Споделена любов

— Без майтап — промърмори Хекс. — А аз си мислех, че ще си умреш от кеф.

Рив я изгледа сурово.

— Не се прави на интересна.

— Не се правя, шефе — също толкова рязко отвърна тя. — Правим всичко по силите си. Да не мислиш, че ми е приятно да викам линейки за тези идиоти?

Ривендж си пое дълбоко дъх и опита да овладее гнева си. На това му се казваше лоша седмица — и двамата с Хекс бяха адски изнервени, поради което напрежението в клуба бе такова, че останалите от персонала почти бяха на път да се обесят в някоя тоалетна от стрес.

— Извинявай — каза той. — Страшно съм изнервен.

Хекс прокара ръка през късо подстриганата си коса.

— Аз също.

— Теб какво те мъчи? — попита Ривендж, макар да не очакваше Хекс да му отговори.

Тя обаче го стори.

— Чу ли за онзи човек? О’Нийл?

— Аха. Вече е един от нас. Кой би предположил.

Рив все още не беше виждал Бъч с очите си, но Вишъс беше позвънил и го бе осведомил за това малко чудо.

Ривендж наистина му желаеше само доброто. Той искрено харесваше цапнатия в устата човек… ъъъ, вампир. Ала едновременно с това прекрасно си даваше сметка, че с дните, когато с Мариса се хранеха един от друг, е свършено. Също и с надеждата един ден да се обвърже с нея. Това беше адски гадно, макар че поначало идеята да се обвърже с Мариса не беше добра.

— Вярно ли е? — попита Хекс. — За него и Мариса?

— Да, той вече не е свободен.

За миг по лицето на Хекс се изписа странно изражение… тъга? Да, точно така изглеждаше. Рив се намръщи.

— Не знаех, че толкова много го харесваш.

Хекс начаса си възвърна обичайния вид — проницателен поглед и сурово изражение.

— Само защото ми хареса да правя секс с него, не означава, че съм го искала за партньор.

— Както кажеш.

Горната устна на Хекс се повдигна, разкривайки вампирските й зъби.

— Изглеждам ли ти така, сякаш се нуждая от мъж?

— Не, и слава богу! Мисълта, че точно ти можеш да се размекнеш, противоречи на природните закони. Освен това си единствената, от която мога да се храня, така че ми трябваш необвързана. Е — допълни Ривендж и отиде до вратата, — до два часа ще се върна.

— Ривендж — повика го Хекс и когато той я погледна през рамо, каза: — Аз също имам нужда да останеш необвързан.

Погледите им се срещнаха. Господи, ама каква двойка бяха само! Двама лъжци, които живееха сред нормалните… две змии, спотайващи се в тревата.

— Не се безпокой — промърмори той. — Никога няма да си взема шелан. Мариса беше… нещо, което исках да вкуся. Нещата между нас никога нямаше да се получат.

Хекс кимна, сякаш думите му допълнително бяха скрепили уговорката помежду им, и той излезе.

Докато прекосяваше ВИП залата, Ривендж гледаше да се държи в сенките. Не обичаше да го виждат с бастун и когато му се налагаше да го използва, искаше другите да си мислят, че го прави от суета и внимаваше да не се обляга много на него. Което бе рисковано, като се имаше предвид, че трудно пазеше равновесие.

Стигна до страничната врата и със силата на волята си изключи алармата и свали резето. Прекрачи прага, като си мислеше…

Мили боже!В уличката навън кипеше истинска битка. Лесъри. Братя. Двама цивилни, приклещени по средата и треперещи от страх. Както и големият лош Бъч О’Нийл.

Когато вратата зад гърба му се затвори с изщракване, Ривендж застана широко разкрачен и се зачуди защо охранителните камери не бяха… а, да — мис. Обгръщаше ги пелена от мис. Хитро.

Ривендж се загледа в битката, чуваше глухи удари на тяло в тяло, стонове и ръмжене, стържене на метал. Усещаше мириса на потта и кръвта на своята раса, както и сладникавата миризма на бебешка пудра, която се излъчваше от убийците.

По дяволите, той също искаше да се позабавлява.

Когато един лесър се озова близо до него, Ривендж го сграбчи широко усмихнат и го блъсна с всичка сила в тухлената стена, докато се взираше в безцветните му очи. Много отдавна не беше убивал и част от него копнееше да пречука някого. Лошата му половина жадуваше да отнеме нечий живот.

И той смяташе да нахрани звяра в себе си. Тук и сега.

Рив призова уменията си на симпат и въпреки допамина, който редовно си биеше, те начаса изплуваха на повърхността, понесени от вълните на агресията. Пред очите му падна червена пелена и като оголи вампирските си зъби в усмивка, той се остави да бъде завладян от зловещата страна в себе си с възторга на наркоман след дълга абстиненция.

Зарови невидими пръсти в съзнанието на лесъра и започна да тършува там, отприщвайки най-различни спомени. Все едно отваряше бутилки с газирани напитки и онова, което изригваше на повърхността, сковаваше плячката му и я правеше беззащитна. Господи, колко отблъскващо грозно беше в главата на лесъра — точно този имаше истинска садистична жилка и когато всички злини и гнусни дела, които бе извършил някога, нахлуха с взлом в съзнанието му, той запуши ушите си с ръце и се свлече на земята, крещейки с цяло гърло.

Рив вдигна бастуна си и издърпа от него смъртоносно стоманено острие, аленочервено като пелената пред очите му. Но тъкмо когато се канеше да прободе жертвата си, Бъч спря ръката му.

— Оттук поемам аз.