Спектакълът на злото

— Значи сте били единствената, която го е знаела със сигурност?

— Така мисля.

— А жена му знаеше ли го?

— Никога не съм я виждала. Не е идвала тук. Виждала съм снимката й във вестниците, но никога не съм я срещала лице в лице.

— Нямах това предвид.

— О, съжалявам. Какъв беше въпросът?

— Жена му знаеше ли, че ще заемете мястото на мисис Стодард?

— Е, нямам представа. — Тя сви рамене.

— Кога Делъни ви съобщи за пръв път за новия ви пост?

— Преди около два месеца.

— Когато постъпихте тук, тази перспектива беше ли спомената? — попита Ървинг.

— Беше ми казано, че ако върша работата си добре, има сериозна възможност да се издигна във фирмата.

— И да станете секретарка на Делъни?

— Беше намекнато.

— Значи го използваха като примамка? Ако се справяте добре, имате шанса да получите работата на самия връх? Нали това все пак е най-добрият пост за една жена в тази фирма?

— Е, в търговския отдел има няколко жени на много отговорни длъжности, но, знаете как е, да си толкова близо до шефа и останалите… За човек с моята квалификация това определено е една от най-добрите възможности в този град.

— И значи преди два месеца Делъни ви я предложи, така ли? — попита Ървинг.

— Да.

— Искам да ви попитам нещо, мис Стюърт — каза Джонсън. — Имате ли впечатлението, че всичко това потискаше мисис Стодард?

— Избягвах да говоря с нея по този въпрос. Освен това аз работя на първия етаж, а тя е на шестия.

— Но по-рано, когато говорехте за напускането на мисис Стодард, казахте, че случаят бил „или-или“ — отбеляза Джонсън, преглеждайки бележките си.

— Такива бяха думите на мистър Делъни.

— Добре, ще поставя въпроса другояче — каза Ървинг. — Забелязвали ли сте в контактите на мисис Стодард с вас някакво специално отношение, което да показва, че е притеснена именно от вашата поява?

— Казах ви вече, стремях се да избягвам тази тема — отвърна тя. В тона й се почувства леко раздразнение.

— Чия идея беше това?

— Кое?

— Да избягвате темата. Ваша или на Делъни?

— Негова. На Дж… На мистър Делъни.

— Току-що използвахте малкото му име, нали? — попита Ървинг.

— Така прави, тоест правеше, Едит. Той сам искаше да го наричаме Джон. — Тя въздъхна. — Извинете… може ли да запаля цигара? Благодаря… Питате ме кога стана ясно, че Едит напуска? Ами, той ме заведе на обяд, защото не искаше хората в офиса да разберат какво си е наумил. Всъщност никога не съм го виждала да прекарва кой знае колко време тук. Понякога просто минаваше през първия етаж и това е.

— Значи е избрал именно вас. Доколкото знам, тук има доста жени, които работят по-отдавна във фирмата… — Ървинг спря, преди изречението да се бе превърнало във въпрос.

— Подозирате ли ме в нещо? — нервно попита тя.

— Ни най-малко, мис Стюърт — намеси се Джонсън. — Става въпрос за убийство и ние просто се опитваме да разберем малко повече за този човек и за хората, с които е работил.

— Освен всичко друго, аз съм компютърен специалист, капитане — каза тя. — Изкарах специализиран курс преди две години. Знаех, че рано или късно ще ми е необходимо. Предполагам, че и това донякъде го привлече в мен. Тоест, в документите ми. А също и фактът, че бях запозната с рекламния бизнес.

— Добре, само нещо да уточним — каза Ървинг. — Работехте като секретарка на вицепрезидента на „Тръмбъл и Стоун“ и междувременно ходехте на курс, за да се…

— … образовате компютърно — помогна му Джонсън.

— Да, за да се образовате компютърно. Делъни видя това и ви предложи работа, като не пропусна да спомене, че имате възможност за пробив до самия връх. После ви заведе на обяд и ви предложи секретарското място до себе си, като ви каза, че Едит Стодард трябва да избере „или-или“, което, казано по друг начин, е „напусни или ще те изхвърлим“. Правилно ли съм разбрал развоя на събитията?

— Да.

— Всъщност той как получи вашите документи? — попита Джонсън.

— Какво имате предвид? — Тя внезапно се ядоса. Страните й порозовяха. — Защо ми задавате всички тези лични въпроси? Нямам нищо общо със случилото се. Още повече, че загубих работата си, когато… когато мистър Делъни беше… беше…

— Никой не ви обвинява в нищо — увери я Джонсън.

— Просто се опитваме да си създадем мнение за обстановката в офиса и за начина, по който е действал Делъни. Във връзка с това, били ли сте някога в апартамента на Делъни на Голд Коуст?

— Не съвсем…

— Не съвсем? — обади се Ървинг. — Или сте били, или не. Какво означава „не съвсем“?

— Не бих искала някой да си извади погрешно заключение.

— Днес не правим заключения, а просто слушаме — отряза я Ървинг.

— Просто за да сме наясно — каза Джонсън дружелюбно, с широка усмивка, — имате ли ключ за този апартамент?

— Не! — Тя сякаш изглеждаше обидена от такова предположение. — Доколкото знам, Едит е единствената, която има ключ.

— Едит Стодард има ключ? Откъде знаете?