Споделена любов

Той я отведе до един тапициран с коприна диван, като не пропусна да забележи треперенето на ръцете й, докато тя сядаше до него и оправяше роклята си.

-Нека поговорим - подкани я той, наклонил глава на една страна. Тя продължаваше да мълчи и Бъч настоя: - Мариса... нещо те тревожи, нали?

-Не искам да се биеш заедно с Братството - каза тя след неловка пауза.

Ето какво било значи.

-Мариса, това снощи беше непредвидено. Аз не се бия. Честна дума.

-Но Ви каза, че ако си съгласен, те ще те използват.

Леле! Това беше съвсем ново за него. Доколкото знаеше, случилото се предишната вечер беше изпитание на лоялността му, а не въвеждане в редиците на Братството.

-Виж, братята вече девет месеца се опитват да ме държат настрани от битките си. Няма да се захващам с лесърите. Това не е моята война.

Мариса се поотпусна.

-Просто не мога да понеса мисълта отново да пострадаш както преди.

-Не се тревожи за това. Братството си гледа своята работа, но тя няма нищо общо с мен - увери я Бъч и прибра кичур коса зад ухото й. - Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим, скъпа?

-Искам да те попитам нещо.

-Можеш да ме попиташ за всичко.

-Не знам къде живееш.

-Тук. Живея тук - отвърна Бъч и виждайки объркването й, кимна към отворената врата на библиотеката. - В къщата за гости в другия край на двора. Заедно с Ви.

-О... а къде беше снощи?

-Там. Не съм излизал.

Мариса се намръщи, после произнесе на един дъх:

-Имаш ли други жени?

Сякаш която и да е жена би могла да се сравни с нея!

-Не! Защо питаш?

-Не сме били заедно, а ти си мъж, който очевидно има... нужди. Дори и в този миг тялото ти е различно, по-голямо, по-твърдо.

Мамка му. А уж се бе опитал да скрие ерекцията си, наистина се беше опитал...

-Мариса...

-Несъмнено имаш нужда от редовно облекчение. Тялото ти е страховито.

Това изобщо не звучеше добре.

-Какво?

-Могъщо и потентно. Достойно да проникне в жена.

Бъч затвори очи. Изобщо не му се мислеше как ще успее да удържи господин Достоен-да-проникне-в-жена след тези думи.

-Мариса, няма никоя друга освен теб. Как би могло да има?

-Мъжете от моята раса могат да имат повече от една партньорка. Не знам как е при хората...

-Не и аз. Не и с теб. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Искам да кажа, ти можеш ли да си се представиш с друг?

Колебанието, което последва, му подейства като студен душ, ледени тръпки пробягаха по цялото му тяло. Докато Бъч се побъркваше, Мариса си играеше разсеяно с разкошната си пола. По дяволите, беше се изчервила.

-Не искам да бъда с никой друг, освен с теб.

-Какво се опитваш да скриеш, Мариса?

-Има един вампир, с когото... имам нещо.

Мозъкът на Бъч започна да дава накъсо, сякаш някой беше взривил невроните му и пътят до сивото му вещество бе напълно отрязан.

-Какво „нещо“?

-Нищо романтично, Бъч, кълна се. Той е само приятел, но е мъж, затова исках да знаеш - Мариса докосна лицето му. - Ти си този, когото искам.

Докато се взираше в сериозните й очи, Бъч почувства, че е невъзможно да се усъмни в думите й. И все пак чувстваше се така, сякаш го бяха цапардосали по главата със сопа. Което беше абсурдно и дребнаво, и... Но той изобщо не можеше да понесе мисълта тя да бъде с някой друг.

Вземи се в ръце, Бъч О 'Нийл. Докарай си задника обратно в реалността, човече. Веднага!

-Добре - каза той на глас. - А аз искам да бъда мъжът за теб. Единственият.

Отърсвайки се от глупавата ревност, той целуна ръката й... и се сепна, когато усети, че тя трепери.

-Какво ти е? - попита, улавяйки студените й пръсти между дланите си. - Разстроена ли си, или си болна? Искаш ли да те прегледа лекар?

Мариса отхвърли загрижеността му без следа от обичайната си деликатност.

-Мога да се справя и сама. Не се тревожи.

Да не се тревожи, как ли пък не! Та тя беше съвсем немощна, зениците й бяха разширени, движенията й - некоординирани. Определено беше болна.

-Нека ти помогна да се качиш в стаята си, скъпа. Ужасно ще ми липсваш, но не изглеждаш така, сякаш си в състояние да слезеш за вечеря. А и аз мога да ти донеса нещо за хапване.

Раменете й увиснаха.

-Толкова се надявах... Да, мисля, че така ще е най-добре. Тя се изправи и залитна. Бъч я улови за ръката, проклинайки брат й. Ами ако наистина се нуждаеше от лекарска помощ? При кого можеха да я заведат?

-Хайде, скъпа. Облегни се на мен.

Много бавно двамата се качиха на втория етаж, минаха покрай стаята на Рейдж и Мери, покрай тази на Фюри и най-сетне стигнаха до ъгловия апартамент, където бяха настанили Мариса.

Тя сложи ръка на месинговата брава.

-Съжалявам, Бъч. Наистина исках да бъдем заедно тази вечер. Мислех, че ще имам достатъчно сили.

-Моля те, нека да повикам лекар.

Очите й, замаяни, но без следа от тревога, се спряха върху лицето му.

-Не е нищо, с което да не мога да се преборя сама. Много скоро ще се оправя.

Господи... единственото, което искам в този миг, е да се грижа за теб както в книгите.

Мариса се усмихна.

-Не е нужно, забрави ли - никакво покровителство?

-Брои ли се, когато го правя за собственото си душевно спокойствие?

-Да.