Спектакълът на злото

Вейл: Това е научен факт, лейтенант.

Стенър: Вече казах — нямам определено мнение по въпроса.

Вейл: Вярвате ли, че две и две прави четири?

Стенър: Разбира се.

Вейл: Вярвате ли, че земята се върти около слънцето?

Стенър: Да.

Вейл: Християнин ли сте, лейтенант?

Стенър: Да.

Вейл: Вярвате ли във възкресението?

Стенър: Да.

Вейл: Възкресението факт ли е, или теория?

Венъбъл: Възразявам, Ваша светлост. Религиозните вярвания на лейтенант Стенър нямат нищо общо със случая.

Вейл: Точно обратното, Ваша светлост. Ако ме оставите да продължа, мисля, че ще покажа връзката.

Съдия Шоут: Отхвърля се. Прочетете ни последния въпрос, мис Бланчард.

Бланчард: «Възкресението факт ли е, или теория?»

Стенър: Въпрос на вяра, сър.

Вейл: Значи вярвате в научните факти и вярвате в религията, но поставяте под въпрос научния факт за психическо разстройство, с чието съществуване всички психолози са съгласни, и който е включен в ДСНЗ — стандартът, по който се класифицират психическите разстройства? Така ли е, сър?

Стенър: Това може да бъде фалшифицирано. Не можеш да фалшифицираш сбора от две и две, но можеш да имитираш пориомания.

Вейл: Разбирам. И колко хора, които със сигурност са имитирали пориомания, познавате?

Стенър: Нито един.

Вейл: Тогава колко хора, които са се опитвали да имитират състояние на пориомания, познавате?

Стенър: Нито един.

Вейл: Вероятно сте чели доста по въпроса за имитирането на пориомания?

Стенър: Не.

Вейл: В такъв случай просто гадаете, така ли е?

Стенър: Логично е. Ако има такова състояние, то със сигурност може да бъде имитирано.

Вейл: А питали ли сте психиатър дали това е възможно?

Стенър: Не.

Вейл: Следователно просто гадаете, лейтенант — да или не?

Стенър: Да.

Вейл: А, значи причината да се съмнявате в казаното от Аарон Стемплър е предположението ви, че той имитира или лъже, така ли?

Стенър: Точно така.

Вейл: Предположихте, че Аарон лъже и че той е убил епископ Рашмън?

Стенър: Беше доста логично предположение…

Вейл: Не подлагам на съмнение логиката на вашето предположение, а неговото съществуване. Вие предположихте, че Стемплър е виновен, нали?

Стенър: Да.

Вейл: На този етап, лейтенант, бяхте ли сигурен, че не е необходимо да преразгледате вероятността той да не е бил сам в стаята на епископа?“

„Ето отново — помисли си Сен-Клер. — За Бога, имало ли е още някой в онази стая?“

„Стенър: Бях убеден в това от самото начало.

Вейл: Аарон Стемплър ви казва, че му е причерняло, когато е влязъл в стаята на епископа, така ли е?

Стенър: Да.

Вейл: И какво направихте, за да опровергаете неговата версия? С други думи, сър, какво доказателство или свидетел намерихте, за да докажете убеждението си, че е бил и е действал сам?

Стенър: Съдебномедицински доказателства, веществени доказателства, простата логика…

Вейл: Има проблеми с някои от логическите заключения, направени по време на този процес. Разбирате ли защо?

Стенър: В повечето случаи…

Вейл: Лейтенант, тук става въпрос за живота на моя клиент. «В повечето случаи» не върши работа. И нека оставим настрана логиката и презумпциите. Доктор Даниелсън казва, че не може да бъде сигурен дали Аарон е бил сам в онази стая, не може да потвърди дали епископ Рашмън е бил съсечен само от един човек, и не може да докаже, че Аарон е влязъл през задната врата и е занесъл ножа до местопрестъплението. И въпреки това вие предполагате, че Аарон ви е излъгал, защото обратното не би било логично, така ли?

Никакъв отговор.

Вейл: Факт е, лейтенант, че вие искате да приемете на вяра, че Христос е бил разпънат и умрял, а после е възкръснал и се е възнесъл на небето. Но не искате да повярвате във факта, че един човек, под крайно напрежение или стрес, може да загуби реална представа за нещата и да изпадне в научно обяснено състояние, наречено пориомания. Тъй че всъщност въобще не сте се опитвали да докажете, че Аарон Стемплър не ви лъже, нали?

Стенър: Не е моя работа да доказвам, че обвиняемият е невинен, а ваша.

Вейл: Тъкмо обратното, лейтенант, ваша работа е да докажете, че е виновен.“

След това Сен-Клер се зачете в свидетелските показания, свързани със символите. Предчувствието му се оказа вярно.

„Вейл: Бих желал за момент да се върнем към символите. Докторе, ще обясните ли на съдебните заседатели възможно най-простичко значението на символите?

Бескът: Езикът на символите представлява употребата на рисунки, символи, ъъ, познати знаци за комуникация. Например кръстът е символ на християните, докато числото 666 е универсален символ за Дявола. Или, както е в наши дни, символът за нещо забранено е червен кръг с черта в средата. Той е познат както у нас, така и в Европа. Пътният знак «стоп» например.

Вейл: Може ли един символ да се предаде с думи? Като послание например?

Бескът: Да, възможно е.

Вейл: Следователно символите могат да приемат най-различни форми, не само рисунки и графики?

Бескът: Да, точно така.

Вейл: Докторе, вие потвърдихте, че сте разгледали снимките на жертвата, епископ Рашмън, нали така?

Бескът: Да.

Вейл: Внимателно ли ги разгледахте?

Бескът: Да.

Вейл: Открихте ли някакви символи по тялото?

Бескът: Ъъ…