Спектакълът на злото

— Освен това е оставил полароидна снимка на мъртвата Балфур до трупа на Линкълн — каза Флеърти. — Държи да ни съобщи, че е извършил и двете престъпления.

— Това, което ви казах за Рашмън, така и не стана публично достояние — продължи Вейл. — Сеансите с момчетата от олтара бяха запечатани на две видеокасети, които с Джейн Венъбъл по взаимна уговорка изтрихме веднага след края на процеса. Теорията ни е, че Стемплър вдъхновява този убиец, но не знаем нито как го прави, нито как въобще е установил контакт с него. Мисля, че по някое време в разговора, който проведохме в Дейзиленд, той се разкрива, за да ми подскаже, че е отговорен за последните убийства.

— Защо? — попита Майер.

— Защото си играе игрички с мен. Той е психопат. Струва ми се, че е най-добре първо да изслушате касетата и тогава да зададете останалите си въпроси. Може би някой от вас ще чуе това, което аз пропускам.

— А може и да грешиш — обади се Флеърти. — Може би той въобще не е имал намерение да ти се разкрива.

— Да не би да намекваш, че ставам параноичен, Дермът?

— Нещо такова.

Вейл вдигна рамене и се усмихна.

— Много е вероятно. Въпросът е дали параноята ми е обоснована. Вие решете.

Той натисна бутона за старт и от говорителя се чу началото на разговора с Удуърд. Присъстващите внимателно се заслушаха в разказа на доктора за почти десетгодишната му работа с Аарон Стемплър. Обяснението за трансформацията на Стемплър в Реймънд Вълпс предизвика доста шум. После, докато течеше разговорът между Вейл и Стемплър-Вълпс, Флеърти внезапно се изправи и каза:

— Чакай! Спри тук.

Вейл спря записа.

— Върни малко и го пусни отново — каза Флеърти.

Вейл превъртя назад и пак натисна старта.

„Вейл: Аарон и Рой някога разказвали ли са ти за убийството на онзи проповедник… не мога да си спомня името му, минаха десет години.

Вълпс: Шекълс.

Вейл: Точно така, Шекълс.

Вълпс: Рой го споменаваше. Не са го харесвали кой знае колко.

Вейл: Подценяваш чувствата им.

Вълпс: Предполагам, че сте прав. Той е първата им жертва, нали знаете?

Вейл: Знам.

Вълпс: Е, мистър Вейл, вие вероятно ги познавате по-добре от мен.

Вейл: О, не мисля… Ами другите? Разказвал ли ти е и за тях?

Вълпс: Имате предвид брат му и бившата му приятелка, Мери Лафърти?

Вейл: Не си спомням името й.

Вълпс: Лафърти. Мери Лафърти.“

— Ето това, което търсиш — каза Флеърти, поглеждайки победоносно Вейл. — Повтаря името Мери Лафърти три пъти. Преди въобще не знаех за съществуването й, така че не се усетих веднага. А тъй като не съм я включил в рапорта си, ти също не си могъл да направиш връзка.

— Каква връзка? Какво искаш да кажеш? — попита Венъбъл.

— Спомняте ли си пакета, който Линкълн доставя вечерта, когато е бил убит? Името на подателя е М. Лафърти. Никой още не е разбрал подробностите, тъй като не сме дали информация на пресата.

Разкритието предизвика бурни разговори. Най-възбуден беше Сен-Клер.

— Това не е ли достатъчно, за да разбиеш теорията на онзи Удуърд на пух и прах? — попита той. — По дяволите, какво по-добро доказателство, че Вълпс, който и да е той, е знаел за тези убийства?

— Това не променя нещата — каза Вейл. — Аз бях адвокат на Стемплър и не мога да предприема никакви юридически действия срещу него. Дори не мога да свидетелствам в съда. Така или иначе, това, с което разполагаме, са косвени улики и догадки, и ви гарантирам, че те сами по себе си няма да убедят Удуърд. Той смята случая за своя лична медицинска победа и Вълпс много добре го знае. Но ти си прав за пакета, Дермът. Вълпс е мислел, че знам името на подателя, и по този начин ми е съобщил, че е замесен в убийствата поне на Линкълн и Линда Балфур.

— Има и още нещо — обади се Джейн Венъбъл. — Самото име Вълпс.

Останалите я погледнаха с любопитство.

— Вълпс се пише като латинското „вулпес“, което значи „лисица“.

— Най-лукавото животно — отбеляза полугласно Стенър.

— Поредното скапано послание — изръмжа Сен-Клер.

— Джейни — каза Вейл, — видях онези червени очи, за които говореше. Беше само за миг, но съзрях в тях бездънна омраза. Сякаш за секунда надзърнах в ада.

— Е, и аз открих нещичко, което може би ще ни помогне — неочаквано се обади Наоми. — Отбелязано е в доклада до съдията, който е подписал заповедта за отпуската на Вълпс.

— Как се добра до него? — изненада се Вейл.

— Случайно познавам една от служителките в тамошния съд — отвърна тя и му намигна. После разлисти страниците. — Ето го, отбелязано е в графа „разни“. Мистър Стемплър очевидно страда от фобия.

— Фобия? Каква по-точно? — попита Вейл.

— Страхува се от тъмното — отвърна Наоми и се изкикоти.

— Страхува се от тъмното? — повтори невярващо Парвър.

Флеърти избухна в смях.

— Страхува се от тъмното — потвърди Наоми. — Когато е пристигнал в Дейзиленд, е получил специално разрешение да спи на запалена лампа.

— И все още ли спи на светло? — попита Вейл.

Тя кимна.

— Според Удуърд, Шифо и Бескът, които са подписали молбата за отпуската му, това се наричало неагресивна страхова реакция. Отнасят я към травмите, които е получил в детството си.