Споделена любов

-Нищо. Абсолютно нищо! - Бъч докосна с устни бедрото й и нежно се опита да раздели краката й, като ги милваше с ръка. - Просто никога не съм виждал нещо по-красиво.

По дяволите, „красиво“ беше твърде слаба дума. Той облиза устни, езикът му беше жаден за много повече. Без да се замисли, той каза:

-Господи, скъпа, толкова искам да го направя с език. - Объркването й го накара да се изчерви.

-Аз... ъ-ъ-ъ, искам да те целуна.

Мариса се надигна усмихната и улови лицето му между ръцете си, ала когато се опита да го притегли към себе си, той поклати глава.

-Не по устата - каза Бъч и когато тя се намръщи, ръката му отново се плъзна между бедрата й. - Тук долу.

Очите й станаха толкова широки, че на Бъч му се прииска да изругае.

„Страхотно я накара да се отпусне, 0'Нийл, няма що!“

-Защо... - Мариса се прокашля. - Защо искаш да го направиш?

Мили Боже, никога ли не беше чувала за... е, разбира се, че не. Аристократите най-вероятно правеха много възпитан, много „мисионерски“ секс и дори и да бяха чували за орална любов, със сигурност никога не биха говорили за това с дъщерите си. Нищо чудно, че Мариса бе шокирана.

-Защо, Бъч?

-Ъ-ъ-ъ... защото, ако го направя както трябва, ужасно ще ти хареса. Както и на мен.

Погледът му отново се плъзна надолу по тялото й. О, Господи, как само щеше да му хареса! Френската любов не беше нещо, което досега бе трябвало да прави. Но с Мариса? С Мариса копнееше за това. Жадуваше го повече от всичко. Само при мисълта да я люби с устата си, всеки сантиметър от него се втвърдяваше.

-Просто адски много искам да те вкуся. Бедрата й се поотпуснаха.

-Не... не бързай много.

Мили Боже, наистина ли щеше да му позволи да го направи? Бъч усети, че се разтреперва.

-Обещавам, скъпа. И ти се кълна, че ще ти бъде приятно. Той слезе още по-ниско, като внимаваше да стои от едната й страна, за да не се почувства тя като хваната натясно. Когато се приближи до сърцевината й, тялото му едва не излезе от контрол, а тазът му се напрегна, както преди да получи оргазъм. Трябваше да забави темпото. И заради нея, и заради себе си.

-Обожавам уханието ти, Мариса.

Той целуна пъпа й, после се спусна надолу сантиметър по млечнобял сантиметър. Все по-надолу и по-надолу... докато най-сетне допря затворените си устни до крайчето на нейната цепка.

Което бе страхотно за него, ала Мариса сякаш се вкамени. И подскочи, когато той сложи ръка от външната страна на бедрото й.

Той се отдръпна мъничко и помилва корема й с устни.

-Поласкан съм.

- 3-з-защо?

-Как би се почувствала, ако някой ти се довери по този начин? Ако ти даде нещо толкова лично?

Той духна в пъпа й и тя се засмя, сякаш топлият въздух я беше погъделичкал.

-Оказваш ми огромна чест, знаеш ли? Наистина.

Той продължи да я успокоява с думи и гальовни целувки, които всеки път траеха по-дълго и слизаха по-надолу. Когато почувства, че тя е готова, Бъч плъзна ръка по вътрешността на крака й, улови я за сгъвката на коляното и нежно я разтвори за себе си, само няколко сантиметра. Нежно целуна цепката й, после пак и пак, докато напрежението й най-сетне се стопи.

Тогава той наведе глава, отвори уста и я близна. Мариса ахна и седна в леглото.

-Бъч?

Сякаш искаше да се увери, че той знае какво бе направил току-що.

-Не ти ли казах? - Бъч отново се наведе и лекичко прокара език по нежната розова плът. - То е като френска целувка.

Той повтори бавната ласка и Мариса отметна глава назад, а връхчетата на гърдите й щръкнаха, когато гръбнакът й се изви в дъга. Прекрасно. Тя бе точно където я искаше. Без глупави тревоги дали това е благоприлично или не, отдадена на насладата от това да я обичат така, както заслужава.

Бъч се усмихна и продължи онова, което правеше, като постепенно потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не усети най-съкровения й вкус.

Той преглътна и очите му се премрежиха. Не приличаше на нищо, което някога бе слагал в уста. Смесица от океан, зрял пъпеш и мед, неповторим коктейл, чието съвършенство едва не го накара да заплаче. Още... искаше още. По дяволите, трябваше да се овладее, преди да продължи. Искаше да се опие от нея, а тя определено не беше готова за такава ненаситност.

Той спря за миг и Мариса повдигна глава.

-Това ли беше?

-Ни най-малко! - Господи, обожаваше премрежения, сладострастен поглед в очите й. - Просто се отпусни и остави всичко на мен. Най-хубавото тепърва предстои.

Тя го послуша и той плъзна поглед по най-съкровените й тайни. Нежната плът блещукаше и Бъч си помисли колко още от този сияен нектар ще я окъпе, когато той приключи. Целуна я, а след това бавно и лениво прокара език от долу на горе, после устата му описа кръг и той потъна още по-дълбоко в нея. От гърлото на Мариса се откъсна стон, а той нежно разтвори краката й още малко и като я взе в устата си, започна да подръпва ритмично сърцевината й.