Снежния човек

— Карнадриоксид. Съдържа отрова от охлюви и се използва като обезболяващо за пациенти с диагноза рак или ХИВ. Лекарството е многократно по-силно от морфина и ако инжектираната доза не е преценена с точност, карнадриоксидът парализира мускулатурата за секунди. Дихателните органи и сърцето отказват и смъртта настъпва мигновено.

— Добре — Хари записа всичко. — Ветлесен каза ли нещо друго?

— Не. Звучеше ми напрегнат. Благодари ми и побърза да приключи разговора.

— Някакво предположение откъде ти се обади?

— Не, но акустиката ми се стори странна. Определено не се намираше в кабинета си. По резонанса съдя, че ми се обади от църква или от някакво подобно голямо, празно помещение.

— Разбирам какво имаш предвид. Благодаря ти, Матиас, ще се чуем пак, ако се наложи да те питам още нещо.

— Радвам се, че успях да…

Хари затвори и не чу останалото.

В К1 се бе събрал скромният разследващ екип. Всички държаха чаша кафе в ръка, а в машината бълбукаше втора кана с ободрителната напитка. Скаре току-що се бе върнал от Бюгдьой. Майката на Идар Ветлесен отново повторила, че не знае къде е синът ѝ и явно става въпрос за голямо недоразумение.

Катрине се свързала със секретарката му — Боргхил Муен. Тя потвърдила същото.

— Ако се наложи, утре ще ги привикаме на разпит — отсече Хари. — В момента имаме по-спешна задача.

Тримата му колеги не свалиха поглед от него, докато им предаваше съдържанието на разговора си с Матиас. Извади билета и прочете написаното: карнадриоксид.

— Така ли според теб ги убива? — попита Холм. — С парализиращ медикамент?

— Ами да! — възкликна Скаре. — Затова скрива телата. Иначе аутопсията ще покаже наличието на отровата и ще го открием по-лесно.

— Знаем единствено, че Идар Ветлесен е на ръба. Ако той е Снежния човек, изведнъж е решил да наруши традиционната си схема — отбеляза Хари.

— Въпросът е коя е следващата му жертва. Щом се е снабдил с отровата, съвсем скоро ще я използва — съобрази Катрине.

— Взе ли разпечатка от телефонните му разговори, Катрине? — Хари се почеса по брадичката.

— Да. Разпитах Боргхил чии са. Повечето се оказаха на пациенти. Освен това е провел два разговора с адвокат Крун и един с Люн-Хелгесен, за който ти вече спомена, Хари. Един от номерата в списъка е регистриран на издателство „Попер“.

— Не разполагаме с почти нищо — обобщи Хари. — Имаме две възможности: да седим тук, да пием кафе и да се чешем по празните глави, или да се приберем вкъщи и утре да се появим на работа със същите безидейни, но поне отпочинали мозъци.

Останалите го изгледаха изумени.

— Не се шегувам. Тръгвайте си.

Хари предложи на Катрине да я хвърли до квартал „Грюнерльока“, където някога живееха само работници. По нейни указания спря пред една от старите четириетажни жилищни сгради на улица „Сайлдюк“.

— В кой апартамент живееш? — Хари се наведе към предното стъкло и погледна нагоре.

— На третия етаж вляво.

Прозорците тънеха в мрак. Хари не забеляза да има пердета.

— Мъжът ти май не си е вкъщи — отбеляза той. — Или може би си е легнал.

— Сигурно — отвърна тя. — Хари?

Той я погледна въпросително.

— Когато на оперативката казаха, че трябва възможно най-бързо да разберем коя е следващата мишена на Снежния човек, ти разбра ли какво намеквам?

— Горе-долу.

— Убийството на остров Финьой не е ликвидиране на случаен човек, добрал се до важна информация, а старателно планирано престъпление.

— Какво имаш предвид?

— Ако наистина Рафто е надушил следите на убиеца, това също е било част от плана на Снежния човек.

— Катрине…

— Изчакай да довърша. Навремето Рафто е бил най-добрият разследващ полицай в Берген. Не е никак трудно човек да предвиди кому ще възложат разследването в момента, Хари. Затова си получил и онова писмо. Само те съветвам да си малко по-внимателен.

— Да не се опитваш да ме изплашиш?

— Ако изпиташ страх, знаеш какво означава това, нали? — сви рамене тя.

— Не. Какво?

— Че е време да си намериш друга работа — Катрине слезе от колата.

Хари отключи вратата на апартамента си, влезе, събу си ботушите и спря пред прага към всекидневната. Стаята изглеждаше като след бомбардировка. Лунната светлина огряваше нещо бяло върху червената гола стена. Хари пристъпи към нея. Осмица, написана с тебешир. Сигурно дело на гъбаря, но с каква цел? Отбелязва с какъв препарат да намаже стената?

Няколкото часа, оставащи до разсъмване, Хари прекара в ужасни кошмари, които го караха да се мята неспокойно насън. Присъни му се, че навират нещо в устата му и той е принуден да диша през тесния отвор, за да не се задуши. В устата си усеща вкуса на оръжейно масло, метал и барут. Въздухът свършва, създава се вакуум. Изплюва предмета от устата си. Лапнал е не дуло на пистолет, а осмица, съставена от два кръга: долният — по-голям, горният — по-малък. Малко по малко осмицата се сдобива с още един кръг върху горния. Глава. Главата на Силвия Утершен. Тя се опитва да вика, да му разкаже какво се е случило, но напразно. Устата ѝ е зашита. Когато се събуди, Хари едва отвори залепналите си клепачи. Главата го болеше, а устните му имаха вкус на вар и жлъчка.

Шестнайсета глава