Спектакълът на злото

— Има връзка с убийството на Балфур.

Последва дълга пауза. Наистина дълга пауза.

— Да? — чу се най-сетне.

— Мислим, че може да е свързано със случая, който разследваме тук.

— Така ли?

— Да. Дали бихме могли да получим някои подробности от вашето управление, шерифе? Рапортът е при нас, но информацията в него е доста оскъдна.

— С това разполагаме.

— Не научихте ли нещо ново?

— Нищичко.

— Доколкото разбрах, вие подозирате сатанистите…

— Беше най-близко до ума.

— Разбирам. Имаше ли нещо по-конкретно?

— Разгледахте ли снимките, които пратихме по системата?

— Да.

— Е, те обясняват доста неща, нали?

— Значи характерът на престъплението ви насочи към подобни изводи, така ли?

— Казах, че изглеждаше най-близко до ума. Хора от града решиха, че най-вероятно е точно така.

— Но вие не сте съвсем съгласен, така ли?

— Не съм казвал такова нещо. Какъв е случаят, който разследвате?

— Става въпрос за неидентифицирани трупове. Получиха се интересни съвпадения. Мисис Балфур имаше ли някакви врагове? Някои…

— Нищо подобно. Познавах Линда, откакто се ожениха с Джордж и дойдоха тук. Отпреди пет-шест години. Приятна госпожа. Никакви проблеми.

— Знаехте ли нещо повече за нея? Имам предвид, от времето, преди да дойде във вашия град?

— Не смятах за нужно да си навирам носа в нейните работи. Както казах, тя беше приятна госпожа. Не създаваше никакви проблеми.

Майер се опитваше да изкопчи каквато и да е информация.

— Няма ли никакви заподозрени?

— Само някакъв техник се е навъртал сутринта около къщата, но не успяхме да го намерим.

— Техник? От коя компания?

— Съседката го е видяла, но истината е, че така и не разбрахме към коя фирма би могъл да работи.

— И това е единственият ви заподозрян?

— Казах ви, мистър Майер, тя нямаше никакви врагове. Нищо не беше откраднато. Най-вероятно я е очистил някой ненормалник, минавал през града. Работихме върху случая почти месец.

— Отпечатъци?

— Само тези на семейството.

— Интересуваме се от състоянието на тялото, шерифе. Можете ли да…

— Не съм сигурен, че имам правото да ви дам такава информация. Можете да се обадите на доктор Фийлдс, ако поиска да разговаря с вас. Той е съдебният лекар тук.

— Благодаря, шерифе. Имате ли телефона му?

Йънг го продиктува и затвори. Няколко секунди гледа телефона, после започна да набира номера на Фийлдс, но промени решението си. Фийлдс беше разумен мъж. Щеше да каже на Майер каквото трябва. Шерифът насочи вниманието си към дневната поща.

Доктор Фийлдс внимателно разгледа възпаленото гърло. Остави лъжичката настрана и навъсено се вторачи в шестгодишното момче.

— Пак ли си пушил, Моус? — попита той.

Очите на момчето се разшириха. Майка му хлъцна. Фийлдс се разсмя.

— Само се шегувам, приятел. Гърлото ти наистина е доста зачервено. Баптист си, нали? Нали, Бет?

Майката кимна.

— Тези сливици трябва да се извадят колкото се може по-скоро.

Очите на момчето се насълзиха, устните му потрепериха.

— О, не се притеснявай, синко. Ще ядеш сладолед на корем. Какво ще кажеш?

Представата за планините от сладолед очевидно превъзмогна страховете на момчето.

— Проверете при Сали кое ще е най-удобното време и за тримата — каза Фийлдс. Но преди жената и момчето да станат, на вратата се появи секретарката.

— Междуградски разговор, докторе — каза тя. — От Чикаго.

— Така ли? — учуди се Фийлдс. — Сигурно от университета. Пак искат да ги консултирам.

Той вдигна слушалката.

— Доктор Бърт Фийлдс. С какво мога да ви помогна?

— Докторе, казвам се Бен Майер. Обаждам се от канцеларията на окръжния прокурор. Наистина можете да ми помогнете.

— Да не сте болен? — саркастично попита Фийлдс.

— О, не! — засмя се Майер. — Разследваме случай, който вероятно има връзка с едно убийство във вашия град.

— Убийството на Балфур?

— Как се сетихте?

— То е единственото през последните години. А и най-ужасяващото, откакто съм тук — тоест, от шейсет и първа.

— Доколкото разбрах, вие сте съдебният лекар в града.

— Да, а също интернист, хирург, акушер — всичко, за което се сетите.

— Извършихте ли аутопсия?

— Разбира се.

— Спомняте ли си подробностите?

— Вижте, спомням си всеки сантиметър от тялото на тази нещастна жена. Как бих могъл да го забравя!

— Дали ще е възможно да получа екземпляр от заключението ви?

Фийлдс се поколеба.

— Можете да сте сигурен, че ще е само за вътрешно ползване — подчерта Майер. — Натъкнахме се на подобен случай. Ако става въпрос за сериен убиец, вашето заключение доста ще ни помогне. Бихме искали да го спрем, преди да е избрал поредната си жертва… Имате ли факс?

Фийлдс се изсмя.

— Миналата година ме снабдиха с телефонен секретар. Не се сещам за сериозна причина да притежавам факс.

Новината сякаш разстрои Майер.

— Точно в този момент щеше да помогне много.

— Защо просто да не извадя файла и да ви го прочета? Не е толкова дълъг — предложи докторът.

— Би било чудесно! — въодушеви се Майер и се пресегна към прикрепения за телефона апарат. — Нямате нищо против, ако го запиша, нали?

— Просто така?

— Да, просто така. Тук си имаме всички удобства.

И двамата се засмяха.

Фийлдс за момент остави слушалката.

— Ето какво съм записал, мистър Майер. Гогов ли сте?

— Да.