Споделена любов

Когато Мариса се замята необуздано върху леглото, в главата на Бъч прозвуча сигнал за тревога, сякаш най-цивилизованата част от него го предупреждаваше, че нещата се развиват с астрономическа скорост. Само че той просто не беше в състояние да спре, особено когато пръстите на Мариса се вкопчиха в чаршафите, а гърбът й се изви в дъга, сякаш всеки момент щеше да свърши.

-Харесва ли ти? - Бъч погъделичка връхчето на цепката й, подръпвайки най-чувствителната й част. - Харесва ли ти така? Ами така...

Той я засмука и Мариса извика от удоволствие.

-О, да... - продължи той. - Господи, устните ми са окъпани в теб... докосни ги, докосни ме...

Той улови ръката й и прокара пръстите й по устата си, а после ги облиза. Тя го гледаше с широко отворени очи, задъхана, зърната на гърдите й бяха набъбнали. Бъч си даваше сметка, че отива много далеч, но тя също бе там. Той я ухапа по дланта.

-Кажи, че го искаш. Кажи, че ме желаеш. -Аз...

Конвулсии разтърсваха тялото й.

-Кажи, че ме желаеш - повтори той и я ухапа още по-силно. По дяволите, и сам не знаеше защо толкова настоява да го чуе, но то беше по-силно от него. - Кажи го!

-Желая те - простена Мариса.

Изневиделица го връхлетя опасна, хищна сласт и разби самоконтрола му на хиляди късчета. С гърлен звук, дошъл сякаш от дълбините на съществото му, Бъч сложи ръце от вътрешната страна на бедрата й, разтвори я широко и буквално се гмурна между краката й. Когато се впи в плътта й и проникна в нея с езика си, намирайки съвършения ритъм, сякаш от много далеч чу някакво ръмжене да изпълва стаята.

Той ли беше? Не можеше да бъде. Та това беше ръмжене на... животно.

В началото Мариса беше шокирана от онова, което той правеше. От животинската му чувственост. От греховната близост и плашещата й уязвимост. Много скоро всичко това престана да има значение. Допирът на топлия език на Бъч беше толкова еротичен, че тя едва издържаше гладкото, хлъзгаво усещане и в същото време не можеше да понесе мисълта, че някога ще престане да го чувства. И тогава той започна да я смуче, да смуче и да преглъща, и да й шепне неща, докато удоволствието не започна да пари като болка.

Ала дори това беше нищо в сравнение с онова, което последва, когато той изгуби всякакви задръжки и в порив на мъжка нужда я притисна с тежките си ръце и я покри с език, с уста, с цялото си лице... О, Господи, а звукът, който издаваше, това гърлено, ритмично ръмжене...

Оргазмът, която я връхлетя, беше див и необуздан, най-разтърсващото и прекрасно нещо, което бе изпитвала някога. Тялото й се огъна като дъга, понесено на заслепяващите вълни на удоволствието...

Но точно когато беше на върха, кипящата енергия се промени, преобрази се и изригна.

Жажда за кръв забушува заедно със сексуалното напрежение между тях и бързо я повлече в бездната на глада. Глад, който срина преградите на цивилизованата й страна и помете по пътя си всичко, освен желанието да се впие в шията му. Вампирските й зъби се удължиха и тя ги оголи, готова да го хвърли на леглото, да ги забие във вената на врата му и да пие...

Щеше да го убие.

От устните на Мариса се откъсна вик и тя отчаяно опита да се отскубне от ръцете му.

-О, Господи... не!

-Какво?

Отблъсквайки го назад, тя издърпа тялото си изпод него и се хвърли настрани, при което падна на пода. Недоумяващ, Бъч посегна към нея, но тя изпълзя в ъгъла, дългата й рокля се влачеше по килима, предницата висеше около кръста й. Когато нямаше накъде повече да бяга, Мариса се сви на кълбо, в опит да се успокои. Тялото й трепереше неудържимо, в корема й се разбиваха вълни на болка, все по-силни с всяка изминала минута.

Уплашен до смърт, Бъч я последва на пода.

-Мариса...

-Не!

Той се закова на място. Изглеждаше напълно поразен, и последната капчица кръв се отцеди от лицето му.

-Толкова съжалявам... мили Боже...

-Върви си! - каза Мариса с глас, задавен от напиращите сълзи. -Съжалявам... толкова съжалявам... не исках да те уплаша... Мариса се опита да успокои дишането си, за да му обясни, но усилията й бяха напразни и тя избухна в плач. Вампирските й зъби туптяха, гърлото й беше пресъхнало, единственото, за което можеше да мисли, бе как се хвърля върху гърдите му. Как го поваля на пода. И как сключва челюсти около врата му.

Господи, да отпие от кръвта му! Вкусът му щеше да е прекрасен. Толкова прекрасен, че тя не можеше да си представи някога да му се насити.

Бъч отново понечи да се доближи до нея.

-Нямах намерение да стигна толкова далеч...

Мариса скочи на крака, отвори уста и изсъска:

-Върви си! За Бога, върви си оттук! Иначе ще те нараня!

Изтича в банята и се заключи вътре. Когато вратата се затръшна с трясък след нея, тя спря, зърнала ужасяващото си отражение в огледалото. Косата й беше разрошена, роклята - разкопчана; изострени и бели, вампирските зъби се подаваха от отворената й уста.

Изгубила контрол. Непристойна. Дефектна.

Мариса улови първото, което й попадна - тежък стъклен свещник, - и го запрати в огледалото. Отражението й се пръсна на хиляди късчета и през завеса от горчиви сълзи, тя видя как отломките се посипват по земята.