Собствено правосъдие

А черната торбичка, която прибра онзи шофьор, вероятно бе възнаграждението му за превоза на стоката до следващата база на канала. Крайната цел със сигурност бе някой голям град по Източното крайбрежие. Организаторите на този канал се радваха на едно огромно предимство: служителите им бяха наркомани, готови на всичко за всекидневната доза дрога, която нямаше как да получат по друг начин. Жесток и безсърдечен подход, но типичен за всички наркопласьори.

Шестото чувство му помогна да усети внезапната поява на човек зад гърба си. Но закъсня със стотна от секундата.

Дулото опря в тила му.

— Мръднеш ли, загиваш! — каза мъжки глас.

Опипа вещо дрехите му, измъкна пистолета, хвърли го в калта и го ритна под пикапа.

Стоун не помръдна. Продължаваше да държи в ръката си торбичката с хапчетата.

— Какво, по дяволите, е това? — попита мъжът.

— Незаконни лекарства, които се продават само с рецепта — объркано отвърна Стоун. — Кой си ти, за бога?

— Джо Нокс, ЦРУ. А ти си Джон Кар.

Стоун не знаеше дали да се радва, че го е спипал някакъв агент на ЦРУ а не наркотрафикантите. Крайният резултат едва ли щеше да е много различен.

— Е, мистър Нокс, току-що попадна на транспортиране на наркотици — каза той.

— Какво?!

— Да проведем този разговор на друго място — добави Стоун и махна към мъжете, които излизаха от хамбара.

— Хей! — извика единият от тях, щом ги забеляза до пикапа. Вдигна пушка, а другият извади пистолет, докато от хамбара изскачаха още мъже.

— Бягай, Нокс!

Използвайки пикапа за прикритие, двамата хукнаха към близката горичка. Мъжете ги подгониха с насочени към тях дула.

— Какво става, по дяволите? — задъхано попита Нокс.

— Часът на появата ти е толкова неподходящ, колкото моят избор на укритие — отвърна Стоун и в следващия миг изкрещя: — Пази се!

Сграбчи Нокс за ръкава и го дръпна встрани от пътеката. Един куршум обели кората на дървото, до което преди секунда стоеше агентът.

Нокс се завъртя и изстреля четири патрона в бърза последователност, предназначени да забавят преследвачите им. Ефектът беше дъжд от куршуми, един от които одраска дясната му ръка.

— Мамка му! — изпъшка той и я притисна с лявата.

Стоун светкавично издърпа пистолета от ръката му и изпразни пълнителя срещу преследвачите им. Един от тях падна, а останалите залегнаха зад дърветата.

— Насам, бързо! — викна Стоун.

Прекосиха едно дере, изтичаха пред шосето и потънаха в гъстата гора отвъд него.

— Как е ръката ти?

— Получавал съм и по-тежки рани.

— Имаш ли друг пълнител?

Нокс бръкна в джоба си и му го подхвърли.

— Много съжалявам, че ти изхвърлих оръжието — промърмори той.

— И аз — кимна Стоун, щракна пълнителя и дръпна затвора.

— Не можем да ги надбягаме — каза запъхтяно Нокс, поглеждайки нервно пистолета в ръката на Стоун.

— И аз мисля така. Те са доста по-млади от нас.

— Стреляш дяволски добре.

— В случая това няма никакво значение.

— Ти си Джон Кар, нали?

— Той е мъртъв.

— Приемам, че отговорът е „да“.

Поредният куршум свирна над главите им и ги принуди да свърнат на изток. Изкатериха някакъв склон и намалиха темпото. Този път и двамата дишаха тежко. Стоун се подхлъзна и се просна в калта. Нокс му подаде ръка.

Бяха на няколко метра от върха.

— Скрий се зад онова дърво, Нокс — рече Стоун. — Не ми се ще да пропускам добрата позиция.

Нокс се подчини и видя как Стоун сръчно се покатери на близкия бук, закрепи се на един по-дебел клон и вдига пистолета. Екна изстрел. Първият преследвач нададе силен вик и рухна на земята. След него се появиха още двама. Единият веднага падна, прострелян в бедрото. След миг се чу автоматичен откос, но Стоун отвърна с бързи изстрели по протежението на горичката. След известно време скочи на земята, приближи се към Нокс и му подаде пистолета.

— Нали разбираш, че съм дошъл да те арестувам за убийството на Картър Грей и Симпсън? — озадачено го изгледа агентът.

— Да, разбирам.

— Защо тогава ми връщаш оръжието?

— Патроните свършиха.

Отново хукнаха по неравния терен с пределната бързина, на която бяха способни мъжете на тяхната възраст.

— По дяволите! — изруга Нокс.

Насреща им идваха мъже.

— Обградили са ни! — задъхано рече Стоун.

От гората изскочиха четирима други и насочиха оръжията си към тях. След миг се показаха още няколко мъже.

Нокс вдигна ръце.

— Ще се промени ли нещо, ако ви кажа, че съм федерален агент, след когото идват солидни подкрепления? — извика той.

Един от нападателите се прицели и натисна спусъка. Куршумът свирна на сантиметри от дясното ухо на Нокс.

— Това е отговорът на въпроса ти — извика той. — А сега остави пистолета си на земята, федерално ченге. Много бавно!

По ред причини Стоун почти очакваше да види и Тайри насреща си, но него го нямаше.

— Тук съм, за да арестувам този човек — рече Нокс и показа Стоун. — Нищо друго не ме интересува.

— Много добре. Значи ние можем да си гледаме работата спокойно, без да се безпокоим, че ще пропеете. Хвърли оръжието, защото няма да повтарям повече!

Нокс се наведе и остави пистолета в краката си. Един от мъжете се приближи и го прибра заедно с портфейла и мобилния му телефон. После пребъркаха Стоун.