Споделена любов

После си пое дълбоко дъх, благодарен за съобщението от Мариса. Прав беше - наистина го беше изхвърлила, защото имаше нужда от кръв. Нямаше какво друго да бъде. Господи, адски се изкушаваше да се върне в имението, ала искаше да уважи желанието й и да не се държи като обсебен преследвач. Освен това, ако наистина ставаше въпрос за жажда за кръв, утре вечер я очакваше изненада.

Щеше да пие от него.

Когато сервитьорката се върна с още уиски, с нея дойде и Ривендж. Огромното му тяло закри тълпата, така че Бъч вече не можеше да види шефката на охраната му. Което означаваше, че най-после може да си поеме дъх.

-Момичетата ми се грижат да не ожаднеете, нали? - попита Рив.

-И то много добре - увери го Бъч.

-Само това искам да чувам.

Преподобния се настани на масата им, а аметистовите му очи обходиха залата. Изглеждаше добре с черния си костюм, черната копринена риза и тъмния гребен на косата, който се спускаше до тила му.

-Имам една малка новина за вас.

-Да не се жениш? - Бъч пресуши половината от току-що донесения „Лагавулин“. -Къде се регистрирахте за сватбени подаръци? В някой мебелен магазин?

-По-скоро „Хеклер и Кох“.

Преподобния разтвори сакото си за миг, разкривайки дръжката на четирийсеткалибров пистолет.

-Симпатично пищовче имаш, вампире.

-Може да ти продупчи...

-Тоя разговор прилича на игра на тенис - намеси се Ви. - А той винаги ме е отегчавал. Какво искаше да ни съобщиш?

Рив погледна Бъч.

-Страхотно го бива в общуването, нали?

-Опитай да поживееш с него.

Преподобния се ухили, после стана сериозен и понижавайки глас, заговори почти без да движи устните си.

-Съветът на принцепсите имаше заседание онзи ден. Обсъждаха задължителна изолация за всички неомъжени жени. Председателят иска да гласуваме предложението и да го представим пред Рот възможно най-скоро.

Ви подсвирна тихичко.

-Пълен контрол, а?

-Точно така. Използват отвличането на сестра ми и смъртта на Уелесандра като претекст. Което е желязна обосновка, както и трябва да бъде. - При тези думи Преподобния прикова очи в лицето на Ви. - Предай на шефа си, че в глимера са страшно разгневени от убийствата на толкова много цивилни в града. Искането, за което ти казах, е тяхното предупреждение към Рот и те са твърдо решени то да бъде прието. Председателят само дето не ме изяде с парцалите, защото не могат да гласуват, ако всички членове на Съвета не присъстват, а аз редовно пропускам заседанията им. Мога да ги позабавя още малко, но не мога да отлагам до безкрай.

В този момент телефонът в джоба на Ривендж звънна и той вдигна.

-А, ето я и Бела. Здрасти, сестричке... - започна той, но внезапно очите му проблеснаха и той се размърда неспокойно. -Тали!

Бъч се свъси. Почувства, че Преподобния говори с жена и че тя определено не му е сестра, защото изведнъж тялото му започна да излъчва топлина като разпалена жарава.

Направо да се зачуди човек коя ли жена би се забъркала с някой като Преподобния. От друга страна, след като Ви правеше секс, този тип жени явно съществуваха.

-Един момент, тали -Рив се намръщи и се изправи. - Доскоро, господа. Тази вечер аз черпя.

-Благодаря за предупреждението - каза Ви.

-Истински образцов гражданин, нали?

С тези думи Рив се отдалечи и се затвори в кабинета си, а Бъч поклати глава.

-Значи Преподобния си има мадама, а?

Ви изсумтя.

-Направо да я ожалиш.

-Абсолютно.

Внезапно Бъч усети, че настръхва. Онази страховита мадама с мъжката прическа все още го наблюдаваше от сенките.

-Оправи ли я, ченге? - тихо попита Ви.

Бъч довърши остатъка от питието си.

-Кого?

-Много добре знаеш за кого те питам.

-Не е твоя работа.

Докато чакаше отново да чуе гласа на Ривендж от другата страна на линията, Мариса се зачуди къде ли го беше заварила. От слушалката долитаха високи гласове и музика. Парти?

Глъчката изведнъж стихна, сякаш той беше затворил врата.

-Тали, къде си? Или Хавърс е закодирал телефоните ви?

-Не съм си вкъщи.

Мълчание. После:

-Правилно ли се досещам къде се намираш? При Братството?

-Откъде разбра?

Той измърмори нещо неразбираемо, после каза:

-Има само един номер, който телефонът ми не може да проследи, и от него се обажда сестра ми. А ето че сега и ти ми звъниш от такъв номер. Какво, по дяволите, става?

Мариса омаловажи случилото се, като му каза само, че двамата с Хавърс са се скарали и тя е трябвало да си потърси място, където да отиде.

Рив изруга.

-Трябваше да ми се обадиш веднага. Мога да се погрижа за теб.

-Не е толкова просто. Майка ти...

-Не се тревожи за нея - меко каза Рив. - Премести се при мен, тали. Трябва само да се материализираш в апартамента ми и аз ще дойда да те взема.

-Благодаря ти, но няма нужда. Ще остана тук само докато се установя другаде.

-Докато се установиш другаде ли? Какво, по дяволите... Това с брат ти за постоянно ли е?

-Всичко ще е наред. Слушай, Ривендж, аз... нуждая се от теб. Трябва пак да опитам да...

Мариса стисна главата си с две ръце. Мразеше да го използва по този начин, но към кого другиго можеше да се обърне? А Бъч... Господи, Бъч... струваше й се, че го предава. Само че имаше ли някакъв избор?

Ривендж изръмжа.

-Кога, тали! Кога ме искаш?

-Веднага.