Спектакълът на злото

— Ами, единственият път, когато попаднах там, беше след онзи обяд. Той беше поставил в спалнята бюро, отрупано с най-различни книжа. Каза ми, че доста работел в този апартамент, защото не можел да свърши нищо в офиса. Донесоха ни сандвичи и говорихме за работата. Тогава ми каза още, че Едит имала ключ и мислел да смени бравите след нейното напускане.

— А каза ли ви защо мисис Стодард е имала ключ?

— Каза ми, че понякога щяло да се налага да вземам някои неща оттам и да подготвям бизнес срещи. Каза ми също, че не трябвало да споменавам пред никого за апартамента. Това било нещо като убежище за него и искал да го запази в тайна.

— Притежавате ли огнестрелно оръжие, мис Стюърт? — внезапно попита Ървинг.

— Не! — отвърна тя изненадано. — Мразя тези неща.

— А знаете ли дали Стодард притежава оръжие?

— Нямам представа.

— Имаше ли проблеми между Делъни и Едит Стодард напоследък? Имам предвид, във връзка с това, за което говорихме? — попита Джонсън.

— Не знам.

— Кога го видяхте за последен път?

— Ъъ, днес е четвъртък, нали? Значи в понеделник. Понеделник или вторник. Връщах се от обяд, когато го видях да излиза. Просто се поздравихме. Казах ви, не го виждах толкова често.

— А кога трябваше да напусне Стодард?

— Днес трябваше да е последният й ден.

Когато Миранда Стюърт излезе, Ървинг се пресегна към телефона и набра някакъв номер. Джонсън разлисти бележките си.

— Кой е? — попита Ървинг. — А, Кабрила, Ървинг се обажда. Сай Ървинг. Да, от убийствата. Искам да направим една проверка за закупуване на оръжие… И през колко време ги сменят?… Е, ако е миналата седмица, наистина нямам никакъв късмет. Името е Едит Стодард. С-т-о-д-а-р-д. Не знам адреса й. Колко жени на име Едит Стодард би могло да има в града?… Да, добре. — Той притули мембраната с длан. — Казва, че всяка седмица подновявали архива за закупените оръжия. С новия закон щели вече да ги вкарват в компю… Да?

— Изчакай секунда. — Той махна капачката на писалката си и надраска нещо на листчето пред себе си. — Това ли е? Мерси, Кабрила. Дължа ти услуга.

Натисна вилката, набра друг номер, поговори около минута и затвори.

— Мисис Стодард е закупила „Смит Енд Уесън“, 38-и калибър, на двайсет и втори януари от „Сарджънт Йорк“ в Уобаш. Обадих се в магазина и говорих с управителя. Спомня си я. Питала го кой би могъл да й даде няколко урока по стрелба и той я насочил към „Дъ Шуутинг Клъб“. Това е в Канаривил. Искаш ли да се разходим дотам?

„Дъ Шуутинг Клъб“ се намираше на около миля от офиса на Делъни. Във фоайето зад стъклени витрини бяха разположени най-новите модели от различни видове — пистолети, автомати, пушки, револвери, руски карабини с оптически мерници, апарати за нощно виждане, бинокли. В дъното една стоманена врата водеше към самото стрелбище. През армираното стъкло, което го делеше от останалата част на клуба, се виждаше, че е разделено на трийсет отделения, срещу всяко от които бе поставена мишена с формата на човешки силует. Помещението бе звукоизолирано. Двама-трима души разглеждаха витрините във фоайето, а в стрелбището имаше още петима-шестима клиенти.

Собственикът беше едър мъж на около четиридесет, облечен с черна камуфлажна униформа и армейски боти с дебели подметки. Джонсън му показа значката си. Мъжът се представи като Рой Бенет.

— Няма някакъв проблем, нали? — попита той, опитвайки се гласът му да звучи приятелски.

— Бихме искали да поговорим с човека, който дава уроците по стрелба.

— Редуваме се — отвърна Бенет. — Персоналът ни е съставен само от бивши военни и квалифицирани експерти.

— Проверяваме една жена, която вероятно е идвала тук или по обед, или в късния следобед — каза Ървинг.

— Името Едит Стодард говори ли ви нещо?

— Възрастна дама? На около петдесет, петдесет и пет, горе-долу толкова висока? — И той показа с ръка на височината на рамото си.

— Да — потвърди Ървинг. — Купила е 38 калибров „Смит Енд Уесън“ от „Сарджънт Йорк“. Пратили са я тук да се научи да стреля.

— Същата е — каза Бенет, бръкна под тезгяха и извади тетрадка. После прелисти няколко страници. — Да, ето. Започнала е да идва на двайсет и трети миналия месец… — Продължи да плъзга показалеца си надолу по списъка. — И е спряла миналия понеделник. Петнайсет последователни дни. Сега си я спомням много добре. Не говореше много. Оръжието очевидно не й пасваше съвсем. Лично аз бих й препоръчал нещо по-малко — 25 калибров, най-много 32. Тази трийсет и осмица е прекалено голяма за нея.

— Как се справяше тя? — попита Джонсън.

— За две седмици мога да науча дори табуретка да стреля — отвърна Бенет със самодоволна усмивка.

— Значи е напреднала доста, това ли искате да кажете? — обади се Ървинг.

— Упражняваше се на малки разстояния. Около двайсет метра. Да, мисля, че можеше да улучи центъра на мишената от около двайсет метра. Да не й се е случило нещо?

— Не на нея — каза Ървинг. — Но трябва да знаете, че сте я научили наистина добре.

Джонсън и Ървинг се качиха в полицейската кола и се насочиха обратно към Задния двор.

— Ще разиграем ли епизода с доброто и лошото ченге пред нея, Шок?