Собствено правосъдие

В следващата секунда Стоун увисна на белезниците с окървавено лице.

Тайри хвърли палката на масата и седна на мястото си. Свали очилата си, почисти ги от капчиците кръв с носната си кърпа, после отново разгърна папката.

— С хавлията не остават следи — небрежно подхвърли той. — Това е добър начин за поддържане на реда зад тези стени. Затворниците и бездруго се оплакват за най-различни дреболии.

Прелисти няколко страници и насочи пръст към Нокс.

— Ти си Ричард Прескот или още Рики Патерсън от великия щат Мисисипи. По време на въоръжен грабеж в Нюарк преди двайсет и една години си убил двама души. Една година по-късно си попаднал в изправително заведение. „Щатът градина“ не иска да има нищо общо с теб и по тази причина ще бъдеш наш гост до края на дните си.

Цялата тирада беше изречена с монотонния тон на преподавател, който чете лекция пред пълна зала отегчени първокурсници.

— Казвам се Джоузеф Нокс и работя в Централното разузнавателно управление на Съединените щати — твърдо отвърна Нокс. — В рамките на двайсет и четири часа това място ще бъде окупирано от федерални агенти, а ти и тези задници ще се окажете зад решетките на собствения си строго охраняван затвор!

Тайри стовари палката върху главата му с такава сила, че столът се откъсна от болтовете и се стовари на пода заедно с припадналия Нокс.

— Вдигнете ги! — заповяда директорът и шумно затвори папката.

Надзирателите отключиха белезниците и изправиха арестантите на крака.

Тайри хвърли загрижен поглед към безчувствения Нокс.

— Събуди го, Джордж — тихо разпореди той. — Трябва да чуе това, което имам да му кажа.

Надзирателят на име Джордж вдигна една кофа и я плисна в лицето на Нокс. Той се закашля и започна да плюе вода, примесена със собствената му кръв.

Тайри го изчака да си поеме дъх, след което заобиколи бюрото и се изправи пред Стоун и Нокс със сключени зад гърба ръце.

— Вие двамата се намирате в затвора със строг режим „Блу Спрус“ в Дивайн, Вирджиния — заведение, което е различно от всичко, което познавате досега — започна той. — Казвам се Хауард Тайри и имам честта да бъда негов директор. Тук приемаме затворници от цялата страна, които имат проблеми с живота зад решетките, а също така и онези, които имат всякакви други проблеми. Останалите заведения с подобен характер ви изпращат тук, в „Блу Спрус“, защото ние сме специалисти по решаването на проблемите. Никога не сме допускали нарушения, да не говорим за бягства. Ние сме една професионална организация. Докато спазвате правилата, няма да имате причини за безпокойство относно личната си сигурност — нито по отношение на другите затворници, нито от достойните хора, охраняващи това място.

Кръвта на двамата капеше по пода. Тайри се намръщи и щракна с пръсти. Един от надзирателите бързо грабна хавлиената кърпа и я избърса.

— Тук прибягваме до сила само когато е крайно необходимо. Сега ще ви демонстрирам кога става това.

Директорът спря да крачи напред-назад и се изправи пред двамата.

— В случай че даден затворник се забави да изпълни заповед, издадена от надзирател, спрямо него ще бъде използвана сила.

При тези думи вдигна палката и я заби в корема на Стоун. Той повърна онова, което все още имаше в стомаха, и се стовари на пода.

— Моля да отбележите, че за разлика от другите места за изтърпяване на наказания в „Блу Спрус“ не прибягваме до предупреждения — спокойно продължи Тайри. — Всяко забранено действие от страна на затворниците се наказва незабавно. — Изчака надзирателите да изправят тежко дишащия Стоун и все така спокойно добави: — Сила се прилага и в случаите, при които даден затворник отправи обидни думи към някой от служителите на затвора.

Рамото му потъна в гърдите на Нокс, който падна на пода. Палката притисна гърлото му, прекъсвайки притока на кислород. Лицето му бързо започна да посинява, тялото му се разтърси от конвулсии.

Тайри се изправи, хвърли палката към един от надзирателите и изчака да го вдигнат на крака.

— В случай че даден затворник заплаши физически или по друг начин служител на затвора, спрямо него незабавно и без предупреждение ще бъде приложена смъртоносна сила.

Един от надзирателите долови едва забележимото кимане и подаде пистолет на началника си. Тайри провери дали има патрон в цевта, свали предпазителя и насочи оръжието в челото на Стоун.

— За бога, спрете! — изкрещя пред разбитите си устни Нокс.

Вратата се отвори и в килията беше избутан висок чернокож мъж с подуто и окървавено лице. Тялото му беше прегънато на две от веригите, които пристягаха ръцете и краката му. Надзирателите го изправиха до стената, облицована с някакъв гумиран и изпъстрен с дупки материал.

— Само преди пет минути този човек си е позволил да нападне надзирател — обясни Тайри. — Според него гражданските му права били нарушени, защото е получил физическо наказание за показването на среден пръст на един от моите служители, който се пошегувал по адрес на майка му.