попита Хари.

— В пет без нещо.

— Оттогава минаха часове. Каза ли ви къде отива?

— Не — поклати глава тя. — Нищо не ми казва. Това на какво прилича според вас? Да държиш в неведение родната си майка!

Хари ѝ благодари за отделеното време и обеща да се върне по-късно. Слезе по пътеката и по стълбите към оградата. Преди да дойдат на Бюгдьой, потърсиха Ветлесен в кабинета му и в „Леон“, но не го откриха. Клубът по кърлинг пък беше затворен. Хари хлопна портата и се приближи до полицейската кола. Стъклото се спусна.

— Изгаси светлините — нареди той на униформения полицай зад волана и се обърна към Скаре на задната седалка: — Не си е вкъщи. Вярвам на майка му. Стойте тук и чакайте. Обадете се на дирекция „Защита на населението“ и им кажете да изпратят описание на външния му вид до всички патрули. Но в никакъв случай по радиостанцията. Разбрано?

На път за вкъщи Хари се свърза с централата на мобилния оператор „Теленур“. Оттам му съобщиха, че Туршилдсен си е тръгнал. Ако желае да подаде молба за локализирането на мобилен телефон на заподозрян, да действа по каналния ред. Хари затвори и усили „Върмилиън“ на „Слипнот“. Парчето обаче не му понесе, затова натисна копчето за изваждане на диска и реши да си пусне албум на Джил Евънс, който случайно намери забутан в жабката. Докато се суетеше с кутията на диска, радиото се включи. Излъчваха новини.

— „Във връзка с така наречения Снежен човек полицията издирва трийсетгодишен лекар, живеещ на Бюгдьой.“

— Мамка му! — изруга Хари и запрати диска на Джил Евънс в предното стъкло.

Из купето се разхвърчаха парчета пластмаса, а остатъкът от диска падна върху пода. Побеснял, Хари настъпи газта и изпревари цистерната в лявото платно. Двайсет минути! Толкова им отне да разберат за Рафто. Остава да връчат по един микрофон на всеки полицейски отдел и да излъчват в ефир от районното управление!

Столовата беше затворена. Хари обаче я намери вътре, седнала на маса за двама души с кутия храна от къщи. Хари се настани срещу нея.

— Благодаря ти, че не разказа на никого как откачих на Финьой — промълви тя.

— Къде беше през цялото време?

— Напуснах хотела и се прибрах в Осло с полета в три. Просто имах нужда да избягам. — Тя заби очи в чашата с чай. — Съжалявам…

— Не се тревожи.

Хари огледа наведената ѝ грациозна шия с вдигнатата на кок коса; нежната ръка върху масата. Вече гледаше на нея по друг начин.