Собствено правосъдие

— А сега обича да се запилява из провинцията, така ли?

— За известно време беше държавен служител, но после му писна да седи зад бюро.

— Силно се съмнявам, че баща ви някога е седял зад бюро — снизходително се усмихна Тримбъл. — Ако не ми кажете истината, не виждам причини да ви предлагам някаква информация.

— Мисля, че вече ви казах достатъчно. Сега не е ли ваш ред?

— Всъщност сте права. Баща ви прекарваше голяма част от времето си с Аби Райкър и сина й Дани — един доста объркан младеж. Типичен пример за гимназиален идол, който тръгва по нанадолнището.

— Наркоман ли е или пияница?

— За дрогата не знам, но със сигурност си пада по алкохола. Майка му спечели делото срещу компанията, в чиято мина беше затрупан съпругът й. Получиха солидно обезщетение, живеят в голяма къща, но животът на Дани продължава да е объркан.

— Шерифът спомена, че и той е изчезнал.

— Баща ви ми направи впечатление на човек, който се стреми да върши добрини. Съветът ми е да не си въобразявате, че и околните имат същите намерения. Включително Дани, въпреки че баща ви му е спасил живота.

— И себе си ли слагате в тази категория?

— Аз съм сравнително отскоро тук. Вашингтон беше мой дом в продължение на четирийсет години, работех в „Поуст“. Все още имам много приятели там, които ме зареждат с информация. Освен това… — Тримбъл изведнъж млъкна и насочи погледа си към нещо зад гърба на Анабел, което беше привлякло вниманието му.

— Мистър Тримбъл? — Анабел не хареса изражението на лицето му.

Очите на издателя се върнаха върху нея, но мислите му явно бяха другаде.

— Извинете, но трябва да проверя нещо — промърмори той и с бърза крачка се отдалечи.

Анабел прекоси улицата и скочи в микробуса. Разказа с няколко думи какво е научила от шерифа Тайри и вестникаря.

— Мислиш ли, че подозира истинската самоличност на Оливър? — попита Кейлъб.

— Не бих заложила на противното. Но в момента нямаме право на грешка.

— По дяволите! — възкликна Рубън. — За Оливър май няма мира, а? Където и да отседне, около него започва да бъка от убийци!

— Отивам в пансиона, защото нямаме време!

Няколко минути по-късно благодарение на чара си Анабел бе успяла да научи цялата история от дребничкия старец Бърни и се върна в колата.

— Нокс е бил тук и знае за Оливър. Старецът му казал да го потърси в болницата или в имението на Аби Райкър, което се казва Ферма в лятна нощ. По всяка вероятност Нокс вече е там, след като не е открил Оливър в болницата. Предлагам да тръгваме.

61

Вкараха Стоун и Нокс в бетонна килия без прозорци и закрепиха белезниците им за завинтените в пода метални столове. Вътре беше много студено и след известно време и двамата започнаха да зъзнат. Рязкото отваряне на вратата ги накара да подскочат. В килията се появиха петима мъже в сини униформи. От широките им колани висяха пистолети в кобури и полицейски палки.

Те бавно оформиха полукръг около затворниците и скръстиха ръце пред широките си гърди.

Стоун и Нокс бяха толкова изненадани от тази малки армия, че не забелязаха човека, който влезе след униформените и затвори вратата.

После Стоун се обърна и се стъписа.

Пред него стоеше Тайри. Но не Линкълн Тайри, а неговият двойник — малко по-нисък и по-набит.

Това трябва да е Хауард, братът на шерифа, бързо съобрази Стоун. Директорът на този затвор. Беше облечен в морскосиньо поло, безупречно изгладени бежови панталони и мокасини с пискюли. Върху гладко избръснатото му лице проблясваха очила с тънки рамки и то нямаше нищо общо с ротвайлерите, които по принцип управляват подобни заведения. Приличаше по-скоро на застрахователен агент, излязъл да поиграе голф.

— Добро утро, господа — учтиво поздрави Тайри.

Сърцето на Стоун се сви. Това беше гласът, който отговори на обаждането от телефона на Дани. Почти идентичен с този на шерифа.

Мръсно копеле!

При влизането на Тайри униформените застанаха мирно. Той бавно се настани зад малката масичка срещу арестантите и разтвори папката, която държеше в ръце.

Минута по-късно вдигна глава, свали очилата си и се втренчи в Стоун.

— Антъни Касап, троен убиец, имал късмета да извърши своите престъпления в щат, който не прибягва до смъртното наказание. Това е причината да получиш доживотна присъда без право на помилване вместо напълно заслужена екзекуция. През последните дванайсет години си прехвърлян в четири различни затвора, включително в затвор със строг режим в Арканзас. — Кратка справка с папката, после: — Имал си сериозни проблеми с въздържането от гневни пристъпи и зачитането на властта.

Стоун погледна Нокс, после отново насочи вниманието си към Тайри. В душата му се надигаше неукротим гняв. Съзнаваше, че трябва да го потисне, но не успя.

— Колко струва един такъв сценарий, Хауи? — презрително подхвърли той. — Явно той е изключително удобен за работата ти.

Директорът на затвора почука с палец по масата. Един от надзирателите му подаде палката си в комплект с хавлиена кърпа и въже за бънджи.

Тайри се надигна и бавно започна да увива кърпата около горната част на палката, акуратно пристягайки я с въжето.