Споделена любов

Мариса си пое дълбоко дъх и му върна пълномощното и договора за наем. След това отиде до нощната масичка и взе гривната от диамантения комплект, който носеше в нощта, когато се появи на прага на Братството. Докато подаваше искрящото украшение на догена, за миг си спомни как баща й й го беше подарил преди повече от сто години. Той никога не би предположил за какво смята да го използва дъщеря му. Слава на Скрайб Върджин.

Икономът се намръщи.

-Господарят не одобрява това.

-Знам, но Рот вече направи достатъчно за мен - отвърна Мариса, а диамантите проблеснаха между пръстите й.

-Фриц? Вземи гривната.

-Господарят наистина не одобрява.

-Той не ми е попечител, така че не зависи от него.

-Той е крал. Всичко зависи от него - възрази Фриц, но въпреки това взе украшението.

Докато догенът се обръщаше, за да си тръгне, изражението му беше толкова съкрушено, че Мариса каза:

-Благодаря ти, задето донесе част от бельото ми и задето се погрижи тази рокля да бъде почистена. Много си внимателен.

Лицето на Фриц се поразведри от похвалата за добре свършената работа.

-Искате ли да извадя още няколко рокли от куфарите ви? Мариса сведе поглед към синьо-зелената рокля и поклати глава.

-Няма да остана тук много дълго. По-добре да не ги разопаковаме.

-Както наредите, господарке.

-Благодаря ти, Фриц. Догенът се поколеба.

-Трябва да знаете, че сложих свежи рози в библиотеката за тазвечершната ви среща с господаря Бъч. Той ме помоли да го направя за вас. Настоя да се погрижа да бъдат също толкова прекрасни и бледожълти като косата ви.

Мариса притвори очи.

-Благодаря ти, Фриц.

Бъч изплакна самобръсначката си, чукна я в ръба на умивалника и спря чешмата. Според огледалото, бръсненето не беше помогнало особено. Всъщност така синините, които междувременно бяха започнали да избледняват и сега бяха жълтеникави, изпъкваха още повече. По дяволите. Искаше да изглежда добре за Мариса, особено след като миналата вечер се бе провалила по този начин.

Загледан в отражението си, той докосна предния си зъб, онзи, който беше леко нащърбен. Мамка му... ако искаше да изглежда така, сякаш наистина я заслужава, щеше да се нуждае от пластична операция, детоксикация и коронки на зъбите.

Както и да е. Сега имаше други грижи. Предишната вечер тя звучеше ужасно по телефона, между тях като че ли отново се бе появила дистанция. Но поне се беше съгласила да го види и това беше и поводът за най-голямата му тревога. Той посегна към кухненския нож, оставен на ръба на умивалника, изпъна едната си ръка и...

-Ченге, по теб няма да остане ненадупчено място, ако продължаваш в същия дух.

Бъч вдигна поглед към огледалото и видя Ви да се обляга на отворената врата зад него с чаша водка в едната ръка и цигара в другата. Аромат на турски тютюн изпълни въздуха, остър и мъжествен.

-Няма как, Ви. Трябва да се уверя. Знам, че ръката ти върши чудеса, но...

Той прокара острието по кожата си и затвори очи, страхувайки се да погледне към разреза.

-Червена е, Бъч. Добре си.

Бъч сведе очи към алената струйка.

-Как мога да съм напълно сигурен?

-Вече не миришеш на лесър. За разлика от снощи - каза Ви и пристъпи в банята. - Освен това...

Преди Бъч да разбере какво става, Ви сграбчи ръката му, наведе се и близна раната, която начаса се затвори. Бъч рязко се отскубна от съквартиранта си.

-Боже, Ви! Ами ако кръвта ми е заразена?

-Нищо й няма. Абсо...

Внезапно Вишъс се преви надве, нададе приглушен вик и се свлече на пода. Тялото му потръпваше конвулсивно, виждаше се само бялото на очите му.

-О, Господи! - Бъч ужасено посегна към него.

При което Ви сложи край на припадъка си и преспокойно отпи от чашата с водка.

-Добре си, ченге. Вкусът й си беше съвсем наред. Е, като за човешка кръв, разбира се, а тя определено не е сред любимите ми питиета, ако ме разбираш.

Бъч замахна и заби юмрук в рамото на вампира. Ви изруга и той го удари още веднъж.

Ви го изгледа свирепо и потри удареното място.

-Стига, ченге!

-Сам си го изпроси!

И като го заобиколи, Бъч отиде до дрешника и се залови да рови из дрехите, разбутвайки многобройните закачалки, докато се чудеше какво да облече.

Внезапно спря и затвори очи.

-Майната му, Ви. Снощи кръвта ми беше черна. Днес вече не е. Да не съм се превърнал в машина за преработка на лесъри или нещо такова?

Ви приседна на леглото и като се облегна на таблата, закрепи чашата с водка върху обутия си в кожени панталони крак.

-Може би. Не знам.

Господи, сериозно започваше да му писва вечно да е в неведение.

-Мислех си, че знаеш всичко.

-Това беше удар под кръста, Бъч.

-Мамка му... прав си. Съжалявам.

-Не може ли да зарежем извиненията и просто да ти ударя един?

Те се разсмяха и Бъч отново се залови с избора на дрехи. В крайна сметка си хареса един костюм на „Дзеня“ в синьо и черно, и го метна на леглото до Ви. После се зае с вратовръзките.

-Видял съм Омега, нали? Онова, което извади от корема ми, беше част от него. Той е сложил късче от себе си в мен.

-Да. Така мисля.

Изведнъж на Бъч му се прииска да отиде на църква и да се помоли за спасението на душата си.

-Никога вече няма да съм нормален, нали?

-Най-вероятно.