Споделена любов

Докато двамата се взираха един в друг, Бъч почувства как една мисъл прорязва съзнанието му като светкавица - обичаше я. Обичаше я до смърт.

И искаше тя да го знае.

Помилва я по бузата с палец и се засрами, че не умее да се изразява. Искаше да й каже нещо умно и нежно, някакво красиво предисловие, преди да изрече онези две думи. Само че нищо не му идваше наум.

Така че той просто го изстреля на един дъх, с обичайната си липса на финес:

-Обичам те.

Мариса го зяпна с широко отворени очи. Мамка му. Беше избързал...

Тя обви ръце около шията му и като се притисна до него, зарови глава в гърдите му. Бъч я прегърна и тъкмо когато съвсем щеше да се размекне, в коридора се разнесоха гласове. Той отвори вратата на стаята й и я вкара вътре, точно в този момент трябваше да са сами.

Докато я отвеждаше до леглото и й помагаше да легне, той подготви същинско словоизлияние от всички сладникави думи, за които можеше да се сети, и тъкмо се канеше да се хвърли в ухажването, когато Мариса сграбчи ръката му и я стисна толкова силно, че костите му изпукаха.

-Аз също те обичам, Бъч.

Думите й го накараха да забрави как се диша. Напълно поразен, той се свлече на колене до нея, а по лицето му се разля усмивка.

-Защо ти трябваше да го правиш, скъпа? Аз те мислех за умна жена.

Тя се засмя тихичко.

-Знаеш защо.

-Защото ме съжаляваш?

-Защото си достоен мъж.

Бъч се закашля.

-Не съм.

-Как можеш да кажеш подобно нещо!

Ами, да видим. Бяха го изритали от полицията, задето беше строшил носа на един заподозрян. Беше чукал предимно курви и изпаднали жени. Беше убивал хора. Да не забравяме също така, че някога се друсаше с кокаин, а сега се наливаше с уиски. А, да, не трябваше да забравя и че след убийството на сестра му често го бяха спохождали мисли за самоубийство.

О, да, наистина беше достоен. Достоен за някое бунище.

Бъч отвори уста с намерението да й разкаже всичко, но не го стори.

„Дръж си езика зад зъбите, О 'Нийл. Жената ти казва, че те обича, въпреки че е прекалено добра за теб. Не проваляй всичко, като се ровиш в миналото. Започни на чисто, тук и сега, с нея.

Той помилва съвършената кожа на бузата й.

-Искам да те целуна. Но само ако и ти го искаш.

Не можеше да я вини, че се поколеба. Последният им път заедно се бе оказал истинска катастрофа - първо тялото му беше изхвърлило онази черна гадост, а след това брат й се беше появил в доста неподходящ момент. Пък и сега очевидно беше уморена.

Бъч се отдръпна.

-Извинявай...

-Не е, защото не искам да бъда с теб. Наистина искам.

-Не ми дължиш обяснение. Стига ми просто да бъда до теб, дори и ако не мога да... -“ Бъда вътре в теб.-Дори ако не можем... е, нали се сещаш, да правим любов.

-Отдръпнах се, защото се боя да не те нараня.

По устните на Бъч пробяга животинска усмивка и той си помисли, че не би имал нищо против Мариса да смъкне кожата от гърба му в страстта си.

-Няма значение дали ще ме заболи.

-За мен има.

Той понечи да се изправи.

-Много си мила. Слушай, ще отида да ти донеса нещо...

-Почакай - спря го Мариса. Очите й грееха в сумрака. - О, Господи... Бъч... Целуни ме.

Той замръзна на мястото си. После отново коленичи до нея.

-Няма да бързам. Обещавам.

И като се наведе над нея, той нежно докосна устните й със своите. Господи, толкова беше мека! Така топла. По дяволите... искаше да проникне в нея. Но нямаше да я притиска.

Само че точно тогава тя го сграбчи за раменете и каза:

-Не спирай.

Молейки се да успее да запази самоконтрол, Бъч я целуна още веднъж и понечи да се отдръпне. Тя го последва, без да се откъсва от него, и преди да успее да се спре, Бъч прокара език по долната й устна.

С чувствена въздишка тя се отвори за него и той се плъзна вътре, неспособен да пропусне възможността да проникне в устата й.

Тя се опита да се присламчи още по-близо до него и той се покатери на леглото, притиснал гърди до нейните. Но това изглежда не беше особено добра идея, защото начинът, по който гърдите й поеха тежестта му, разпали истински пожар в тялото му и му напомни колко отчаян може да бъде един мъж, когато вкара момичето си в леглото.

-Скъпа, трябва да спра.

Защото само след минута тя щеше да бъде под него, а синьозелената й рокля вдигната около кръста й.

-Не! - Мариса пъхна ръце под сакото му и го смъкна от раменете му. - Още не.

-Мариса, нещата започват да загрубяват. А ти не се чувстваш добре...

-Целуни ме.

Тя заби пръсти в раменете му, ноктите й разкъсаха фината риза и възпламениха кожата му. Бъч изръмжа и впи устни в нейните много по-необуздано отпреди. Което също не беше добра идея. Колкото по-разпалено я целуваше, толкова по-страстно отвръщаше тя на целувката му, докато накрая езиците им сякаш се бореха за надмощие, а всяка частица от тялото му копнееше да я възседне.

-Трябва да те докосна - простена той и като преметна крака си върху нейните, премести цялата си тежест върху леглото.

Сложи ръка върху хълбока й и го стисна, после плъзна длан по ребрата й и спря под извивката на гърдите й. Мамка му. Беше на ръба.

-Направи го - прошепна тя в устата му. - Докосни ме.