Спектакълът на злото

Вейл: Ще бъда по-прецизен. Мислите ли, че убиецът е оставил някакво съобщение във вид на символ по трупа на жертвата?

Бескът: Не съм сигурен. Очевидно убиецът е загатвал нещо, но така и не разбрахме какво.

Вейл: Докторе, говорим за буквата и цифрите на тила на жертвата, нали?

Бескът: Предположих, че имате предвид именно това. Да.

Вейл: Спомняте ли си последователността им?

Бескът: Мисля, че беше «В32.146».

Вейл: Всъщност е «В32.156».

Бескът: Съжалявам. Правилно, 156.

Вейл: И мислите, че това е символ, оставен от убиеца?

Бескът: Ъъ, ами да, мисля, че всички стигнахме до това заключение.“

Да! — извика с пълен глас Сен-Клер. Това беше. Може би жителите на Гидеон не бяха чак толкова далеч от истината. Подобна комбинация беше изписана с кръв и на тила на Линда Балфур. Той нетърпеливо зачете нататък. Какво означаваше това? Дали въобще бяха разбрали смисъла на този символ?

„Вейл: И оставихте нещата така?

Бескът: Понякога може да минат години, докато се дешифрира нещо подобно…

Вейл: С други думи, наистина не сте имали време да изследвате всички аспекти на проблемите на мистър Стемплър, нали?

Венъбъл: Възразявам, Ваша светлост. Защитата се опитва да избяга от основната тема. Докторът вече заяви, че дешифрирането на такъв символ, както го нарича адвокатът, може да отнеме години. Тук сме, за да решим това дело с помощта на най-добрите налични доказателства. Подобни въпроси не са уместни. Цифрите могат да означават много неща — дори телефонен номер.

Вейл: Нека докторът го потвърди.

Съдия Шоут: Задайте въпроса си по друг начин, адвокате.

Вейл: Докторе, мислите ли, че този символ е от значение?

Бескът: Всичко е възможно.“

Сен-Клер обаче откри отговора на своя въпрос в друг пасаж от разпита на Стенър.

„Вейл: Имам само още един въпрос, лейтенант Стенър. Преди няколко минути казахте, че убийството е било предумишлено. Казахте го без никакво съмнение. Това още едно от вашите логични заключения ли е, сър?

Стенър: Не, сър, не е.

Вейл: Е, тогава бихте ли казали на съда на какво се дължи тази ваша увереност?

Стенър: На няколко фактора.

Вейл: Например?

Стенър: Символите върху тила на епископа.

Вейл: А по-точно?

Стенър: Те се отнасят към цитат от една книга от библиотеката на епископа. Пасажът е маркиран в книгата. Намерихме подобни отметки в друга книга, открита в убежището на Стемплър в Пещерите. Използван е същият флумастер, а почеркът и в двете книги е на Стемплър.

Вейл: Лейтенант, защо мислите, че маркировката върху тила на жертвата доказва предумишленост?

Стенър: Защото го е планирал. Написал е с кръв върху главата на мъртвия епископ «В 32.156». Под номер В 32 споменатата книга е вписана в каталога на библиотеката на епископа. 156-а страница е отбелязания цитат.

Вейл: И какво означава това?

Стенър: Става дума за цитат от романа «Аления знак» на Натаниел Хоторн. «Никой човек не може за дълго да пази едно лице за себе си и да показва друго пред тълпата, без накрая да се озадачи кое от двете е истинското.»

Вейл: Какво е значението на този цитат?

Стенър: Ние вярваме, че Стемплър се е почувствал предаден от епископ Рашмън, който го е накарал да напусне Дома на спасението. Приятелката му го изоставила, за свой дом имал една отвратителна дупка. Почувствал двуличността на епископа. Така че написал с кръв този символ върху главата му и прибавил още едно оскърбление към възмездието.

Вейл: Струва ми се, че гадаете, лейтенант.

Стенър: Доказахме го за собствено удовлетворение.

Вейл: Е, предполагам, трябва да благодарим на късмета си, че не сте сред съдебните заседатели, сър.

Венъбъл: Възразявам!

Вейл: Оттеглям думите си.“

Пулсът на Сен-Клер се бе ускорил почти двойно. Записа в бележничето си „Какво е станало с книгите на епископа?“, но продължи да чете, докато делото не достигна до решителната си част.

„Венъбъл: Помпите цитатите и поговорките, които ви харесват, нали, мистър Стемплър?

Стемплър: Да, мадам, имам добра памет.

Венъбъл: Запознат ли сте с книгата на Натаниел Хоторн «Аления знак»?

Стемплър: Да, мадам, знам я.

Венъбъл: А фразата «В32.156» значи ли нещо за вас?

Без отговор.

Венъбъл: Мистър Стемплър, разбрахте ли въпроса?

Стемплър: Ъъ, мисля, че това са цифрите, които бяха на тила на епископа, на снимките…

Венъбъл: На снимките ли ги видяхте за пръв път?

Стемплър: Предполагам…

Венъбъл: И не знаете какво означават?

Стемплър: Не съм съвсем сигурен…

Венъбъл: Правите си бележки в книги, които са ви харесали, нали?

Стемплър: Понякога…

Венъбъл: Маркирали сте пасажи в книгите на епископа, нали?

Стемплър: Понякога.

Венъбъл: Ваша светлост, бих искала това да бъде записано като веществено доказателство номер трийсет и две, моля.“

Под номер трийсет и две в списъка бе отбелязан екземпляр от „Аления знак“ на Натаниел Хоторн.

„Вейл: Нямам възражения.

Венъбъл: Познавате ли тази книга, мистър Стемплър?

Стемплър: Предполагам, че е от библиотеката на епископа.

Венъбъл: Мистър Стемплър, подчертали ли сте, или не един пасаж на страница 156 на този екземпляр от «Аления знак» — отбелязан в каталога на библиотеката под номер В32?

Стемплър: Ъъ…