Спектакълът на злото

— Същият този Удуърд казва в разговора си с Мартин, че Реймънд никога не е изживявал повторно психологическите проблеми на Аарон или Рой — каза Парвър.

— Е, как тогава изживява фобията на Стемплър? — възкликна Сен-Клер.

— Много просто — обади се Вейл. — Това е единственото, което Стемплър не може да скрие.

— Как е могъл да го пропусне Удуърд? — попита Наоми.

— Искал е да го пропусне — отвърна Вейл. — Вече си е приготвил рамка за Нобеловата награда по медицина.

— А може и въобще да не му е обърнал внимание — предположи Венъбъл. — Стемплър е спал на светло години наред и Реймънд просто е продължил да го прави. Вероятно забележката в доклада е останала от по-рано.

— Страх от тъмното — каза Стенър. — Всичко се връзва. Най-големият ужас в живота на Стемплър са въгледобивните мини.

— И нищо не е по-тъмно от Дупката — добави Сен-Клер.

— Освен може би душата му — отбеляза Джейн Венъбъл.

— Мисля, че мога да отговоря на един от най-важните въпроси — тихо каза Боби Хартфорд. — Знам как е открил Линкълн и Балфур. Отивам оттатък да се обадя по телефона. Можете да слушате разговора от интеркома на Марти.

— На кого ще звъниш? — попита Флеърти.

— На пътната полиция в Минесота.

Хартфорд отиде в своята стая и набра номера. След миг от другата страна се чу леко писклив глас:

— Пътна полиция. Сержант Колтър на телефона.

— Здравейте, сержант, обажда се Джон Стендиш от чикагското полицейско управление. Как сте?

— Не се оплакваме, съседе. Какво мога да направя за вас?

— Търсим един свидетел по дело за убийство. Загубихме следите му преди две-три години. Разбрахме, че са го видели някъде във вашия участък. Бихте ли проверили в компютъра?

— Знаете ли името му?

— Александър Сандърс Линкълн. Бял, мъж, 26 годишен.

— Изчакайте за минута.

В слушалката се чу как сержантът трака по клавиатурата на някакъв компютър.

— Нямате късмет, приятелю. Бил е при нас до 1991-ва, после срокът на шофьорската му книжка е изтекъл. А, почакайте за момент — пътната полиция в Мисури е поискала информация за него през ноември 1991-ва. Вероятно е държал изпит за по-горна категория. При нас е чист, няма произшествия.

— Добре, ще проверя в Мисури. Благодаря, сержант. Направихте ми голяма услуга.

— Пак заповядайте.

Хартфорд затвори. После набра друг номер.

— Пътна полиция Илинойс, сержант Андерсън. С какво мога да ви бъда полезен?

— Здравейте, Андерсън, тук е детектив Джони Стендиш от чикагската полиция.

— Добро утро, Стендиш, какъв е проблемът?

— Имаме една заповед за арест, чийто срок изтича съвсем скоро. Търсим жена на име Линда Гелерман, бяла, 24 годишна. Информираха ни, че е в Илинойс. Бихте ли проверили в компютъра си, може пък и да изскочи отнякъде.

— Гелерман?

— Точно така.

Последва пауза, после лейтенантът отново взе слушалката.

— Да. Линда Гелерман… Омъжила се е преди две години и са й преиздали книжката с нова фамилия. Линда Балфур, Фронт Стрийт 102, Гидеон, Илинойс.

— Ей, стана по-бързо, отколкото очаквах. Май вече мога да изляза в обедна почивка.

Андерсън се засмя.

— Де и аз да имах тоя късмет.

— Благодаря, приятелю. Всичко най-добро.

— Винаги на вашите услуги. Дочуване.

Хартфорд затвори и се върна в кабинета на Вейл. Плесна с ръце и седна на пода.

— Стар номер — обясни той. — Едно време записвахме номерата на колите на куклуксклановците, откривахме имената им, обаждахме им се по телефона и казвахме, че сме от ФБР и че е по-добре да си налягат парцалите. Това им държеше влага за по няколко месеца.

— И Стемплър е можел да го прави от Дейзиленд, ако е имал достъп до телефон — каза Флеърти.

— Но е нямал — възрази Вейл.

— Ами работилницата?

— Няма прекарана линия.

— Може убиецът да го е направил — предположи Сен-Клер.

— Тръпки ме побиха, когато говореше за Линда Гелерман — обади се Парвър. — Преди две години е била сигурна, че най-сетне е започнала истинския си живот.

— И е била права — каза Наоми. — Само дето не е знаела, че ще продължи толкова кратко.

— Според теб се е преструвал през цялото време, така ли, Марти? — попита Флеърти.

— Ти как мислиш, Абъл? — попита Вейл.

— Мисля, че никога не е имало Рой. Мисля също, че Реймънд Вълпс е мит. Стемплър беше и продължава да е един много хитър, хладнокръвен и напълно побъркан убиец.

— Можеш ли да бъдеш по-конкретен, моля те? — обади се Венъбъл.

Групичката избухна в нервен смях, който разреди натрупалото се напрежение.

— Номерът му е доста добър и би било невероятно трудно да се докаже в съда — каза Вейл, — но съм напълно съгласен с Абъл. Мисля, че през последните десет години Стемплър е успявал да преметне всички.

— Всяко действие на това копеле съдържа някакво послание — каза Сен-Клер.

— Включително новото му име — отбеляза Хартфорд. — Лисицата.

— Е, новото послание е „Хванете ме, ако можете“ — въздъхна Вейл. — Защото утре сутринта Реймънд Вълпс ще бъде пуснат от Дейзиленд за цели шест седмици. И ще дойде тук. Абъл, искам двама души непрекъснато да го следят — без да му се навират под носа, но от достатъчно близо, за да могат да го заснемат на видеокасета. Искам да разбера с кого разговаря, с кого се среща, къде ходи.