Споделена любов

-Всичко, което помолих да ти предадат снощи, беше истина. Беше ми приятно да бъда с теб. Всеки миг. Но не затова те накарах да си вървиш. Иска ми се да ти бях обяснила по-добре тогава. Затова трябва да поговорим.

-Знам. Само че имаш ли нещо против да отидем някъде другаде? Защото той определено искаше да говорят на четири очи, а каквото и да казваше Мариса, Бъч беше сигурен, че тя предпочита да не остава насаме с него в спалнята си. Беше ужасно напрегната.

Тя кимна и двамата се запътиха към всекидневната в дъното на коридора. Докато вървяха, Бъч бе поразен от това, колко немощна изглеждаше Мариса. Движеше се бавно, сякаш не си чувстваше краката, освен това беше ужасно бледа, почти прозрачна от липсата на енергия.

Щом влязоха в прасковено-жълтата стая, тя побърза да отиде до прозорците, по-далеч от него.

Гласът й, когато проговори, беше слаб като въздишка:

-Бъч, не съм сигурна как да го кажа...

-Знам какво става.

-Наистина ли?

-Да - увери я Бъч и тръгна към нея с протегнати ръце. - И бих направил всичко за теб...

-Не се приближавай - спря го Мариса и отстъпи назад. -Стой далеч от мен.

Бъч свали ръце.

-Трябва да се нахраниш, нали? Очите й се разшириха.

-Откъде...

-Всичко е наред, скъпа - усмихна се Бъч нежно. - Всичко е съвсем наред. Говорих с Ви.

-Значи знаеш какво трябва да направя? И... нямаш нищо против?

Бъч поклати глава.

-Ни най-малко.

-О, слава на Скрайб Върджин! - Мариса се отпусна на един диван, сякаш коленете й внезапно бяха омекнали. - Така се боях, че ще се огорчиш. На мен също няма да ми е лесно, но това е единственият безопасен начин. А повече не мога да чакам. Трябва да го направя тази вечер.

Тя потупа дивана и Бъч с облекчение седна до нея и улови ръцете й в своите. Господи, колко бе студена!

-Наистина съм готов за това - каза той с надебелял от нетърпение глас и изведнъж усети, че изгаря от желание да отидат в стаята й. - Да вървим.

По лицето на Мариса се появи странно изражение.

-Искаш да гледаш?

Дъхът на Бъч секна.

-Да гледам?

-Аз... ъ-ъ-ъ... не съм много сигурна, че идеята е добра. Когато най-сетне осъзна какво му казва Мариса, Бъч усети как изстива, сякаш вътрешностите му внезапно се бяха превърнали в лед.

-Какво искаш да кажеш с това „да гледам“?

-Докато аз съм с онзи, от чиято вена пия.

Внезапно Мариса се отдръпна - несъмнено уплашена от изражението, изписано на лицето му.

Или пък от ръмженето, което изведнъж се надигна в гърдите му.

-Другият мъж - бавно каза той, подреждайки късчетата информация по местата им. - Онзи, с когото ми каза, че се срещаш. Пила си от него.

Мариса бавно кимна.

-Да.

Бъч рязко се изправи.

-Често?

-Ами... четири или пет пъти.

-И разбира се, той е аристократ.

-Ами, всъщност да.

-И от него би станал прекрасен, приемлив за обществото партньор, нали? За разлика от някакъв си скапан човек!

-Бъч, в това няма нищо романтично. Кълна се.

Да, може би от нейна страна наистина беше така. Но Бъч не можеше да си представи, че някой мъж няма да иска да прави секс с нея. Копелето би трябвало да е импотентно или нещо такова.

-Но той си пада по теб, нали? Отговори ми, Мариса. Този твой супергерой с геройската си кръв... желае те, нали? Нали?

Господи, откъде идваше тази животинска ярост?

-Той знае, че аз не изпитвам такива чувства към него.

-Целувал ли те е?

Когато Мариса не отговори, Бъч изведнъж се зарадва, че не знае името и адреса на този негодник.

-Повече няма да го използваш. Сега имаш мен.

-Бъч, не мога да се храня от теб. Ще изпия твърде... Къде отиваш?

Бъч прекоси стаята, затвори двукрилата врата и я заключи. След това се върна при Мариса, захвърли черното си сако на пода и разтвори ризата си с такъв замах, че навсякъде се разлетяха копчета. После падна на колене пред нея, наклони глава на една страна и й предложи шията, себе си, цялото си същество.

-Ще използваш мен.

Възцари се мълчание. После нейният мирис, прекрасното й свежо ухание се усили, докато въздухът в стаята не се пропи от него. Тялото й започна да трепери, устата й се отвори.

В мига, в който вампирските й зъби се показаха, Бъч получи ерекция.

-О... да - дрезгаво каза той. - Вземи ме. Пий от мен.

-Не! - изстена Мариса, а в очите й, сини като метличина, заблестяха сълзи.

Понечи да стане, но Бъч скочи, сграбчи я за раменете й я задържа върху дивана. След това се намести между краката й, така че телата им се долепиха плътно. Мариса потрепери и се опита да го отблъсне, но той продължи да я притиска към себе си, зарови лице в шията й, ухапа я нежно по ухото, плъзна език по скулата й. Много скоро Мариса престана да се съпротивлява. И като улови предницата на ризата му, го придърпа още по-близо до себе си.

-Точно така, скъпа - изръмжа той гърлено. - Нека почувствам зъбите ти дълбоко в мен. Искам го.

Бъч сложи ръка на тила й и притисна устата й до врата си. Взрив от сексуална енергия изригна между тях, дишането им се учести, дъхът и сълзите на Мариса опариха кожата му.