Споделена любов

БЪЧ СЕ ХВЪРЛИ КЪМ ВРЛТЛТА НА БАНЯТА И ЗАДЪРПА БРАВАТА, докато дланта му почти се разрани. От другата страна Мариса плачеше. После се разнесе звук от трошене. Той стовари рамо в солидното дърво.

-Мариса!

И отново блъсна вратата, после спря и се заслуша. Обзе го див страх, когато от другата страна не долетя и звук.

-Мариса?

-Върви си! - от тихото отчаяние в гласа й очите му започнаха да парят. - Просто си върви!

Той допря длан до дървото, което ги разделяше.

-Толкова съжалявам.

-Върви си... просто си върви. Господи, трябва да се махнеш.

-Мариса...

-Няма да изляза, докато не си тръгнеш. Махай се!

С усещането, че е попаднал в някакъв кошмар, Бъч грабна сакото си и излезе от стаята, залитайки, с омекнали колене и останал без капчица сила. Когато се озова в коридора, той се свлече на пода и заудря главата си в стената.

Затвори очи и образът на Мариса изпълни съзнанието му, свита отбранително в ъгъла, разтреперана и полугола, сякаш някой беше смъкнал насила роклята от тялото й.

Дяволите да го вземат. Тя беше прекрасна и целомъдрена, а той се бе държал с нея като с курва, беше отишъл прекалено далеч, прекалено бързо, само защото не можеше да се контролира. Колкото и буен огън да бе разпалил в нея, тя не бе свикнала с онова, което един мъж искаше по време на секс. Нито пък с онова, което се случваше, когато инстинктите на един мъж вземеха връх над него. Той знаеше всичко това и все пак я беше стиснал за бедрата и я беше приковал под себе си, докато я оправяше с език, за Бога!

Бъч отново блъсна главата си в стената. Мили Боже, толкова я беше уплашил, че тя дори беше оголила вампирските си зъби, за да се защити от него.

С грозна ругатня той се втурна надолу по стълбите, сякаш се опитваше да избяга от отвращението, което изпитваше към себе си, макар да знаеше, че не може да бяга нито толкова бързо, нито толкова надалеч.

Когато стигна фоайето, чу как някой извика:

-Бъч? Ей, Бъч! Добре ли си?

Той изхвръкна навън, скочи в кадилака и запали двигателя. Единственото, което искаше, беше да й се извинява, докато не му остане глас, но в този момент сигурно беше последният човек на света, когото тя би искала да види. Не че можеше да я вини за това.

Подкара колата към града, право към апартамента на Ви.

Докато паркираше кадилака до тротоара и поемаше с асансьора нагоре, му идваше да се хвърли отнякъде, толкова гадно се чувстваше. Отвори вратата на апартамента и...

По дяволите!

Облян от светлината на черни свещи, Вишъс се беше навел напред с отпусната глава. Обутите му в кожени панталони бедра се движеха напред-назад, мускулите на голите рамене и яките му ръце бяха напрегнати. Под него, с китки и глезени, завързани за масата, лежеше жена, цялата облечена в черна кожа, с изключение на гърдите и там, където Ви с всичка сила проникваше в нея. Въпреки че маска закриваше лицето й, а между зъбите й беше натъпкан наустник, Бъч беше почти сигурен, че жената е на прага на оргазма. Тя скимтеше накъсано, молейки се за още, докато по покритите й с кожена маска бузи се стичаха сълзи.

Ви вдигна глава от шията й и Бъч видя, че очите му искрят, а вампирските му зъби бяха дълги като... е, да кажем, че жената под него може би щеше да се нуждае от шевове след това.

-Моя грешка - изломоти Бъч и изскочи от апартамента.

Като насън отиде до кадилака и се качи в него. Нямаше никаква представа къде да отиде, затова просто остана да седи там, с ключ в стартера и ръка върху скоростния лост, неспособен да прогони образа на Вишъс, който се храни. Горящите очи. Източените зъби. Сексът. Внезапно си спомни колко спокойно Мариса беше отхвърлила опасенията му, че е болна. Гласът й отекна в главата му: „Мога да се справя и сама“. А после: „Не искам да те нараня.

Ами ако Мариса имаше нужда от кръв? Ако това беше причината да го отпрати? Та тя беше вампир, за Бога! Какво смяташе той - че прекрасните й вампирски зъби са просто за украса?

Бъч облегна глава на волана. Това беше ужасно нелепо! Не беше необходимо да търси друго обяснение. Но нали тя спокойно можеше да го помоли да пие от кръвта му? Той щеше да й позволи, без изобщо да се замисли. Нито за миг.

По дяволите, само при мисълта за това усещаше как се втвърдява. Идеята тя да се сгуши в него и да забие зъби във врата му беше по-възбуждаща от всичко, което Бъч бе преживял досега. Представи си я гола, изтегната върху гърдите му, заровила лице в шията му...

„ Внимавай, О 'Нийл. Ами ако само си търсиш оправдание?“

Само че тя беше възбудена, нали така? Беше го вкусил. Всъщност, беше станала най-сладка тъкмо накрая, когато той бе най-необуздан. Но защо тогава просто не му беше казала какво не е наред?

Може би не искаше да пие от него. Може би смяташе, че понеже е човек, няма да е в състояние да го понесе. А може би, понеже беше човек, наистина нямаше да го понесе?